„Силният човек и водопадът сами си проправят път.“ – английска поговорка.

През 20-те години на ХХ век един чикагски гангстер подарил на своя десетгодишен син чисто нов барабанлия марка „Смит & Уесън“, 45-и калибър. Не след дълго обаче забелязал, че синът му не се упражнява по дървената мишена, която бащата набил в единия ъгъл на двора. „Джони, докато придобия умението си на точен стрелец, един сандък патрони съм избамкал. Ти какво се подмотаваш?“ – разгневил се бащата. „Тате, аз трампих револвера хей за този часовник!“ – похвалило се синчето и показало на баща си стърчащия от джобчето му лъскав ланец. Бащата му зашлевил един силен шамар по врата, издърпал му силно ухото и после назидателно го поучил: „Сине глупав, ти виждал ли си някой да се препитава с часовник?!“

… На зазоряване на 17 юни 1876 г., по бреговете на река Роузбъд Крийк, няколко километра северно от днешния град Шеридан, щата Уайоминг, неколкостотин бойци от индианските племена лакота, северни шайени и северни арапахи, започват сражение с около хиляда войници на федералната армия на Съединените щати, които заедно с триста индианци шошони и клоу (вековни врагове на лакота), били предвождани от бригаден генерал Джордж Крук. Неговата войска била една от трите армии на федералното правителство, чиято цел била да приклещи лакота и съюзниците им, в изпълнение на задачата за изтласкване на индианците от териториите, населявани от техните деди – коренните жители на северноамериканския континент, като бъде разширена реалната юрисдикция на „бледоликите“.

Това събитие е само едно от многото, когато силата на оръжието е създавала историята на Съединените американски щати във вътрешен, а и в международен план. За своето 243-годишно съществуване Съединените американски щати са водили 223 войни. Не само че никоя друга държава за толкова кратък период от своята история не е влизала в такова голямо количество въоръжени сблъсъци, но от зората на появата на човешката цивилизация досега нито една страна не е воювала такъв ужасен брой пъти.

Този подход – за разрешаване на противоречията както на междудържавно ниво, така също и в личностен план, посредством прилагането на груба сила, се корени още в генезиса на образуването на американската нация, а по-късно се превръща в исторически обуславящ фактор за нейното както утвърждаване, така и по-нататъшно съществуване.

… Скоро след първоначалните си контакти с местното население белите заселници установили с разочарование, че индианците са готови по-скоро да умрат, отколкото да извършват принудителен труд. По тази причина, а също и поради обстоятелството, че се нуждаели от територии за населяване, пристигналите върху северноамериканския континент европейци започват да изтласкват със силата на оръжието червенокожите от земите, освен случаите, когато са успели да  извършат ловка „сделка“, подобна на направената от първите холандски заселници – никърброкърите¹, които за една кофа маниста и 25 гулдена закупуват цялата територия на днешен Манхатън.

По напълно разбираеми причини за отсъствието на категорично достоверни исторически източници, е трудно да бъде определена точно числеността на коренните жители на Северна Америка преди първия им контакт с европейските пришълци. Числата, които посочват различните изследователи за броя на индианците, населяващи например днешния щат Калифорния и териториите северно от Рио Гранде, варират в много широки граници от 4,5 милиона до приблизително 50 милиона. Повечето изследователи обаче са склонни да приемат, че действителната численост на това население е възлизала поне на 18–23 милиона души. Но при преброяването, проведено в САЩ през 1890 г., са били регистрирани само 248 000 индианци. Очевидно е, че каквито и неясноти да се налице относно числеността на местните жители преди колонизирането на континента от „бледоликите братя“, то коренното население в Северна Америка е преживяло истинска демографска катастрофа. Многобройни са нейните причинители.

От целенасоченото разпространяване на високоградусния алкохол – „огнената вода“ сред червенокожите; „подаряването“ на одеала, заразени предварително с бацила на едрата шарка, за да бъдат предизвикани масови смъртоносни епидемии сред племената на коренното население на Северна Америка и се стигне до стратегията на генерал Уйлям Шърмън срещу индианското население за тотална война, ефективно използвана в Гражданската война (1861–1865 г.) с Юга, когато Съюзът замърсявал околната среда на врага, унищожавайки източниците на храна и вода, които били необходими на южняците, за да продължат да живеят и воюват; именно генерал Уйлям Шърмън поканил „спортисти“ за лов за бизони в прериите, знаейки, че избиването на стадата е най-ефективният начин да победят индианското племе лакота – едно от последните големи множества от коренното население, което още не било вкарано насилствено в резерватите.

