Изх. № 280 / 09.07.2025 г. Вх. № ПГ-51-506-01-131 / 15. 07. 2025 г.
ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – 51-И СЪСТАВ
НА ВНИМАНИЕТО НА Г-Н ТОШКО ЙОРДАНОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „ИМА ТАКЪВ НАРОД“
ОТ СЛАВЧО КЪНЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА ЗА БОРБА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ – А. Б. К. Б.
ОТНОСНО: Становище на А. Б. К. Б. по темата „стартово заплащане на медиците в Република България, които още нямат придобита специалност“
Г-н Йорданов,
В Речник на българския език, т. 10, София, 2000, изд. на Българската академия на науките, Институт за български език, стр. 392, е дадено значението на думата „напопувам се“ – „попувам дълго, до пресищане, омръзна ми да попувам“, като за източник на значението е посочен Речник на блъгарский язик, т. 2, Найден Геров, Пловдив, 1904 г.
Та пита се моята особа: Поради що досега не се е появил като смислова единица глаголът „надепутатствам се“?
Отговорът е необорим и незаобиколим!
В Съединените американски щати (давам пример от фундаментална съставна част от евроатлантическия социален модел, спрямо който устойчиво демонстрирате публично силно емоционална привързаност), годишната заплата на член на камарата на представителите в Конгреса е 174 000 щат. долара.
Минималната брутна заплата, с която започват работа медиците в САЩ е 5300 щат. долара месечно, т.е. 63 600 щат. долара годишно. Съотношението между двете заплати е 2,73 : 1.
Средната брутна работна заплата на учител в САЩ за 2023 г. е 69 544 щат. долара. Същото съотношение е 2,5 : 1.
Схващате моментално тънкия ми намек, нали?
Той е, че заплатите на членовете на българския парламент понастоящем – брутните! – които при елегантното разрояване на комисиите и матричното клониране на броя на техните членове, плюс съответните надбавки за трудов стаж, надминават дузина и три отгоре хилядарки (отделен е проблемът как реално са изразходвани допълнителните 2/3 върху основната заплата), са в драстично по-високо съотношение спрямо около 1500-те лв. месечно на стажантите медици и под 2500-те лв. на учителите, следователно в първия случай гореизчислителните съотношения в българската им конкретика са 10 : 1, а във втория – 6 : 1!!!
Колко ли пъти алчността на лицата в (уж!) Народното събрание е надскочила съотношението в САЩ?
По отношение на медиците – 3,66!!!
По отношение на учителите – 2,4 пъти!!!
За тази социална ножица в България, изцяло разчекната от законодателството, минало през т. нар. „Народно събрание“, още по-необратимо и незаобиколимо би важало заключението на проф. Збигнев (Збиг) Бжежински – един убеден критик на каквито и да са социални модели от комунитариански тип: „Големите социални различия никак не са здравословни за Съединените американски щати. Ние имаме добър модел за следване и това са страните в Северна Европа“. Тук е шансът на експертите към Комисията по здравеопазване да проучат съответните съотношения на заплащанията на парламентаристите към стартовите заплащания на лекарите във Финландия, Норвегия, Швеция, Дания.
Очевидно Збигнев Бжежински е черпил мъдрост още от древните гръцки философи, също и от мислителите в древен Рим. Луций Аней Сенека (54 г. пр.н.е. – 39 г.) – римски писател, е прозрял: „Ние сме родени, за да живеем съвместно, нашето общество е свод свързани помежду си камъни, който ще се срути, ако те не се крепят взаимно“.
Колкото се отнася до нравствения облик на държавника, древнокитайският просветител Кун Фудзъ (Учителят Кун, станал известен на Запад с латининизираната форма на своето име – Конфуций 551 г. пр.н.е. – 479 г. пр.н.е.), е оставил напътствието: „Великият мъж мисли за добродетели, малкият човек мисли за удобство“. Пък Ювенал, в своите „Сатири“, ХІV, 135-140, пише: „Любовта към парите се увеличава дотолкова, доколкото се увеличават самите пари; колкото повече са парите, толкова по-голяма е любовта към парите“.
От всеки индивид, заел – по един или друг начин, – пост по високите нива на държавното властприлагане (властимащ е единствено суверенът), от гражданите с основание се очаква да е изчел един достатъчно богат набор от теоретична литература за държавността. А не да извършва псевдоосроумни фразеологични екзерсизи, продиктувани от първосигнални емоционални мотивации!
В тези книги по теория на държавността достатъчно е писано по темата „социален капитал“, като е изяснено неговото фундаментално значение за жизнеността на една нация, и как той бива изграждан (или разрушаван). Именно чрез рефлексията у пълнолетното население за наличие или отсъствие на социална справедливост в обществото, която справедливост е както процедурна, така и разпределителна.
