МАНИФЕСТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ФОРМАЦИЯ „МОЩ И СЪВЕСТ НА НАРОДА“
НИЕ МОЖЕМ ДА СЪЗДАДЕМ ЕДНА НОВА БЪЛГАРИЯ
Веднъж Абрахам Линкълн попитал един от своите сътрудници: „Ако се условим, че опашката на овцата е неин пети крак, то колко крака има овцата?“. „Пет“ – отговорил сътрудникът. „Не“ – казал Линкълн. „Както и да се условим ние, овцата има четири крака“.
В същата конфузна ситуация попадат и българските политици, когато парадират с (уж!) „демократичното“ управление, като целенасочено премълчават факта, че вече повече от четвърт век в своя основен закон България е дефинирана като „република“.
Всъщност какво представлява републиканското държавно управление?
Още древноримският оратор, политик и писател Цицерон (106-43 г. пр.н.е.) е дефинирал понятието „република“ като управление, когато държавните дела са дело на народа. И решенията не ги генерира само едно малцинство.
Е, република ли е България?
Не, защото настоящата конституция не е приета посредством всенародно допитване, още по-малко да са били взети предвид при нейното изготвяне предложенията, направени от българските граждани. Пряко и непосредствено посредством референдум, без предварително разглеждане в представителните държавни органи, са приети конституцията на Франция (1958 г.), конституцията на Руската федерация (1993 г.), на Казахстан (1995 г.). Сегашният основен закон на страната ни влиза в сила на 13 юли 1991 г. През същия период – 1989-1993 г., посредством референдум са приети основните закони в 16 африкански държави. Без предварително обсъждане в държавни институции, а директно чрез референдум са приети основните закони на Алжир, Бирма, Бенин, Мадагаскар, Етиопия и др. Важно е да се подчертае, че през последните изминали десетилетия в много развиващи се държави сериозно е приложена процедурата за разработването и обсъждането на проектите за конституции още преди референдумите, с широко участие на пълнолетното население.
Е, република ли е България?
Не, защото промените в сега действащия основен закон не се извършват единствено след допитване до избирателите, както е във всички американски щати, с изключение на Делауеър. И както е в Конфедерация Швейцария.
Е, република ли е България?
Не, защото лицата, заемащи висшите съдебни постове не подлежат на всенародно преодобрение дали да останат на своите постове, която процедура се извършва при парламентарни избори, както например повелява чл. 79 от японската конституция.
Е, република ли е България?
Не, защото още в преамбюла на настоящата българска конституция се подчертава, че тя е създадена от „народните представители от Седмото Велико народно събрание“, докато, например, в конституцията на Съединените американски щати, преамбюлът гласи: „Ние, народът на Съединените щати, като целим образуването на по-съвършен съюз … утвърждаваме и въвеждаме тази Конституция на Съединените щати на Америка“.
Република ли е България?
Не, защото българските граждани нямат право да извършат предсрочно разпускане на Народното събрание чрез народно допитване. Този институт дава възможност за предварително прекратяване на пълномощията на народните представители по волята на представляваните. В случая става въпрос за решение с комплексен характер, засягащо не само личните качества на народните представители, но и принципите и конкретните проявления на провежданата от тях политика. При положение, че парламентът бъде разпуснат по плебисцитарен път, т.е. посредством референдум със задължително за изпълнение произнасяне, това е резултат не толкова на неодобрение на лица, колкото на публично управление, а също и на партийна стратегия и тактика. Например конституциите на германските провинции Северен Рейн-Вестфалия, Райланд-Пфалц, Баден-Вюртенберг и Бавария дават това право на своите граждани – да разпускат местните ландтази, които са законодателните органи на провинциите.
Република ли е България?
Не, защото възможността за пряко участие на българските граждани в държавното управление е силно ограничено посредством чл. 9 на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и органите за местно самоуправление. Първо. Изискуемият минимален брой гласоподаватели, инициирали референдум, е силно завишен – той е 400 000 души. Като срокът за тяхното събиране е само 3 месеца. За сравнение: в Швейцария изискуемият минимум инициатори за приемане, изменение или отмяна на закон е 50 000 души, а срокът за тяхното събиране е 18 месеца. Следователно броят на нужните инициатори е 8 пъти по-малък, а на срока продължителността е 6 пъти по дълга, т.е. у нас е 48 пъти по-трудно да бъдат удовлетворени изискванията за легитимно провеждане на референдум. Отделно, но много важно е положението, че в Швейцария за промяна или въвеждане на изцяло нова конституция, са необходими 100 000 инициатора, докато в България редовните гласоподаватели са изцяло лишени от тази възможност. Тя е в компетенцията на Народното събрание, а по-широк кръг проблеми – изцяло в компетенцията на Велико народно събрание. Но препъникамъните пред народното волеизявление в България съвсем не свършват дотук! За да бъде признат за легитимен един проведен референдум, е необходимо в него да са взели участие избиратели, равни по брой на участвалите гласоподаватели при последните преди това проведени парламентарни избори. Докато в Швейцария е достатъчно просто мнозинство от гласували в национален мащаб, както и – поради федеративния характер на държавното устройство – да е налице одобрение и в повече от половината кантони. Дали все пак Швейцария не е едно изключение?
В 26 американски щата действат подобни процедури. В Масачузетс инициативата е непряка. След събирането на 3 % подписа със законодателно предложение се занимава парламентът (местното щатско законодателно събрание). В случай, че законът не е приет до първата сряда през м. май, инициаторите събират още 0,5 % подписа, за да квалифицират мярката като задължителна за всеобщо гласуване.
В щата Мейн – подписите са валидни 1 година след полагане. Времето за събиране е 18 месеца. Представят се до 50-ия ден на І редовна сесия на парламента или до 25-ия ден на втората. В Мейн процентът подписи, който се изисква, се изчислява от броя на гласувалите за губернатор (както в повечето щати), но намален с броя на невалидните бюлетин. Той е 10 %.
Мериленд – законите влизат в сила на 1 юни. Подписите следва да се представят преди 1 юни или поне 1/3 от тях. За останалите подписи може да бъде отпуснат срок до 30 юни. Изискуемият брой гласоподаватели за иницииране на референдум е 3 % от броя на гласувалите за губернатор при последните проведени такива избори.