Индивидуалистичният и авантюристичен компонент е съществен елемент в историческото „претопяване“ в тигела на генезиса на американската нация като единно цяло. При неговото реализиране насилието е често срещано в поведенческия стереотип. Напълно логично е, че то е с изразено присъствие и в продукцията на „фабриката на илюзиите“, както е наричан Холивуд.

Годината е 1954. Поредните двама търсачи на Елдорадо (Страната на златото), – но с координати територията на Съединените щати, – Джеймс Никълсън и Самюел Аркоф, учредяват нова филмова компания под названието „Американо-интернационално кино“ (АИК).

При нейния старт капиталът е 30 стодоларови банкноти – по-малко, отколкото струва един чисто нов „Кадилак“, персоналът й се състои от четирима души и фирмата не притежава права на собственост върху нито един филм. Първоначалната продукция са дузина гангстерски филми, където непрекъснато се материализира рекламният девиз на една от подчертано човеколюбивите американски фирми: „Господ създаде хората, а „Колт“ ги направи равни“. Канонадите от изстреляни куршуми звучат като вариация върху „Одата на радостта“, а пролятата кръв все едно не извира от ограничения обем на човешките тела, а изригва от голямовместими цистерни.

Петнадесет години след създаването си капиталът на АИК вече надвишава 300 млн. долара. Компанията става най-голямата в света „независима организация“ по производство и прожекция на филми. Веднъж определили терена на своята дейност, ръководителите на компанията потърсват свой перспективен специфичен пазар, водени от прагматичната максима „Всички начини за правене на пари са добри, важно е да са много“.

Хилядите долари, похарчени от АИК за маркетингови проучвания, се възвръщат многократно. Понеже бизнесът се намира в безопасност само тогава, когато в неговата основа са реалната статистика, цифрите и фактите. Единственото, в което Никълсън и Аркоф са твърдо убедени, е обстоятелството, че в този момент повече от 60 % от американските зрители са младежи на възраст от 12 до 24 години. Най-вероятният зрител е младият човек, поканил на кино своята приятелка. Ето защо за своите филми АИК избират крещящи провокативни заглавия, и съдържание, отговарящо напълно на заглавията. Или обратното. В живота всичко е възможно, с филмовите варианти – още повече.

Именно затова и първият художествен филм на компанията е поставен от Роджър Кормън по негов собствен сценарий. Това е мелодрамата „Бързият и смахнатият“. Заглавието й е вдъхновено от сцените на насилие: неизменни побоища, стрелби, престъпления …

Приходите от филма са впечатляващи. Ето защо рецептата за печатане на големите печалби моментално е възприета и от босовете на „индустрията“. Така в Лос Анджелис наричат шоу-бизнеса и по-специално филмопроизводството, концентрирано в Холивуд. И съвсем закономерно суперменът-каубой, национална реликва и все още по онова време и символ № 1 на американизъм, захвърля ласото, неразделният четирикрак спътник изчезва от реквизита, а дузините пресушени до дъно бутилки с уиски в салуните и юмручният аксесоар под задължителните писъци на едробюстовите мис с влажен поглед и размахващи се под звуците на канкана полузаголени бедра, става демоде.

Обръщал неведнъж в панически бяг – след полагаемите му се снимачни метри, – бандитите, нападнали дилижанса, или червенокожите, излезли извън вигманите да поупражнят хобито на „отците-пилиграми“** – сваляне на скалпове (но за това, чие е авторството на този варварски обичай, холивудските сценаристи мълчат), – суперменът от прериите отново е герой, но в други драми. И в тях Бог пак благосклонно го е лишил от вредните предразсъдъци и интелектуални скрупули, парализиращи пръста върху спусъка.

Консуматорите на филмово насилие и страхотии вече половин век и насън се отръскват от стотиците галони прясна, свежа, съвсем като истинска – тук могъществото на американската синтетична химия е казало своята дума, – кръв, обляла ги от екрана по време на доброволното опъване на нервите в полумрака на киносалоните или пред малките екрани, вече с внушителни размери.