Скандално високите заплати на българските депутати са активен деструктивен елемент спрямо социалното здраве на нацията. За да са налице условията за поддържане на духовното здраве на българската нация, а, от друга страна, да бъде извършено драстично редуциране на де факто грабителските заплати спрямо българския народ, е необходимо да бъде качествено променен психологическият натюрел на индивидите, които кандидатстват за място върху банките на парламента.
Но в настоящата трагична за Отечеството ситуация има и позитивни елементи. 70 процента от пълнолетните българи вече са наясно, че в Народното събрание заседават хора, които дори на следващия ден не знаят защо това, което са предсказали вчера, не се е случило днес. Освен това българският народ все по-масово прозира, че безпорядъкът се разраства пропорционално на търпимостта към него. Колкото се отнася до перцепцията у българите през изминалите години на т.нар. „преход“, по отношение на лицата по високите нива на властприлагането у нас, то тя е, че никога не могат да бъдат приведени толкова отблъскващи и толкова засрамващи примери, че да не останат още по-лоши.
Предвид на факта, че сте председател на Комисията по култура и с оглед на философската дефиниция на термина „култура“, а именно:
Терминът е с латински произход – култивиране, отглеждане, възпитание, образование, развитие, почитане, и е специфична организация в развитието на човешката жизнена дейност, представена в продуктите на материалния и духовен труд, в системата на социалните норми и учреждения, в духовните ценности, в съвкупността на отношенията на хората към природата, между себе си и към самите тях. В понятието „култура“ се фиксира, както общото различие на човешката жизнена дейност от биологичните форми на живот, така също и качественото своеобразие на исторически-конкретните форми на тази жизнена дейност, на различните форми на това развитие в рамките на определени епохи, обществено-икономически формации, в рамките на определени епохи на обществено-политическите формации, етнически и национални общности (например антична култура, социалистическа култура, англосаксонска култура, руска култура, култура на маите и т.н.). Културата характеризира също особеностите на поведението, съзнанието и дейността на хората в конкретни сфери на обществения живот (култура на труда, култура на бита, култура на художественото творчество, култура на политическото и т.н. Културата може да фиксира способността на жизнената дейност на отделния индивид (лична култура), социалната група (например култура на партия) или на цялото общество като единен обект.
Прозрението на халиф Али (600-661 г.) – четвърти арабски халиф, братовчед и зет на Мохамед: „Мъжете по времената ще ги познаете“, т.е. че социалната действителност е мерилото за качествата на мъжете-държавници, е валидно и за създаваната култура.
От гореизложената дефиниция на термина „култура“ следва изводът, че културата е динамична величина и се променя с историческото време. Така, както например в Съединените Американски щати, въпреки наплива на нелегални емигранти понастоящем, никой не поставя въпроса за масовото им извънсъдебно избиване, като по този начин бъде прокарано един вид решение на този важен за северноамериканския социум проблем, както е било процедирано през XVII, XVIII и XIX в. с автохтонното население – червенокожите, при завладяването от белите англосаксонски колонисти на северноамериканския континент, посредством най-масовия геноцид в цялата човешка история, при което са били избити около 50 (петдесет!!!) милиона индианци!
От зависимостта на културата от историческото време следва един въпрос – въпросът №1 към председателя на Комисията по култура: Колко време още – предполага той, българските граждани ще търпят псевдоелита да се гаври с тях? Като претенцията на този псевдоелит, че създава социален прогрес всъщност не се състои в заместването на погрешната теория с правилна, а в заместването и с по-неуловимо погрешна. После цикълът се повтаря, потретя и… Затова пък обратно пропорционално нарастват претенциите за заслуги пред българския суверен. Като вътрешно изпитват оргазмени удоволствия, понеже нищо не изпълва с толкова голямо самочувствие неспособния, както възможността му да се разпорежда със съдбата на способния. Колкото се отнася до верификацията в конкретния случай на това твърдение, достатъчно е да се отнесем към реалността: Който и да е от младите български медици би могъл да се препитава с професията си където и да е върху земното кълбо, докато никой от заседаващите в 51-то НС не е блеснал с чудодейни политически умения, че да изкласи професионално по паралели и меридиани, извън раздутата – за сметка на народите в държавите членки на ЕС, – брюкселска администрация, и то при положение, че владее новобългарски език, сиреч английски, което е валидно едва за малцина от „цвета на нацията“. Но не най-важното е знаенето на чужди езици. Понеже още древните римляни са прозрели, че „Който успява в науките, но изостава в нравите, той повече изостава, отколкото успява“.
Е, ако писмото бъде възприето като несправедливо – няма нищо чудно. Тъй като още френската писателка София дьо Сегур, контеса (1799-1874) ни е оставила заключението си, че „Малко са хората на които истината не изглежда като вид обида“. В което, само по себе си, няма нищо чудно. Знайно е, че несправедливостта се понася относително по-леко от справедливостта. От нея много боли!