Мисури – фиксиран е процентът на подписи – съответно 8 % и 5 % от броя на гласовете, подадени за губернатор на последните избори, по отношение на 2/3 от всички избирателни райони, което означава, че спрямо цялата територия на щата процентът е по-нисък.
Небраска – единствен щат, при който процентът подписи за всички видове пряко участие на гражданите в управлението се изчислява от броя на регистрираните избиратели – 10 %.
Невада – за инициатива за конституционна поправка процентът подписи се изчислява от регистрираните гласоподаватели. Той е 10 %.
Охайо – гражданската инициатива за закон (ГИЗ) е непряка. Събират се 3 % от подписите, след което законодателният орган трябва да се заеме с предложението. В случай, че не се занимае с него, измени го или не го приеме, следва събиране на още 3 % подписи за квалифициране на инициативата като задължителна за всеобщо гласуване.
Северна Дакота – единствен щат, в който процентът подписи се изчислява от общия брой на населението. Изискуемият брой инициатори е 2 %. Щатът не регистрира избиратели. Всеки американски гражданин над 18 години, живял в щата повече от 30 дни, може да подпише петиция.
Флорида – процентът подписи се изчислява от броя на гласувалите в президентски избори, а не при поведените губернаторски, както е в повечето щати – 8 %. Гласоподавателите могат да инициират също свикване на учредително събрание – конвент, ако успеят да съберат 15 % от гласовете, дадени в президентските избори.
Юта – щатът има пряка и непряка инициатива. При непряката се внасят половината от необходимите подписи – 5 %, в случай на бездействие или отхвърляне на инициативата от законодателите, инициаторите следва да съберат още 5 % подписи, изчислени от броя на гласувалите за губернатор, за да бъде квалифицирана инициативата като задължителна да бъде поставена на всеобщо гласуване.
Важно е да бъде подчертано, че сроковете за набиране на необходимия брой инициатори на всеобщо допитване, са твърде дълги. В Айдахо – 18 месеца. В Аляска – 1 година. В Аризона – 20 месеца. В Арканзас – срокът е неограничен. Във Вашингтон – при пряка инициатива – 6 месеца, при непряка – 10 месеца. Илинойс – 6 месеца преди общи избори. Калифорния – 150 дни. Колорадо – 6 месеца. Мейн – 18 месеца. Мисисипи – 1 год. Мисури – 18 месеца. Мичиган – 180 дни. Монтана – 1 год. Небраска – 1 год. Невада – 10 месеца. Орегон – неограничен срок. Охайо – 1 год. Северна Дакота – 1 год. Уайоминг – 18 месеца. Флорида – 4 години. Южна Дакота – 1 год. Юта – неограничен срок.
Е, република ли е България?
Не, защото нито в настоящата конституция, нито в какъвто и да друг закон е определен задължителен срок, в който, при положение, че един референдум е успешен, приетият, измененият или отмененият закон ще бъде отразен в нормативната система.
Е, република ли е България?
Не, защото българските граждани нямат право лично да се отнесат до Конституционния съд, с питане относно конституционносъобразността на даден закон или нормативен акт на изпълнителната власт, когато това засяга техните интереси, каквото право имат гражданите на САЩ (до Върховния съд, който освен апелативна инстанция и в някои случаи и първа съдебна инстанция, осъществява конституционен надзор над цялата територия на САЩ, тоест и спрямо щатските закони и нормативни актове), Федерална република Германия и др. У нас тази процедура е привилегия само на управленското малцинство (спрямо общия брой граждани на България).
Е, република ли е България?
Не, защото националният омбудсман притежава твърде окастрени права. Къде сме ние? В каменната ера. Дори в древното спартанско царство е съществувала система за контрол върху властта. Всяка година са били избирани за 12 месеца от Народното събрание, което е включвало всички спартански мъже, а не е било представителна институция, по 5 ефори. Те са имали широки контролни пълномощия, включително и да предават на съд пред спартанците всеки държавен служител, включително и царя, когато те са действали във вреда на Спарта. Ефорите при постъпването си в длъжност са се заклевали във вярност на Спарта и според обичая всеки месец са се презаклевали – да е жив в паметта им дългът, който те поемат.
В Римската република е имало народни трибуни, които са имали право да преустановят решенията на магистратите, когато те са във вреда на обикновените граждани.
Е, република ли е България?
Не, защото българските граждани, според сега действащия основен закон, са лишени от положението си на първодържатели на властта в нейната цялост, тъй като им е отнето суверенното право да превръщат делегираните властови пълномощия във възвращаеми права преди изтичането на съответния мандат. Или другояче казано, най-важното политическо право за контролиране на властприлагането, независимо в коя негова сфера – отзоваването от изборни длъжности, когато народът е недоволен как неговите избраници изпълняват поетите предизборни задължения и как изобщо се справят със своите ангажименти. Именно затова псевдоелитите оценяват една евентуална система за отзоваване като гилотина за своите политически кариери, съпътствани неотменно от множество благинки от материално и/или психологическо естество – удовлетворяване на егото. Въпреки че процедури за отзоваване съществуват в много законодателства, например в 18 американски щата, че дори и в „авторитарната“ Венецуела.
Истинска гавра с българския народ е фактът, че дори в Чили, на 11 септември 1980 г., по време на жестоката диктатура на генерал Аугусто Пиночет като президент, новата конституция е приета посредством всенароден плебисцит, тоест чрез задължително за изпълнение от властите допитване до гласоподавателите. А предложеният неограничен във времето мандат на Пиночет е отхвърлен!!!
Всички тези дефицити спрямо пълнотата на републиканската парадигма в структурата на българската държавност, т.е. отсъствието на приложния републиканизъм, са незаобиколими доказателства, че сегашната система за държавно управление у нас е нелегитимна. Като следствие тя демонстрира своята неефикасност спрямо задоволяването на материалните и духовните интереси на народа.
Но в дъното на тунела има светлина! Тя иде още от времето преди Освобождението, когато Апостола на свободата ни е оставил заветната си цел: „С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)“. Всъщност той е АПОСТОЛА НА ДЕМОКРАТСКАТА РЕПУБЛИКА.