Маркетинговите специалисти от „индустрията“ свериха часовниците си с настроенията на зрителската аудитория: по-печеливш е вариантът със съвременна фабула на сценария. Или с прожекция в бъдещето. Нали така за зрителя е по-реалистично да идентифицира с някой от филмовите герои.

Беше рязко разширен и диапазонът на тематиката. Гангстерските и каубойските филми престанаха да са единствените, които пеят алелуя на юмручното право и утвърждават предимството на по-точния мерник, вече и лазерен.

В шпионските филми от периода на „Студената война“, после „патриотичните“ киноленти с военна тематика от инвазията във Виетнам, по-късно Ирак и Афганистан – мащабите на проникването на сцените на насилие са ограничени единствено от времетраенето на филмите. Като немалко сценарии са буквално наситени с брутални сцени. И ако от техните сюжети се изземе всичко, което е свързано с насилието, ще изчезне яко дим и самият сюжет.

Какви са последиците?

Още преди години психологът от Университета на Уисконсин Ленърд Бъркоуиц демонстрира т. нар. „ефект на оръжията“ – факта, че просто присъствието на оръжие в средата на човека увеличава вероятността от агресивна реакция. И въпреки, че Националната стрелкова асоциация веднага оспори твърдението и достоверността на научната методика, то остава фактът, че резултатът е повтарян в експерименти, използващи различни мерки на агресия; получаван е от Европа, не само в САЩ, важи не само при възрастни, но и при деца.

Точно подрастващите в психологически аспект са най-повлияни от визуалните актове на насилие. Ето как неукрепналата детска психика често е възпрепятствана да си изгради хуманистична ценностна система. Детската аудитория постепенно възприема насилието като естествен стереотип на човешките взаимоотношения, приемлив способ за разрешаване на проблемите във всекидневието. И после инерциално го възпроизвежда в живота. В статията във в. „Ню Йорк таймс“ психиатърът Фредерик Версем пише: „… Потокът от насилие започва от детските ясли от „играчките на убийци“, както ги наричат децата, от пистолетите до изтънчените оръдия на война, които, ако вярваме на рекламата, са подходящи дори за предучилищна възраст. Тези играчки учат, че убийството е развлечение. След това възпитанието продължава с помощта на садистични картинки, криминални комикси, свирепи филми, жестоки телевизионни шоута, грубо илюстрирани диплянки, продавани на юношите изпод тезгяха, кръвожадно поднасяни новости за убийството и т. н.“

Резултатите за ефектите на предаваното по телевизията насилие не са свойствени само за определена група от деца, понеже социологическите изследвания са повтаряни в различни региони на Съединените щати, както и в други държави. Резултатите подсказват, че гледането на изпълнени с насилие програми по телевизията или по интернет, обикновено увеличава вероятността на ангажиране на агресивно поведение по-късно в живота.

И чрез още една визуална манипулация филмите с насилие деформират психиката на подрастващите. Екранните илюзии, че след тежко нараняване, травма или продължителен побой, пострадалият човек е в състояние да демонстрира завидна жизненост, и – често – отново да продължи схватката, все едно, че нищо лошо не му се е случило, девалвират в детското съзнание последиците от прилагане на насилие. И шансът за използването му след години нараства.

Холивудската звезда Дъстин Хофман съвсем не е единственият актьор, който публично разкрива, че това, което американските филмопроизводители правят, е да насаждат нарочно насилие и страх. „Като гледа тези сцени публиката не усеща истинския ужас на насилието, защото във филмите оръжие рядко се използва по начина, по който се прави в реалния живот“, заяви Дъстин Хофман.

Реалните резултати не закъсняват. В една своя реч, произнесена на 29 май 2015 г. в университета „Колумбия“, Хилъри Клинтън казва: „Неопровержим факт е, че САЩ представляват по-малко от 5 % от населението на света, но у нас са 25 % от всички затворници по света“. През 2011 г. относителният брой на убийствата в САЩ (на 100 000 души – бел. авт.), е бил седем пъти по-висок от усреднената стойност на този показател за 21 развити западни държави плюс Япония.

През 2012 г. в САЩ са регистрирани 2,9 убийства на 100 000 жители, докато в Обединеното кралство на Великобритания те са били едва 0,1 случая на 100 000 жителите, тоест 30 пъти по-малко.

