Изх. № 281 / 23.07.2025 г. Вх. № ПГ-51-506-01-136 / 23.07.2025 г.
ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – 51-И СЪСТАВ
НА ВНИМАНИЕТО НА Г-Н БОЙКО БОРИСОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ГЕРБ-СДС
КОПИЕ: ПРОФ. КОСТАДИН АНГЕЛОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
ОТ СЛАВЧО КЪНЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА ЗА БОРБА ПРОТИВ
КОРУПЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ – А. Б. К. Б.
ОТНОСНО: Становище на А. Б. К. Б. по темата „стартово заплащане на медиците в Република България, които още нямат придобита специалност“
Г-н Борисов,
В Речник на българския език, т. 10, София, 2000, изд. на Българската академия на науките, Институт за български език, стр. 392, е дадено значението на думата „напопувам се“ – „попувам дълго, до пресищане, омръзна ми да попувам“, като за източник на значението е посочен Речник на блъгарский язик, т. 2, Найден Геров, Пловдив, 1904 г.
Та пита се моята особа: Поради що досега не се е появил като смислова единица глаголът „надепутатствам се“?
Отговорът е необорим и незаобиколим!
В Съединените американски щати (давам пример от фундаментална съставна част от евроатлантическия социален модел, спрямо който устойчиво демонстрирате публично силно емоционална привързаност), годишната заплата на член на камарата на представителите в Конгреса е 174 000 щат. долара.
Минималната брутна заплата, с която започват работа медиците в САЩ е 5300 щат. долара месечно, т.е. 63 600 щат. долара годишно. Съотношението между двете заплати е 2,73 : 1.
Средната брутна работна заплата на учител в САЩ за 2023 г. е 69 544 щат. долара. Същото съотношение е 2,5 : 1.
Схващате моментално тънкия ми намек, нали?
Той е, че заплатите на членовете на българския парламент понастоящем – брутните! – които при елегантното разрояване на комисиите и матричното клониране на броя на техните членове, плюс съответните надбавки за трудов стаж, надминават дузина и три отгоре хилядарки (отделен е проблемът как реално са изразходвани допълнителните 2/3 върху основната заплата), са в драстично по-високо съотношение спрямо около 1500-те лв. месечно на стажантите медици и под 2500-те лв. на учителите, следователно в първия случай гореизчислителните съотношения в българската им конкретика са 10 : 1, а във втория – 6 : 1!!!
Колко ли пъти алчността на лицата в (уж!) Народното събрание е надскочила съотношението в САЩ?
По отношение на медиците – 3,66!!!
По отношение на учителите – 2,4 пъти!!!
За тази социална ножица в България, изцяло разчекната от законодателството, минало през т. нар. „Народно събрание“, още по-необратимо и незаобиколимо би важало заключението на проф. Збигнев (Збиг) Бжежински – един убеден критик на каквито и да са социални модели от комунитариански тип: „Големите социални различия никак не са здравословни за Съединените американски щати. Ние имаме добър модел за следване и това са страните в Северна Европа“. Тук е шансът на експертите към Комисията по здравеопазване да проучат съответните съотношения на заплащанията на парламентаристите към стартовите заплащания на лекарите във Финландия, Норвегия, Швеция, Дания.
Очевидно Збигнев Бжежински е черпил мъдрост още от древните гръцки философи, също и от мислителите в древен Рим. Луций Аней Сенека (54 г. пр.н.е. – 39 г.) – римски писател, е прозрял: „Ние сме родени, за да живеем съвместно, нашето общество е свод свързани помежду си камъни, който ще се срути, ако те не се крепят взаимно“.
Колкото се отнася до нравствения облик на държавника, древнокитайският просветител Кун Фудзъ (Учителят Кун, станал известен на Запад с латининизираната форма на своето име – Конфуций 551 г. пр.н.е. – 479 г. пр.н.е.), е оставил напътствието: „Великият мъж мисли за добродетели, малкият човек мисли за удобство“. Пък Ювенал, в своите „Сатири“, ХІV, 135-140, пише: „Любовта към парите се увеличава дотолкова, доколкото се увеличават самите пари; колкото повече са парите, толкова по-голяма е любовта към парите“.