Ето я целта на една нова политическа формация – унищожаването на настоящата система за държавно управление, когато на народа е отредена ролята не на друго, а на стадо безмълвни овце. Които не притежават никакви права да решават как те самите да живеят. Нито пък имат правото да контролират властприлагането дали е народополезно. Или то е изцяло в угода на алчниците в държавното управление.
На това трагично положение българските граждани ще сложат край! Те самите, понеже който иска справедливост, трябва сам да си я осигури. Как ли?
Сегашната система за държавно управление ще бъде изпратена на бунището на историята! Ето защо е необходимо да бъде създадено политическо движение „Контрол над властта“, чийто девиз да е мечтата на Васил Левски: „Чиста и свята република“. Новата политическа формация „Мощ и съвест на народа“ (МСН) ще бъде организационното ядро на това общонародно движение.
Именно осмъртяването на републиканския дух в държавното управление е бил задачата № 1 от 35 години насам на управляващите малцинства (спрямо общия брой на българските граждани). В пълно противоречие с известната още преди две хиляди и петстотин години в древната риска република политическа максима, че „държавните дела са дело на народа“. Анализът на обществено-политическата хронология в България убедително сочи, че цялата трагична същност на т. нар. „преход“ от 1989 г. досега налага по неоспорим начин извършването на морална революция в сферата на държавното управление. Точно този е най-важният проблем пред нас, мнозинството от българските граждани извън управляващата прослойка, и този проблем, проблем на живот и смърт за пребъдването на българския народ, ние заедно ще го решим.
Политическата формация „МСН“ като организационно ядро на политическото движение „Властта под контрол“, след като спечели мнозинство от две трети при следващите парламентарни избори, ще насрочи гласуване за Велико народно събрание, като определи въпросите за разглеждане, за които то ще бъде избрано. После, след като движението „Властта под контрол“ получи мнозинство от две трети в състава на новоизбраното Велико народно събрание, ще предложи на депутатите да вземат само две решения по първоначално определените въпроси за разглеждане от ВНС, за които то е избрано, съгласно чл. 162, ал. 1 от настоящата конституция:
Първо. Създаване на нова конституция посредством участието на гражданите с предложения за нейния текст, последвано от всенародно допитване за одобрение на окончателния й вид.
Второ. Прекратяване на съществуването на институцията Велико Народно събрание по отношение на всичките й прерогативи, описани в настоящата конституция.
Новата конституция ще бъде непоклатима основа на система за държавно управление, изцяло в полза на гражданите, а не на корпоративни интереси. Затова и нейният преамбюл ще гласи:
Ние, потомците на древна България, водени от почитта си към саможертвата на дедите ни за пребъдване на Отечеството,
като прогласяваме за основен принцип на държавността ненарушимия народен суверенитет, изразен в субектността му като последна инстанция в държавата,
поели отговорността си като част от цялата цивилизация,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост,
прогласяваме решимостта си да създадем демократична, правова и социална държава,
която да защитава правата на колективната и едноличната субектност, с приоритет на колективната,
за която приемаме тази
КОНСТИТУЦИЯ.
В новата конституция ще бъде предложено да залегне като член първи:
България е държава с властприлагане, което се намира под контрола на гражданите във всички области на своето приложение и във всеки момент.
Това би била алинея първа от член първи на новата конституция.
Алинея 2, ако народът одобри, политическата формация „Мощ и съвест на народа“ предлага тя да бъде:
Този контрол се осъществява посредством институции, чиято структура и правила за функционирането се определят от българските граждани посредством всенародно допитване.
Алинея 3 на член първи е предложен засега да бъде:
Нарушителите на народното доверие могат да бъдат отзовавани и преди изтичането на мандата, за който са избрани. Това положение важи за всички сфери на властприлагането и за всички нива на длъжности, включително народните депутати, върховни съдии, ръководство на прокуратурата (избираемо), членовете на Висшия съдебен съвет, членовете на Конституционния съд, националния омбудсман, президента и вицепрезидента и т.н., по процедура, определена от българските граждани.
Направим ли нова конституция, конституция в интерес на българския народ, повече няма да бъдем ограбвани и повече няма да сме жертви на некадърни управленци, в полза на кърлежите по снагата на българския народ.
Твърде много е писано за корупцията на лицата, опериращи с големи властови ресурси, включително и при разпределението на значителни средства от държавния бюджет. Перцепцията, т.е. най-общо казано вътрешното убеждение у българските граждани, че са били извършени злоупотреби, които в крайна сметка ощетяват именно тях, е широко разпространено.
Също така мнозинството от суверена е наясно, че именно поради синергичното свързване на партократично-административно-икономическите кръгове с агентите на влияние на „паралелната държава“, позиционирани в прокуратурата и съдебната сфера, ефективни присъди за корупционни практики в България по високите нива на властприлагането липсват.
Но страшното, катастрофалното, трагичното, циничното и, естествено, лицемерното в поведенческия стереотип на управленското малцинство (спрямо общия брой на гражданите) в България, е умелото узаконяване на приходи във вид на свръхнадути заплати, сравнени с добрите международни практики. Данните са от 2022 г.
В Полша, например, съотношението между годишното възнаграждение на държавния глава в размер на 70 026 щат. дол. и най-ниската годишна заплата в държавния сектор 9408 щат. дол. е 7,44:1. В Сърбия, където президентът получава 14 950 щат. дол., индикаторът е 4,11:1. В САЩ, за чиято социална действителност проф. Збигнев Бжежински заключава, че „Големите социални различия не са никак здравословни“, съотношението между годишното възнаграждение на президента в размер на 400 000 щат. дол. и най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година (при заплащане 15 щат. дол. на 1 работен час), е 13,28:1.
