Изх. № 245 / 12.06.2025 г.
ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТ СЛАВЧО КЪНЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
АСОЦИАЦИЯТА ЗА БОРБА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ (А. Б. К. Б.)
ОТНОСНО: Предложения, на основание на чл. 117, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс на Република България и с оглед на чл. 87 от конституцията на РБ.
ПЪРВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Намаляване на основната месечна заплата на българските депутати, изчислена посредством коефициент 3 спрямо средната работна заплата в държавния сектор до коефициент 1,125, какъвто е той в Кралство Испания при изчисляването на възнаграждението на членовете на Кортесите.
Основанията за гореизложеното предложение са посочени в тук приложените статии:
- Филистерите около държавното каца с мед (приложен документ № 1);
- Българският псевдоелит с хастара навън (приложен документ № 2);
- Каперството на Конституционния съд (приложен документ № 3).
Принципно предложение от страна на председателя на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България за намаляване на основната депутатска заплата беше адресирано до председателя на Народното събрание с вх. № ПГ-49-306-01-44/13. 09. 2023 г. по описа на деловодството на НС, после препратено служебно до председателя на Комисията по бюджет и финанси в НС.
С оглед на отправения до председателя на УС на А. Б. К. Б. отговор с изх. № КБФ-49-353-02-27/21. 09. 2023 г. от председателя на КФБ (тук приложен документ № 4), писмо с горепосоченото предложение да бъде изпратено до по-широк кръг от народни представители, то от страна на председателя на УС на А. Б. К. Б. беше взето решение това предложение, както и предложение № 2 (което е изложено по-долу), да бъдат внесени на хартиен носител, адресирани лично до председателя на Народното събрание, до председателя на комисията по бюджет и финанси в НС, до председателите на парламентарните групи на представените в парламента политически партии. До останалите депутати документацията ще бъде изпратена по електронен път.
Но за да бъдат аргументирани по неоспорим и незаобиколим способ двете предложения, беше необходимо технологично време, и така да бъдат улеснени адресатите да извършат своя избор между добрите (спрямо интересите на суверена) чуждестранни практики за основната месечна заплата на законодателите (например в Кортесите на Кралство Испания) и личните финансови аспирации на властприлагащите (властимащ е само суверенът!) в българската законодателна институция.
Решението за намаляване на основната депутатска заплата би пренаредило класирането за съотношението между заплатата на държавния глава на Република България и средната работна заплата в страната спрямо същото съотношение в другите държави в Европа. Понастоящем с най-ниско (т. е. най-високо народополезно) съотношение между 31 европейски държави е Словения (1,03), а с най-високо (вредоносно за народния интерес) е България – (10,1)!
В гореизложените статии са извършени анализи на трудовите възнаграждения по високите нива на държавното управление в България посредством и други статистически методи, сравнени със ситуацията в други държави, а именно:
1.1. Съотношението на президентската заплата спрямо минималното трудово възнаграждение в държавния сектор;
1.2. Годишното възнаграждение на държавни глави за продуцирането на 1 млн. щатски долара от БВП на съответната държава спрямо съответния показател за България;
1.3. Съотношението на годишните възнаграждения на държавни глави спрямо БВП на глава от населението в съответната държава, сравнена с показателя за България.
ВТОРО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Насрочване на избори за Осмо Велико народно събрание с цел приемане на конституция с изцяло нова парадигма за държавно управление – демократичен (а не аристократичен!) републиканизъм.
Подробно теоретично обосноваване на гореизложеното предложение, с оглед на добрите чуждестранни практики в интерес на суверена, а не за инструментално улеснение на управляващото малцинство (спрямо общия брой на пълнолетното население), с цел запазване на статуквото, функциониращо за удовлетворяване на материалните и/или психологически аспирации на българския псевдоелит, е изложено в тук приложената студия „Порочната парадигма на българската конституция“ (документ № 5).
Забележки:
- Евентуалните опити гореизложените предложения да бъдат квалифицирани като „популистки“ или „демагогия“ в пейоративен смисъл са напълно несъстоятелни, с оглед на теоретичния анализ на конотационните механизми, на които през един дълъг исторически период са били подложени двата термина, с резултат придаването им на пейоративни смисли. Тези анализи са отпечатани на стр. 550–555 на моята монография „Тридесет и седмото буре с барут“. Dēsīderātum: контролът върху държавното управление“, изд. „Изток-Запад“, 2020 г., основната идея на която е изложена в тук приложената рецензия „Новата цивилизация на хората с достойнство“, автор проф. Мария Славова, д-р по право (прил. документ № 6).
- Масовото адресиране на гореизложените две предложения има за цел, както следва:
2.1. Да сведе до знанието както на съвкупното депутатско тяло, така и до всеки поотделно, че де факто нарушават клетвата, която са положили, а именно: „… и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“.
2.2. Да отрази в конкретната ситуация заключението на Ноам Чомски в „Necessary Illusions & Thought Control in Democratic Societies“, Boston: South End Press, 1989: „… ако трябва да казвате на някого какво да прави, значи сте избрали неподходящ човек“.
Нефункциониращата в народополезна насока система за държавно управление в България резултира с конкретни негативни последици в различните области на обществено-политическия живот. Особено ярко това е изразено по отношение на контролирането и противодействието на корупцията. Анализ на тази специфична управленска дейност, извършен на основата на неопровержими факти и документи, е представен в тук приложената статия „Лицемерия на n-та степен“ (приложен док. № 7).
Евентуалното запокитване на гореизложените две предложения във фризера на тематиката на обсъжданите проблеми в Народното събрание ще послужи като комплексна характерова легитимация на съвкупната законодателна институция, че оказва де факто свирепа защита на неморалните си облаги, и – оттам! – за основа и аргументация на политическия конструкт на един изцяло нов политически субект, който да реализира с последователност и ефективна твърдост гореизброените народополезни начинания.
Колкото се отнася до „основателността“ на механизма за определяне на основната месечна заплата на българските „народни представители“ (уж!), тя е обяснена в една от дефинициите на носителя на Нобелова награда по икономика Даниъл Канеман, изложена във фундаменталната му монография „Мисленето“, стр. 281: „Най-сетне, илюзиите за валидност и умения се поддържат от една силна професионална култура. Знаем, че хората могат да запазват непоколебима вяра във всяко предположение, дори то да е абсурдно, когато се подкрепят от общност от хора, вярващи в същото. Що се отнася до професионалната култура … не е изненадващо, че голям брой хора в този свят вярват, че са сред малцината избрани, които могат да вършат това, което другите не могат“.
Затова пък пътя към прозрението и катарзиса всеки изминава сам. Е, ако успее да премине през четирите психологически състояния: съжаление за постъпката, разкаяние, покаяние и ИЗКУПЛЕНИЕ.
В конкретния случай – пред Негово Величество БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!
Подпис:
Славчо Кънчев