От всеки индивид, заел – по един или друг начин, – пост по високите нива на държавното властприлагане (властимащ е единствено суверенът), от гражданите с основание се очаква да е изчел един достатъчно богат набор от теоретична литература за държавността.
А не да извършва псевдоосроумни фразеологични екзерсизи, продиктувани от първосигнални емоционални мотивации!
В тези книги по теория на държавността достатъчно е писано по темата „социален капитал“, като е изяснено неговото фундаментално значение за жизнеността на една нация, и как той бива изграждан (или разрушаван). Именно чрез рефлексията у пълнолетното население за наличие или отсъствие на социална справедливост в обществото, която справедливост е както процедурна, така и разпределителна.
Скандално високите заплати на българските депутати са активен деструктивен елемент спрямо социалното здраве на нацията. За да са налице условията за поддържане на духовното здраве на българската нация, а, от друга страна, да бъде извършено драстично редуциране на де факто грабителските заплати спрямо българския народ, е необходимо да бъде качествено променен психологическият натюрел на индивидите, които кандидатстват за място върху банките на парламента.
Но в настоящата трагична за Отечеството ситуация има и позитивни елементи. 70 процента от пълнолетните българи вече са наясно, че в Народното събрание заседават хора, които дори на следващия ден не знаят защо това, което са предсказали вчера, не се е случило днес. Освен това българският народ все по-масово прозира, че безпорядъкът се разраства пропорционално на търпимостта към него. Колкото се отнася до перцепцията у българите през изминалите години на т.нар. „преход“, по отношение на лицата по високите нива на властприлагането у нас, то тя е, че никога не могат да бъдат приведени толкова отблъскващи и толкова засрамващи примери, че да не останат още по-лоши.
Прозрението на халиф Али (600-661 г.) – четвърти арабски халиф, братовчед и зет на Мохамед: „Мъжете по времената ще ги познаете“, т.е. че социалната действителност е мерилото за качествата на мъжете-държавници, е валидно и за настоящия обществено-икономически период в България.
От връзката на масовото съзнание с конкретна историческа обстановка следва един въпрос – въпросът № 1 – към председателя на ПГ ГЕРБ-СДС: Колко време още – предполага той, – българите ще преглъщат псевдоелита да се гаври с тях? Като претенцията на този всевдоелит, че създава социален прогрес, всъщност не се състои в заместването на погрешната теория с правилна, а в заместването й с по-неуловимо погрешна. После цикълът се повтаря, потретя и … Затова пък обратно пропорционално нарастват претенциите за заслуги пред българския северен. Като вътрешно изпитват оргазмени удоволствия, понеже нищо не изпълва с толкова голямо самочувствие неспособния, както възможността му да се разпорежда със съдбата на способния. Колкото се отнася до верификацията в конкретния случай на това твърдение, достатъчно е да се отнесем към реалността: Който и да е от младите български медици би могъл да се препитава с професията си където и да е върху земното кълбо, докато никой от заседаващите в 51-ото НС не е блеснал с чудодейни политически умения, че да изкласи професионално по паралели и меридиани, извън раздутата – за сметка на народите в държавите членки на ЕС, – брюкселско администрация, и то при положение, че владее новобългарски език, сиреч английски, което е валидно едва за малцина от „цвета на нацията“. Но не най-важното е знаенето на чужди езици. Понеже още древните римляни са прозрели, че „Който успява в науката, но изостава в нравите, той повече изостава, отколкото успява!“.
Е, ако писмото бъде възприето като несправедливо – няма нищо чудно. Тъй като още френската писателка София дьо Сегур, контеса (1799-1874 г.) ни е оставила заключението си, че „Малко са хората, на които истината не изглежда като вид обида“. В което, само по себе си, няма нищо чудно. Знайно е, че несправедливостта се понася относително по-леко от справедливостта. От нея много боли!
Мене, такел, фарес, г-н Борисов, Бойко. В българското общество все по-завладяваща умовете става идеята, че е въпрос на живот и смърт за пребъдването на българската нация да бъде извършена морална революция в държавността. Това ще бъде извършено от една изцяло нова политическа формация с един напълно нов политически продукт, включващ непременно като елемент от новата парадигма за държавност и създаването на една нова конституция, утвърждаваща демократичния републиканизъм, създаващ и възможност за провеждането на плебисцити с ретроактивно действие, например за отнемане на собственост, придобита по неморален начин, независимо от обстоятелството, че е било формално узаконен, дори закрепен конституционно посредством чл. 71 от настоящия ни основен закон, създаден при пълнота политическа сегрегация на мнозинството от българските граждани от процеса на неговото сътворяване.