В другите държави съотношението между най-високата и най-ниската заплата в сферата на държавното управление дава следните резултати:
1. Република Корея (211 320 щат. дол. е най-високото възнаграждение, а 16 265,6 щат. дол. е най-ниското), съотношението е 12,99:1;
2. Литва (70 718 щат. дол. и 5 877,2 щат. дол.), съотношението е 12,03 пъти;
3. Естония (74 595 щат. дол. и 6 869,8 щат. дол.), съотношението е 10,86 пъти;
4. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (185 500 щат. дол. и 20 918,7 щат. дол.), съотношението е 8,87 пъти;
5. Румъния (61 296 щат. дол. и 7 038 щат. дол.), съотношението е 8,70 пъти;
6. Швеция (244 615 щат. дол. – заплата на краля!!! и 28 800 щат. дол.), съотношението е 8,49 пъти;
7. Кралство Нидерландия (193 844 щат. дол. и 23 618 щат дол.), съотношението е 8,20 пъти;
8. Финландия (141 367 щат. дол. и 19 128 щат. дол.), съотношението е 7,39 пъти.
В България съотношението между президентското възнаграждение в размер на 159 490 щат. дол. годишно (през 2025 г. то ще бъде повишено!) и минималното в държавния сектор в размер на 625,55 щат. дол. при валутен курс на 17.04.2025 г. 1 щат. дол.:1 лв. = 1,72168, тоест минимално годишно възнаграждение 7 506,62 щат. дол., нараства до скандалните 21,25:1!!!
Съществува глобална статистическа методика, която позволява да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове в различните страни върху една и съща база. Методиката може да бъде намерена в Уикипедия, което логично поставя въпросът как – или по-точно защо? – досега са прозяпали тази информация и не са направили съответния обективен коментар т. нар. „социолози“, „социални антрополози“ и останалите им колеги от обществознанието в България? Във всеки случай не поради народоугодна мотивация!
Единият индикатор представлява възнаграждението на държавния глава в някаква валута, например щатски долари, отнесено към съвкупния брутен вътрешен продукт на съответната страна, отново изразена в щат. дол., разделен на един милион, т.е. какво е възнаграждението на държавния глава за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол. от БВП. Вторият индикатор е съотношението между съответната заплата и брутния вътрешен продукт, съответстващ на глава от населението. И така, по този начин се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост: първо, каква сума се получава за приноса към управлението на държавата, което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП, а вторият – какво е съотношението между възнаграждението на държавния глава и БВП, който се пада на един човек от населението.
Какви са тези показатели за България и чужбина?
В Полша първият индикатор е 0,1334 щат. дол., вторият – 5,069 щат. дол. В Сърбия – 0,3605 щат. дол. и 2,5343 щат. дол. В Румъния – 0,2901 и 5,6982. Във Великобритания: 0,0823 и 5,4255. Във Федерална република Германия, на база на възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост, индикаторите са: 0,0654 и 5,4081. Във Франция: 0,0752 и 4,8735. В Съединените американски щати индикаторите са съответно: 0,01739 щат. дол. и 5,77 щат. дол., като данните са за 2022-2023 г. В Канада: 0,1755 и 6,4334. Туркменистан: 0,2848 и 1,6258. На Държавата Израел индикаторите са: 0,4934 щат. дол. и 4,2973 щат. дол. На Казахстан: 0,1268 и 2,3074. Във Финландия: 0,6081 и 3,3745. В Япония: 0,0416 и 5,2732 (за министър-председателя). В Китайската народна република председателят на КНР (президент) Си Цзипин (който освен това заема постовете генерален секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и председател на Военната комисия на ЦК на ККП), получава годишно 22 000 щат. дол., т.е. 4,09 пъти по-малко от годишното възнаграждение от българския президент, въпреки че КНР е държава с около 200 пъти по-многобройно население от българското и икономика, която е с повече от 300 пъти (!!!) по-голям финансов обем, отделно са неговите отговорности за ядрения арсенал на КНР, глобални политики и пр. Там съотношенията са: 0,00073 и 1,024!!! При БВП на Китай за 2023 г. 30 300 млрд. щат. дол.
Какви са съответните показатели в България? Според данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт на страната за 2023 г., изчислен при средногодишен валутен курс от 1,78 лв. за 1 щатски долар, възлиза на 103,23 млрд. щат. дол. При заплата на българския президент 131 000 щат. дол., то, съотношението за възнаграждението, което Румен Радев е получил за 1 млн. щат. дол. от БВП на България за 2023 г. е 1,269 щат. долара. При БВП, по данни на НСИ, на човек от населението 17 614 щат. дол. за 2023 г., съответният показател за отношението на годишната заплата на българският президент към БВП на глава от населението е 7,737.
Като се има предвид, че през 2025 г., по настоящи прогнози, годишното възнаграждение на Румен Радев ще бъде над 131 000 щат. дол., то първият показател се прогнозира да достигне 1,4832 (!!!). Коментарът е абсолютно излишен.
Сравнението със Съединените американски щати, при изходни данни за 2025 г.: БВП 25,5 трлн. (25 500 млрд.) щат. дол. и БВП на глава от населението 76 399 щат. дол., дава за резултат, че българският президент получава 72,70 пъти по-високо възнаграждение за участието си в управлението на държавата при създаване на 1 млн. щат. дол. от съвкупния БВП на България, спрямо съответния индикатор на държавния глава на САЩ (0,0157). Съотношението за заплащане на двамата президенти към БВП на глава от населението е, че стопанинът на Белия дом получава едва (5,24 щат. дол.) 70 % от възнаграждението на българския си колега, въпреки че БВП на един американец е 4,34 пъти по-голям от българския показател, т.е. 76 399 щат. дол. (2023 г.) към 17 614 щат. дол.
Възнаграждението на българския президент е с 19 974 щат. дол. по-високо от това на полския държавен глава (Данните са за 2022). И то при брутен вътрешен продукт на Полша повече от 1,4 трлн. щат. дол., т.е. 15,76 пъти надминаващ българския БВП и население 38 093 101 души – над 5 пъти повече от българското и БВП на глава от населението 37 503 щат. дол. – повече от 2 пъти над съответния български показател, при годишна заплата на българския президент 90 000 щат. дол. Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер 61 296 щат. дол. е с 28 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, въпреки значително по-големия БВП (676,9 млрд. щат. дол. за 2022 г.) и около три пъти по-многочисленото население на Румъния (18 519 899 души).