Мене, текел, фарес, г-н Йорданов, Тошко. В българското общество все по-завладяваща умовете става идеята, че е въпрос на живот и смърт за пребъдването на българската нация да бъде извършена морална революция в държавността. Това ще бъде извършено от една изцяло нова политическа формация с един напълно нов политически продукт, включващ непременно като елемент от новата парадигма за държавност и създаването на една нова конституция, утвърждаваща демократичния републиканизъм, създаваща възможността за провеждането и на плебисцити с ретроактивно действие, например за отнемане на собственост, придобита по неморален начин, независимо от обстоятелството, че е бил формално узаконен, дори закрепен конституционно посредством член 71 от настоящия ни основен закон, създаден при пълната политическа сегрегация на мнозинството от българските граждани от процеса на неговото създаване.
П. С. Получих информация, че наскоро в едно телевизионно интервю сте се спънали в отговора на въпроса „Какъв е размера на заплатата, която получавате като депутат?“. И вследствие на емоционалното комоцио сте посочили цифра, която не съвпада – ама никак не съвпада! – с реалния куп финикийски знаци, който постъпват по Вашата сметка от бюджета на парламента. Колкото до маньовъра, че не знаете точния размер, то това е дотолкова вярно, доколкото предварително не сте си направили сметката какъв е размерът на евентуалните удръжки от – ако са налице – целодневни отсъствия от пленарната зала, без да е било представено медицинско за болестно състояние.
Направо съм смаян, че не сте сразили със словогръм зловредците на Вашето хармонизирано душевно равновесие. Друг път да им зашиете устите накръст, като ги просветлите, че всички до един депутати в парламента (наименованието произхожда от френския глагол „парле“ – „говоря“ – сиреч ни повече и ни по-малко „говорилня“, което значение – с колкото и симпатия да го разчоплим, – е диаметрално противоположно на „работилница“ – т. е. място където се бачка, че чак прахоляк се стеле наоколо!), не получавате „заплати“, а дестилиран вид „възнаграждения“, както то си е речено в чл. 71 на настоящата конституция, цялата стъкмена в тъмна доба от националния взор. Понеже „възнаграждението“, както семантично се подразбира, е не само „награда“, а е дори и „въз“, която представка, съгласно Речник на българския език, изд. на Българската академия на науките, Институт за български език, София, 1979 г., стр. 525, в своето 8-мо значение е „За означаване, че нещо се прибавя към нещо, дава се в повече; освен“. Като пример за употреба е даден цитат отново от Найден Геров, в Речник на блъгарский язик, т.1, Пловдив, 1895. За какво е тази „награда“, че и това „въз“? Ясно е, че е за „нещо си“, но какво е това „нещо си“ и дали изобщо е народополезно, то това вече е съвсем друга тема, необоримо и незаобиколимо свързана с публичната популярност (на „новобългарски“ език – „рейтинг“) на парламента, която а-а-а да подаде носле над 10-те процента, но не би! Пък изобщо няма силици да додрапа до малко по-малко унизителната цифра „20“!
Като наизустите примера на Найден Геров за употребата на „въз“: „Въз (връз) заплатата той мя благодари и сто гроша“, е лесно да натриете носовете на зловредите-журналистите „писачи-драскачи“ и още по-лошите – „плямпачите“, вадейки от ръкава си петото асо на аргументите, че това „възнаграждение“ е пълно послушание на неписаната единадесета божа заповед: „И да бъдат възнаградени Тям делата Им светли!“.
Ха, така, де!
Следва пълно мълчание в масмедиите, а пък и заплатките си можете да ги надуете двойно! Ура-а-а! И бис! Б-и-и-с!!! Че то каквато и да е адорация, колкото и да си е пищна тя, не е ли подплатена с достатъчно пачки, е напълно празна работа!
Понеже като на един от българския „плебс“, реотаните в мозъка ми се нажежиха до червено от изложенията дотук по темата как депутатите си папкат лакомо от кацата с народното благо, пък и – ако! – и Вие сте се натъжили от прочетеното – макар и кой ли не знае по каква причина? – то нека накрая да разведрим атмосферата с един мой любим анекдот от времето на т.нар. „соц“. … Като малък Леонид Илич Брежнев (генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съюза на съветските социалистически републики от 1963 г. до кончината си през 1982 г.), често разочаровал своята майка и тя му казвала, че от него нищо свястно няма да излезе.
Минали години и Леонид Брежнев решил да покани майка си в Москва и да й се похвали какво е постигнал. След като й демонстрирал как в Кремъл всички се съобразяват с него, я завел на дачата си и там тя да види какви скъпи неща той притежава: картини на световно признати майстори, а после я завел да види и неговата колекция от скъпи автомобили.
Възрастната женица, която си живеела в една малка станица, гледала, гледала, пък накрая попитала:
– Ну, Льоня, что будет, если красные придут?
Пак се смях много, ама много, на анекдота. И Вие също, нали?
Убеден съм, че схващате и втория ми тънък намек.
Подпис:
Славчо Кънчев