Колкото се отнася до официално направеното от Асоциацията за борба против корупцията в България предложение с вх. № ПГ-51-506-01-112/17.06.2025 г. по описа на деловодството на НС да приведе основните депутатски заплати в съответствие с най-добрите чуждестранни практики, посочени в предложението, мога да ви запозная с тактика как за в бъдеще да сразявате със словогръм зловредите на Вашето хармонизирано душевно равновесие. Да им зашивате накръст устите всегда нине и присно и во веки веков, като услужливо ги просветлите, че всички до един депутати в парламента (наименованието произхожда от френския глагол „парле“ – „говоря“, сиреч ни повече, ни по-малко „говорилня“, което значение – с колкото и симпатия да го разчоплим, – е диаметрално противоположно на „работилница“, т.е. място, където се бачка, че чак прахоляк се стеле наоколо!), не получават „заплати“, а само дестилиран вид „възнаграждения“, както то си е речено в чл. 71, на настоящата конституция, цялата стъкмена в тъмна доба от народния взор. Понеже „възнаграждението“, както семантично се подразбира, е не само „награда“, а е дори и „въз“, която представка, съгласно Речник на българския език, изд. на Българската академия на науките, Институт за български език, София, 1979 г., стр. 525, в своето 8-о значение е „За означаване, че нещо се прибавя към нещо, дава се в повече; освен“. Като пример за употребата е даден цитат отново от Найден Геров, в Речник на блъгарский язик, т. 1, Пловдив, 1895 г. За какво е тази „награда“, че и това „въз“? Ясно е, че е за „нещо си“, но какво е това „нещо си“ и дали изобщо е народополезно, то това вече е съвсем друга тема, необоримо и незаобиколимо свързана с публичната популярност (на „новобългарски“ език – „рейтинг“) на парламента, която а-а-а да подаде носле над 10-те процента, но не би! Пък изобщо няма силици да додрапа до малко по-малко унизителната цифра „20“!
Като наизустите примера на Найден Геров за употребата на „въз“: „Въз (връз) заплатата той мя благодари и сто гроша.“, е лесно да натриете носовете на зловредите-жуналистите „писачи-драскачи“ и още по-лошавите – „плямпачите“, вадейки от ръкава си петото асо на аргументите, че това „възнаграждение“ е пълно послушание на неписаната единадесета божа заповед: „И да бъдат възнаградени Тям делата Им светли!“.
Ха, така, де!
Следва пълно мълчание в масмедиите, а пък и заплатките си можете да ги надуете двойно! Ура-а-а! И бис! Б-и-и-с!!! Че то каквато и да е адорация, колкото и да си е пищна тя, не е ли подплатена с достатъчно пачки, е напълно празна работа!
Понеже като на един от българския „плебс“, реотаните в мозъка ми се нажежиха до червено от изложенията дотук по темата как депутатите си папкат лакомо от кацата с народното благо, пък и – ако! – и Вие сте се натъжили от прочетеното – макар и кой ли не знае по каква причина? – то нека накрая да разведрим атмосферата с един мой любим анекдот от времето на т.нар. „соц“.
… Като малък Леонид Илич Брежнев (генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съюза на съветските социалистически републики от 1963 г. до кончината си през 1982 г.), често разочаровал своята майка и тя му казвала, че от него нищо свястно няма да излезе.
Минали години и Леонид Брежнев решил да покани майка си в Москва и да й се похвали какво е постигнал. След като й демонстрирал как в Кремъл всички се съобразяват с него, я завел на дачата и там тя да види какви скъпи неща той притежава: картини на световно признати майстори, а после я завел да види и неговата колекция от скъпи автомобили.
Възрастната женица, която си живеела в една малка станица, гледала, гледала, пък накрая попитала:
– Ну, Льоня, что будет, если красные придут?
Пак се смях много, ама много, на анекдота. И Вие, нали?
Убеден съм, че схващате и втория ми тънък намек.
Подпис:
Славчо Кънчев