Годишното възнаграждение на мексиканския президент е 67 903 щат. дол. (т.е. с 22 097 щат. дол. по-ниско от това на българския държавен глава). БВП на Мексико (Обединени мексикански щати) надминава 2,6 трлн. щат. дол., т.е. е 29,27 пъти по-голям от българския, а населението е 129 150 971 души (2022 г.) – около 18 пъти по-многобройно от нашето. Съответните индикатори са: 0,0261 и 3,389.
Българският президент получава годишно възнаграждение с 75 050 щат. дол. по-високо от това на сръбския президент, което е 14 950 щат. дол. годишно, т.е. 6,4 пъти повече.
Президентът на Виетнам получава годишно 8 320 щат. дол., т.е. 10,82 пъти по-малко от българския държавен глава, въпреки че Виетнам има БВП за 2022 г. 1,1 трлн. щат. дол. и население 103 808 319 души (2022 г.). Съответните индикатори са 0,1247 и 0,76, следователно в пъти по-ниски от тези на българския президент.
Кой друг, ако не бандити могат да си уреждат заплати, в пъти превишаващи добрите световни практики. Това твърдение напълно важи и за изходната база за изчисление на заплатите по високите нива на държавното управление – основната заплата на българските депутати. Направена в тъмна доба, без каквото и да е участие на българските граждани, настоящата антинародна конституция съдържа член, който „узаконява“ ограбването на българския народ посредством скандално завишените възнаграждения на държавните служители по високите нива, а именно чл. 71: „Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание.“ Или казано с думи прости и мисъл пределно ясна: „Народът и гък да не може да каже какви мангизи си требваме от неговата, народната пара!“.
И понеже истината се познава в сравнението, нека да понадникнем какви са съответните възнаграждение в другите законодателни събрания. Като за да е коректно сравнението, то няма да бъде извършено, като се оперира с абсолютните големини на заплатите на парламентаристите, а с големината на възнаграждението за еднаква свършена по обем дейност. Конкретно става въпрос за управлението на държавния ежегоден бюджет. Сравнението ще бъде извършено спрямо ситуацията в Съединените американски щати.
Проектобюджетът на тази държава за възприетата по традиция бюджетна година, в случая започваща на 1 ноември 2022 г. до 31 октомври 2023 г., е 5 800 млрд. щат. долара.
Същевременно окончателните данни за бюджета на Република България за 2023 г. сочат:
1. приходи – 67,1 млрд. лева;
2. разходи – 72,5 млрд. лева.
Разходната част, изчислена в щатски долари е:
72,5 млрд. лв. : 1,78713 (при курс на БНБ на 21.12.2023 г. 1 щат. дол. = 1,78713 лв.) = 40,56 млрд. щат. дол.
Съотношението между двата бюджета е: 5 800 : 40,56 = 142,998. Следователно приблизително равно на 143,00 пъти проектобюджетът на САЩ за фискалната година, започваща на 1 ноември 2022 г. – 31 октомври 2023 г., е по-голям от бюджета на България за фискалната 2023 г.
Заплатите на член на Конгреса на САЩ варират от 174 000 щат. дол. годишно за член на Камарата на представителите до 189 596 щат. дол. годишно за сенатор. Говорителят на долната камара на Конгреса получава възнаграждение за 1 година в размер на 223 500 щат. дол. Когато вицепрезидентът, който според конституцията председателства заседанията на сената при гласувания и има право да даде също своя вот, когато е налице равенство 50:50, отсъства от заседанието, има нарочно избран сенатор за длъжността, за да замества отсъстващия вицепрезидент. Неговата годишна заплата е 193 400 щат. дол. Същата големина имат и възнагражденията на ръководителя на мнозинството в Камарата на представителите, както и на ръководителя на малцинството там.
Основната заплата на депутат от българския парламент към 1 ноември 2022 г. е изчислена на база 3 средни работни заплати. (Това правила е въведено в началото на т. нар. „демократичен преход“ след 10 ноември 1989 г., без изобщо да е питан суверенът дали е съгласен да плаща тези надути заплати, сиреч „големите демократи“ в Народното събрание са пратили истинското народно управление по дяволите, за да могат да бъркат в кацата с мед с големите черпаци!). Тоест основната заплата за 2023 г. е 3 х 2 040 лв. = 6 120 лв. (Тази цифра подлежи на промяна по посока нагоре!) Като се има предвид допълнителните възнаграждения за участие в парламентарни комисии, както и надбавките за прослужен стаж, то средната месечна заплата на българския депутат надминава 9 000 лв. месечно, или над 108 000 лв. годишно. Изразена в щат. долари, при горепосочения официален курс на БНБ, тя надминава 60 675 щат. долара.
Съотношението между финансовия ресурс от федералния бюджет на САЩ, с който условно оперира един конгресмен, в размер на 5 800 млрд. щат. дол.: 535 (броя на членовете на Конгреса) = 10,841121 млрд. щат. дол., и това на финансов ресурс, с който условно оперира един български депутат, в размер на 40,56 млрд. : 240 (колкото са депутатите в Народното събрание) = 0,169 млрд. щат. дол., е 10,841121 : 0,169 = 64,14865 пъти в повече.
Съотношението между годишната заплата на един член на Камарата на представителите към годишното възнаграждение на един депутат е 174 000 щат. дол. : 60 675 щат. дол. = 2,8677 е по-високо възнаграждението на една година на един конгресмен от Капитолия от това на български депутат.
При равно заплащане на управлението на единица финансов ресурс от проектобюджетите на двете държави, то двете съотношения – това между финансовия ресурс, с който оперира, т.е. работи един конгресмен от федералния Конгрес и финансовия ресурс, с който условно разполага за управление един депутат от НС на РБ, от една страна, а от друга страна съотношението между годишната заплата на един конгресмен и на един депутат от НС на РБ, би трябвало да са равни, но не са!
Като разделим първото съотношение – това на съотношението между финансовите ресурси, с които условно оперират законодателите от двете държави, на второто – това на съотношението между възнаграждението на един конгресмен от Капитолия и на един депутат от българското Народно събрание, а именно 64,14865 : 2,8677 = 22,36937, то следва, че толкова пъти е по-високо възнаграждението на един депутат от нашия парламент за управление на единица финансов ресурс от проектобюджета на съответната държава, спрямо възнаграждението на американския конгресмен от федералния законодателен орган за управление на същата единица финансов ресурс.