• Според официалната статистика на американското правителство през периода 2001–2011 г. средногодишно в страната са загивали по 11 385 души вследствие на инциденти с огнестрелно оръжие. През 2015 г. пострадалите са още повече: 13 286 убити и 26 819 ранени.
• През 2015 г. в САЩ са извършени 372 масови убийства, в резултат на което са загинали 475 души и са ранени 1 870. (За масово се счита убийство, при което са ранени или убити четири или повече човека, включително нападателя.)
• През 2015 г. е имало 64 случая на стрелба в училищата (тук са включени и инцидентите, при които не е имало пострадали).
• За времето между 1968 г. и 2011 г. от огнестрелни оръжия са загинали 1,4 милиона американци – повече, отколкото Съединените американски щати са загубили във всички водени от тях войни – около 1,2 млн. жертви.
• 40 % от американците заявяват, че познават някого, който е бил застрелян или е извършил престъпление с огнестрелно оръжие.
• Според телевизия NBC през периода 2012–2015 г. всеки втори ден едно дете под 12 годишна възраст е загивало вследствие на случаен или умишлено произведен изстрел.
• През 2015 г. са регистрирани 59 случая, в които деца на възраст под три години са получили достъп до огнестрелно оръжие и са стреляли по друг човек.

Преобладаващото мнозинство от затворниците в щатските затвори (в които се намират 87 % от всички лишени от свобода в страната, останалите са във федерални места за изтърпяване на наказания), тоест 54 %, са извършили престъпления, свързани с насилие.

Масовото навлизане на американската филмова продукция, а и на визуални продукти с друга национална принадлежност, но в конкурентната борба за печелене на зрители оформени под влияние на холивудската рецепта за прилагане на високи дози екранно насилие, дава отражение и върху българските граждани. Налице е рязко увеличаване на престъпността, особено сред поколенията, чиито поведенчески стереотип е оформен след 10 ноември 1989 г.

Твърденията, че това е естествен съпътстващ резултат, макар и отрицателен, от преформатирането на „освободената от тоталитаризма“ човешка психика в условията на „висока степен на граждански свободи“, са напълно несъстоятелни. Което се доказва точно от много по-ниските показатели на престъпност с употреба на насилие, например в северноевропейските държави и Япония, където колективистичният дух в обществото е много по-силно изразен, отколкото в Съединените американски щати.

Резонно изниква въпросът: „Към кой модел на държавност българското общество да се стреми, посредством съответна политика?“. Този въпрос съвсем не е риторичен, тъй като още френският философ-материалист Клод Адриан Хелвеций (1715–1771 г.) заключава: „Във всяка страна изкуството за формирането на хората е толкова тясно свързано с формата на управление, че едва ли значителна промяна в общественото възпитание е възможна без промени в държавния строй“.

Илюстрации за взаимозависимостта между насочеността на възпитанието на подрастващото поколение и идеологията, която доминира в едно общество, е Китай, като антипод на индивидуалистичните поведенчески нагласи в Съединените американски щати. В началото на 2019 г. китайските власти въведоха нови, наистина драконовски правила за регулация на електронните игри. Забранени са всички игри, базирани на китайското имперско минало, както и всички игри съдържащи кръв и трупове. Правителството на Китай е на мнение, че подобно съдържание би повлияло лошо на младежта. Затова е създаден нов държавен регулатор, чиято основна задача е да следи за визуализацията на насилие и зависимостта сред младите хора към отделни групи електронни игри, включително и маджонг², покер, залагания. Този комитет ще одобрява кои електронни игри могат да бъдат разпространявани в страната. Кръвта в игрите беше забранена и преди, но разработчиците в бранша заобикаляха това правило, като променяха червената кръв в зелена. С новите правила и това е забранено. Една държава с петхилядолетна история е осъзнала истината, че първата и последната длъжност на един народ е да възпитава децата си.

¹ – Нарицателното име „никърброкър“ се отнася към фамилията на измислен персонаж в книгата на Уошингтън Ървин „Историята на Ню Йорк“ и се асоциира с първите холандски колонисти от ХVІІ в. върху сегашната територия на града (първоначално неговото име е Ню Амстердам) и на едноименния щат. Тяхно прозвище.

² – Древна игра с китайски произход.