Другояче казано, българските депутати работят 22,36937 пъти по-малко, за да получат същото възнаграждение като на американски конгресмен от федералното събрание.
Съвсем отделно е фактът за наличието на проблеми, които изобщо не стоят за разрешаване пред депутатите от Народното събрание на РБ, спрямо техните колеги от Конгреса на САЩ, като например производството и дислокацията на ядрено оръжие и на неговите носители – ядрена триада, геополитически теми върху петте континента, обсъждане на размерите и получателите на американска финансова помощ за постигане на поставени геополитически цели в интерес на Съединените американски щати; законодателство за проследяване на банковите авоари на американски граждани в чужбина, с оглед на осигуряване на приходи за хазната на САЩ (проблем, по който българските депутати абсолютно нехаят и затова продължава неограниченият нелегален износ на финансов ресурс от български граждани!).
Всички тези скандално надути възнаграждения на българските депутати водят до съвсем осезаеми резултати по принципа на латинската сентенция „Едно бедствие влече след себе си друго“.
Историческият опит сочи, че когато една система за държавно управление е по-ексклузивна (изключваща) спрямо участието на гражданите в нея през междуизборните периоди, толкова за псевдоелитите е по-лесно да удовлетворяват своите материални и/или психологически аспирации, и то във вреда на суверена. Точно такъв е и настоящият модел за държавно управление в България.
Ето защо е въпрос на живот и смърт за моите братя и сестри да наложим извършването на морална революция в сферата на държавното управление. Посредством законови промени, приети в условията на една нова, републиканска конституция, в чието създаване и одобрение са участвали всички желаещи българи.
В кабинетите на алчните сребролюбци по високите нива на държавното управление са окачени портретите на Апостола на републиката. Но те мълчат като риби, че именно Васил Левски е искал „да се нареди от народа и работниците“ един закон, приет с „вишегласие“ от всички. Мълчат като риби, за да прокарват закони и конституция, които позволяват безнаказано да задоволяват алчността си.
Именно затова търпението на мнозинството от българите към ненаситните лицемери, които се занимават с будалкане на нашите сънародници, че служат „на ползу Роду“, свърши. Край! Националното движение „Властта под контрол“ ще затвори тази трагична глава от историята на България!
За нас, българските граждани, са щетите и пораженията от серията управления в годините на „прехода“, с претенции за компетентност и социална ориентация, рекламна опаковка, чието съдържание е възгледът за държавния бюджет и средствата за България по европейски програми като едно безстопанствено виме за доене.
Но не той – псевдоелитът, а именно ние, българските граждани, носим тежестта и пораженията от тяхната професионална некомпетентност и от тяхната алчност и стремежа към неограничена зловредна власт. Мизерията на огромното мнозинство от българските пенсионери. Стотиците хиляди емигранти по всички посоки на света – принудената раздяла с Отечеството.
Не върху друг, а на българските граждани се пишат задълженията на държавата. Понеже те, пиявиците върху снагата на българския народ, изобщо нямат представа как да координират усилията на нашите частни предприемачи, как ефективно да съдействат за тяхната дейност. Това, което те умеят, е да се разхождат по международните финансови институции да купуват … пари. Заеми, чието изплащане мародерите по високите нива на държавното управление няма в никакъв случай да усетят заради високите си, псевдоузаконени, грабителски заплати.
Кой друг, ако не алчници и клетвопрестъпници могат да си уреждат заплати, в пъти превишаващи добрите световни практики? Брутално нарушили клетвата „… и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“!.
Ето защо политическата формация „МСН“ признава своите сънародници масово да участват в националното движение „Властта под контрол“. Както е прозрял френско-алжирския социолог и революционер Франц Фанон (1925-1961 г.): „Да се образоват масите политически означава да се направи нацията реалност за всеки гражданин, да се направи националната история част от личния опит на всеки гражданин“. Точно ние, българските граждани, пред олтара, изграден от костите на дедите ни, саможертвали се за светлото пребъдване на милото ни Отечество, ще следваме свещените примери.
Моралната революция в управленската сфера е единствената реална възможност за благополучни бъднини на България. Установяването на контрол над властприлагането във всички негови сфери и непрекъснато в пространствено-времевия континуум – ето я новата парадигма на българската държавност.
Личности, чиято мотивация за заемане на постове по високите нива на държавното управление е добруването на българския народ, ще обединят всенародното желание за противодействие на корупцията, за да бъде експедитивно приет кодекс от закони, съобразени с най-добрия чуждестранен опит за контролиране, превенция и минимизиране на употребата на „сребърни аргументи“, както древните римляни наричали подкупите, особено тези при провеждането на тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки с голям финансов ресурс.
Този кодекс от антикорупционно законодателство политическата формация „МСН“ ще изготви и представи на националното движение „Властта под контрол“ съвместно с Асоциацията за борба против корупцията в България. Тя разполага с неопровержими документи, които доказват яростната съпротива на псевдоелитариите срещу редуцирането на корупционните практики при оперирането със средствата от държавния бюджет и европейските програми, с много нули след първоначалните числа. Че нали най-приятното качество на парите е тяхното количество!
Например узурпаторите на антинародната власт по високите нива на държавното управление крият, че още през 2003 г. Общото събрание на ООН задължи държавите членки да извършват периодично преглед на своето законодателство дали то само по себе си не създава благоприятни условия за корупциогенност, т.е. да улеснява генерирането на корупция. Като това е валидно не само по отношение на законопроектите, но и спрямо цялото прието законодателство. Освен това у нас не се използва системата „АРАХНЕ“, създадена от екип на Европейската комисия, с цел проследяване на рисковите елементи при провеждането на тръжни процедури. Съществува и ефективна компютърна методика за разкриване на тайни договори и комисионни, сиреч подкупи, при тръжните процедури с обществен финансов ресурс, използвана резултатно дълги години от правителството на Съединените щати. Това е само част от кодекса от антикорупционно законодателство, посредством което политическата формация „МСН“ ще извърши радикална промяна в антикорупционните мероприятия в България, които сега са по-редки от черните лебеди и белите врани. Понастоящем – и това е валидно за годините на целия „преход“, – темата „корупция“ се използва от управляващата прослойка единствено за замеряне на политическите опоненти и в опити за трупане на репутационни облаги, посредством празни обещания, че ще се борят активно със „сребърните аргументи“.
Най-опасен за криминалните доячи на държавното виме и на средствата по европейските програми е т.нар. „Закон на Линкълн“, приет още през 1863 г. в САЩ, по време на Гражданската война (1861-1865 г.), наричан още „Закон за фалшивите претенции“. Предназначението му е да разобличава злоупотребите с държавен финансов ресурс. Неговата ефективност произтича от това, че предвижда раздаването на значителни парични премии на лицата, наричани „доносници-тръбачи“, които съберат доказателства за извършените финансови престъпления. Представяте ли си каква опашка у нас би се появила от желаещи да се сдобият с лесни пари! Напълно разбираемо е защо цялата „паралелна държава“ и нейните агенти по високите нива на държавното управление гледат на „Закона на Линкълн“ като на безмилостна гилотина и затова набутват периодичните предложения на Асоциацията за борба против корупцията в България за неговото въвеждане в информационен карцер.
Справедливостта, прогонена от дълги години от ежедневието на нашето общество, е породила апатия у мнозина. Но нека ги запитам: Нима не желаете справедливостта да озарява вашето ежедневие? Е, тогава осигурете си я, като се разделите с апатията!
Ние хора с достойнство ли сме или са ни превърнали в пластелинови фигурки, нас, потомците на Ботев и Левски! На опълченците от Шипка!
Томас Пейн, един от идеолозите на Американската революция, е писал в своя знаменит памфлет „Здравият разум“: „Ние можем да създадем един нов свят!“. Ние също можем, заедно, да построим една нова България! За нашите родители, за нашите деца и внуци, за самите нас!
Затова трябва да установим републиканско управление, с участието на хората в него, каквото сега няма в България. Понеже враговете му властват!
Не забравяйте, че историята се прави не от абстрактни сили, а се създава от хората. Справедливостта също! Вън от властта алчните лицемери! Завинаги!
Нека се закълнем в паметта на дедите ни и в техните епични саможертви за България да наложим справедливостта в нашето Отечество!
За да ви заблуждават непрекъснато, че държавното управление в България е в полза на народа, като от конвейер в публичното пространство се лее думата „демокрация“, заедно с всички нейни производни. Безспирно се твърди, че държавното управление е „демократично“, т.е. произлиза от народа и, следователно, функционира в полза единствено на този същия народ, тъй като гражданите имат право да се явяват на избори и да определят свои представители във властта. Но какво от това?
Великият френски философ и просветител Жан-Жак Русо (1712-1778 г.) в своя основен труд „За обществения договор“ е писал: „Английският народ мисли, че е свободен, той дълбоко се лъже, защото е свободен само докато избира членовете на парламента, свършат ли изборите, той е роб, той е нищо“. Заключението, напълно валидно за ситуацията в периодите между изборните дати през всичките години на т. нар. „преход“.
За да бъде едно държавно управление демократично, т.е. реално да е в интерес на целия народ, а не на малцина, то трябва да бъде осъществявано по републиканска парадигма. Казано другояче, моделът за функциониране на държавните институции да позволява участието на мнозинството граждани при упражняването на власт, както и при нейното контролиране. Без да бъде изпълнено това условие във всички области на властприлагането, то не би могло да бъде реализирано в интерес на народа. Защо ли?
Понеже цялата история на човешката цивилизация доказва, че при никакви обстоятелства не е възможно едно мнозинство от населението в дадена държава, като експлоатира и ограбва по всевъзможни начини останалото малцинство, да си осигури материално и/или духовно благоденствие. Докато именно цялата история на човечеството показва, че обратния вариант е бил непрекъснато реализиран: едно малцинство посредством законови и извънзаконови действия да експлоатира и мародерства мнозинството и да си направи свой собствен, частен рай, тук, на Земята.
Неоспорим факт е, че именно поради отсъствието на републиканското управление, България е страната с най-голямо социално неравенство в Европейския съюз и с най-ниската минимална заплата.
Политическата формация „МСН“ сочи правилния път за излизане на българското общество от кризата. Например, средствата, които биха били икономисани на основата на една нова, републиканска по дух и приложение конституция, при намаляването на скандално надутите възнаграждения по високите нива на държавното управление, биха надминали 1 млрд. лв. годишно. Това означава, че родителите на всяко българче биха получили допълнителни детски надбавки по около 1000 лв. годишно.
Спестените средства вследствие на прилагане на нови, ефективни инструменти за минимизиране на корупционните практики и изобщо за злоупотребите с държавен финансов ресурс, биха били милиарди левове. Всички ние заедно ще решим как те да бъдат управлявани.
Нито една от другите понастоящем действащи парламентарни и извънпарламентарни политически формации няма никакво намерение да допусне българските граждани до реалното управление и контролиране на властприлагането. Политическата формация „Мощ и съвест на народа“ като организационно ядро на националното движение „Контрол над властта“, поема отговорността да поведе българския народ в извършването на морална революция в сферата на държавното управление.
Утре се създава днес! От нас!
Нека да създадем една Нова България!
Девизът на Национално движение „Властта под контрол“ ни е завещан от Васил Левски, чието истинско прозвище е Апостолът на Републиката:
ЗА ЧИСТА И СВЯТА ДЕМОКРАТСКА РЕПУБЛИКА (НАРОДНО УПРАВЛЕНИЕ)!
ПОЯСНЕНИЕ:
Новата парадигма за държавно управление отговаря на редица изисквания, които осигуряват нейното ефективно приложение.
Първо. Използван е нашироко историческият и настоящ чуждестранен опит за установяване на непрекъснат във времето и пространството контрол върху сферата на държавното управление, съоръжен със съответен инструментариум за експедитивни санкции спрямо индивидите, неоправдали народното доверие.
Второ. Новата парадигма съответства на дефиницията на видния физик Алберт Айнщайн (1879-1955 г.) за фундаментална теория:
Фундаменталната теория има за цел в едно твърдение да улови същността на реалността, която може да се различава от ежедневния опит.
Това твърдение, което улавя същността на реалността по отношение на държавното управление, в новата парадигма е:
Единствено функционално действеният, непрекъснат в пространствено-времевия континуум контрол върху цялата сфера на държавното управление, съоръжен със съответен потенциал за експедитивни санкции спрямо индивидите, неоправдали народното доверие, е гарант за функциониране на държавното управление в интерес на суверена – съвкупното гражданско тяло.
Освен това новата парадигма съответства и на друга дефиниция на Алберт Айнщайн:
Една теория е толкова по-привлекателна, колкото по-малко предпоставки са необходими да са налице, за да е валидна, и колкото по-широка е областта на нейното приложение.
Неоспорим факт е, че новата парадигма за държавното управление се нуждае от по-малко на брой предпоставки, за да е валидна, отколкото която и да е от останалите идеологии за обществено устройство. За нейното приложение (имплементиране), е необходимо единствено наличието на държавност.
За сравнение:
1. Комунистическата идеология за своето приложение освен наличието на държавност изисква и обобществяване на капитала в производствената, финансовата, търговската сфера (външна и вътрешна), сферата на услугите и пр.
2. Либералната идеология предполага за своето приложение освен наличието на държавност и намаляване на ролята на самата държава, свободен (нерегулиран) пазар, индивидуални човешки права и пр.
Колкото се отнася до обхвата на приложимост на парадигмата за контрол върху държавното управление, то тя е всеобхватна.
Контролът върху цялата сфера на държавното управление би могъл да бъде прилаган както в държавности, чиито режими са изградено въз основа на комунистическата или либералната идеология, така също и при монархически режими (по-рано приведения пример с контролиращата институция „ефори“ в древна Спарта), също и в автократично управление (система на управление, при което неограничената върховна власт принадлежи на едно лице; самодържавие, абсолютизъм), така също и теократическо общество (политическо господство на духовенството, например Ислямска република Иран), както и спрямо произволни вариации от горепосочените режими. Всъщност новата парадигма за контрол върху цялата сфера на държавното управление обхваща цялата типология на политически режими, както и теоретично покрива и целия набор на обстоятелства, при които те съществуват.
Новата парадигма е приложима и спрямо всички видове демокрации, представени от френския историк Фрасоа-Ксавие Кокен:
„… социална или либерална, парламентарна или президентска, индивидуалистична или асоциативна, основана на конкурентност или на преразпределението, ориентирана към масовата култура или към просвещение, светска или опираща се на религиозни ценности, етатистка или децентрализирана, пряка или представителна, плуралистична или авторитарна, буржоазна или народна, консервативна или прогресистка, синдикална или акционерна, съвременна или корпоративна, толерантна или поставяща на първо място обществената сигурност, миролюбива или агресивна, ограничена или привнесена отвън, затворена или прозрачна и т.н. Възможна е демокрация на мненията или демокрация на неучастието, демокрация на одобрението и демокрация на участието, а в по-общ смисъл демокрация, която е формална и демокрация, която е работеща. А също така – демокрация като спектакъл, демокрация, основана на допитванията, демокрация, която е състрадателна, демокрация, която е фиктивна, демокрация, която конфискува, или демокрация, която е корумпирана – невъзможно е да изброим всички варианти, всякакви комбинации могат да имат своето място и нито една от тях не бива да бъде смятана за единствено „правилен“ модел за демокрация, тъй като трябва да се отрази ползотворното съчетание на различни принципи. По-разумно е да признаем, че идеална демокрация не съществува, че има толкова „демокрации“, колкото народи и страни със собствена история и култура“.
Спрямо всички тях също може да бъде приложена парадигмата за контрол върху сферата на държавното управление.
Парадигмата за контрол върху държавното управление в нейната комплексност удовлетворява още една дефиниция на Алберт Айнщайн за качествата на една фундаментална теория: „Логиката на една теория трябва да произлиза от вътрешната й свързаност, а не защото външните доказателства я правят най-логична от всички други теории“.
Вътрешната свързаност на фундаменталната теория за контрол върху сферата на държавното властприлагане следва от алгебрична теорема, че ако всички събираеми на една сума са положителни числа, то и самата сума е положителна величина. Или с други думи, ако всички етапи на един управленски процес са в полза на гражданите, то и крайния резултат от този процес също би бил в тяхна полза.
Но за да бъде всеки етап в полза на гражданите, необходимо и достатъчно условие е този управленски процес да е поставен под непрекъснат контрол от страна на гражданите.
Трето. В своята цялост и пълнота новата парадигма съответства на философската сентенция на ливано-американския философ, математик, експерт по прогнозиране и трейдър, създателя на понятието „черен лебед“ – събитие с голямо влияние върху реалността, което предварително не може да бъде предсказано, а едва след неговото настъпване може да бъде направен съответният анализ, за да бъдат установени факторите и механизмите, довели до неговата поява – Насим Никълъс Талеб:
Съществувате пълноценно тогава и само тогава, когато разговорите, които водите (или това, което пишете), не могат да бъдат лесно възпроизведени чрез откъси от други разговори.
НОВАТА ПАРАДИГМА ЗА ДЪРЖАВНО ВЛАСТПРИЛАГАНЕ, ОСНОВАНА ВЪРХУ КОНТРОЛА ВЪРХУ НЕГО В ЦЕЛИЯ ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВИ КОНТИНУУМ НА НЕГОВОТО ПРИЛОЖЕНИЕ, СНАБДЕН СЪС СЪОТВЕТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕФИКАСНИ И ЕКСПЕДИТИВНИ САНКЦИИ СПРАМО ЛИЦАТА, КОИТО НЕ СА ОПРАВДАЛИ НАРОДНОТО ДОВЕРИЕ, В СВОЯТА ЦЯЛОСТ И ПЪЛНОТА, НИКОГА ДОСЕГА НЕ Е ИЗЛАГАНА В НАУЧНАТА ЛИТЕРАТУРА ОТНОСНО ТЕОРИЯТА НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ.