Игрите са измислени, за да създават на негероите

илюзията, че са победители. В истинския живот човек

не знае кой наистина е победител и кой е загубил

(докато не стане твърде късно), но може да каже кой е герой и кой не.

Насим Никълъс Талеб (р. 1960 г.) –

ливано-американски философ, математик,

експерт по проблемите на неопределеността,

вероятността и познанието

„Лозето има нужда от мотика, а не от молитва“ е една българска поговорка, съдържаща в себе си, както и останалите, многовековен осмислен житейски опит. Изцяло валидна и понастоящем и спрямо проблема с противодействието на корупционните практики у нас.

Многото говорене, а специално по темата за корупцията то е в категорията на логореята, е за сметка на дефицита от дейност. Този дефицит е генериран от многобройни източници. Разположени както в трите сфери  на властприлагане (властимащ е единствено суверенът!), че дори и в т. нар. „четвърта власт“ – средствата за масова информация. Не прави никакво изключение и президентската институция.

Схемата за опериране посредством фразеологични ексерсизи с темата „корупция“, по време на т. нар. „преход“ след 10 ноември 1989 г., превърнала се вече в традиционна и доказано неефективна, съдържа няколко типа титанични опорни стълбове.

Първо. За корупция винаги се говори в минало време, и то по отношение на политическите противници.

Второ. Всяка политическа формация се стреми изцяло да се опише в публичното пространство като единствения бъдещ рицар на справедливостта, ergo и борец против корупцията, с цел лапнишараните над 18 години да са наясно с коя бюлетина да атакуват цепката на избирателната урна.

Трето. Спрямо цялата чуждестранна законова антикорупционна система да се изгради санитарен кордон около Народното събрание – да не би на някой „социопат“ измежду депутатите, в пристъп на неовладян бунт на съвестта, да му хрумне да предложи пакет от законопроекти, за да бъдат въведени  в България ефективните чуждестранни практики.

Тези три опорни стълба за подпиране на операциите по манипулация на масовото съзнание на пълнолетното българско население често биват употребявани със сменена декорация, но същността им остава неизменна.

Цялото българско законодателство е като мрежа с големи дупки за преминаване на корупционните практики през тях.

През цялото свое 24-годишно съществуване Асоциацията за борба против корупцията в България – А. Б. К. Б., в съгласие със своя устав да съдейства на държавните институции с информация за добри чуждестранни практики за минимизиране, контролиране, противодействие и санкциониране на корупционните практики, полагаше системни усилия за радикална промяна в българското законодателства по отношение на потенциала на държавността да се справя с ендемичната корупция, която от дълго време е налице у нас. И особено с ролята на „сребърните аргументи“, както древните римляни наричали подкупите, по високите нива на трите сфери на властприлагане.

Въпреки доказателствата за ефективност, ръководителите на редица парламентарно представени партии, отхвърлиха предложенията на А. Б. К. Б. Това е валидно за Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Димитър Главчев, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Костадин Костадинов и пр.

Например през 2003 г. Общото събрание на ООН приема задължителна резолюция за държавите членки да извършват периодични проверки на своето законодателство дали не съдържа елементи на корупциогенност, тоест улеснения за корупционни практики. Въпреки че България подписва през 2006 г. резолюцията, на практика тя не се прилага. Колкото се отнася до анализ на приетото дотогава законодателство за наличие на корупциогенност, за това изобщо дори не се говори.

От 160 години в Съединените американски щати действа The False Claims Act (Закон за фалшивите претенции), наричан още „закон на Линколн“, понеже е приет през 1863 г. по време на неговото президентстване. Идеята му е да бъдат материално стимулирани лица, които разкрият злоупотреби с държавни средства. Закон със същото приложение е в сила не само в САЩ.

Предложението на Асоциацията за борба против корупцията в България такъв закон да бъде приет и у нас, премина от бюрата на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров към министърката на правосъдието Цецка Цачева, и оттам към небезизвестното лице Владислав Горанов, откъдето се получи един витиеват отговор, който преведен на разбираем език означаваше: „Предложението не става!“ Защо ли?! Понеже не било типично за „континенталното (Европа – бел. авт.) законодателство“. После беше лансиран осакатен, немощен вариант.

Беше отхвърлено и предложението на А. Б. К. Б. у нас да бъде въведен използваният дълги години от правителството на САЩ софтуер за откриване на тайни договорки и/или комисиони при провеждането на тръжни процедури, посредством изследването чрез установени индикатори на поведенческите модели на участниците в търговете.

В самия Наказателен кодекс съществуват широки шлюзове за безнаказаност или минимални санкции за действия, които улесняват корупционните практики.

Всъщност за да има пари за корупция, те трябва да дойдат отнякъде. Единственият им източник са надутите прогнозни цени. НК предвижда за участниците в изготвянето на несъобразени с реалните пазарни условия завишени прогнозни цени „лишаване от свобода до една година или пробация“. Като се има предвид, че голям брой обществени поръчки са за значителни суми, то твърде големият възможен финансов ресурс на далаверата създава възможност за „пазаруване“ на подходящи експертни становища относно прогнозните цени.

Този списък на изританите в правното небитие предложения на Асоциацията за борба против корупцията в България за въвеждането у нас на доказана добра антикорупционна нормативна база, може да бъде продължен.

Какъв е реалният резултат? Налице е една правна нихилистична ориентация спрямо корупционните практики, изразена образно чрез „корупцията е далавера, в която аз не участвам“.

Сравнението със ситуациите в други държави ясно свидетелства и за дефицита на санкции срещу участниците в корупционни схеми.

Неотдавна бившият френски премиер Франсоа Фийон беше осъден и на втора инстанция по аферата „Пенелъпигейт“. Скандалът беше във връзка с фиктивното назначаване на съпругата му за асистент в парламента, поради което за 15 години тя е получила стотици хиляди евро, без да върши никаква работа. Апелативната инстанция намали присъдата от 5 на 4 години лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок след това. Съпругата му Пенелъпи е осъдена на 2 години условно. Двамата трябва да възстановяват 800 000 евро на Националното събрание и да платят глоби по 375 000 евро всеки.

През 2017 г. в Руската федерация беше осъден на 8 г. лишаване от свобода при строг лагерен режим Алексей Улюкаев за подкуп от 2 млн. USD. Според обвинението кожено куфарче, намерено в служебното BMW, съдържащо тази сума, е било иззето от Алексей Улюкаев при напускането му от сградата на петролния концерн „Роснефт“. Куфарчето било предадено на министъра на икономическото развитие на Руската федерация от Игор Сечин – шефа на „Роснефт“, за да даде одобрението си за купуването на държавните дялове в петролната компания „Башнефт“ от южно-руската република Башкортостан.

В началото на 2020 г. бившият шеф на Интерпол, китаецът Мън Хунвей, беше осъден в Китай на 13 години и 6 месеца лишаване от свобода за корупция. Присъдата включваше също и плащането на глоби в размер на 260 000 USD (2 млн. юана).

Кайл „Дъсти“ Фого (53 г.), изпълнителен директор на Централното разузнавателно управление на САЩ от ноември 2004 г. до 2006 г., през 2007 г. призна, че е използвал служебното си положение, за да сключва договори за обществени поръчки с компании на негови познати. Неправомерно сключените договори са били за над 100 млн. щат. дол. Признавайки се за виновен, Фого избегна още 23 обвинения, които бяха оттеглени от федералните прокурори. Според условията на сделката те нямаше да искат присъда, по-дълга от 37 месеца затвор.

Заемалият длъжността президент на Република Корея Ли Юм-бак беше осъден за корупция на 17 години лишаване от свобода и глоба 10,9 млн. щат. дол., допълнена от друга глоба в размер на 4,86 млн. щат. дол., въпреки, че е на 76 г.

Предишната президентка на Южна Корея 70-годишната Пак Кън-хе, беше осъдена за  корупция на 24 години лишаване от свобода. Може би сегашният президент Мун Дже-ин ще бъде първият от поредицата от 5 последователни президенти на страната, който няма да бъде съден.

През октомври 1995 г. бившият южнокорейски президент Ро Де У се извини публично за това, че тайно е натрупал 654 млн. щат. дол. от подкупи по време на мандата си. Ро Де У беше на власт до 1993 г. и е последният от редицата президенти на Южна Корея, подкрепян от военните.

На 26 октомври 2020 г. пред Наказателния съд в Никозия се явиха четирима високопоставени политици и бизнесмени, сред които е и бившият председател на кипърския парламент Димитрис Силурис, обвинени в нарушения и корупция, свързани с издаването на „златни паспорти“ на инвеститори от трети страни.

Има защо в най-новия доклад на Европейската комисия за върховенството на закона, на България да е препоръчано да предприеме последователни действия, за да достигне до окончателни присъди по случаи, при които са подведени под отговорност висшестоящи лица.

България има много примери, които да следва. От 2012 г. до 2015 г. правителството в Румъния на Виктор Понта напуснаха  14 министри, имащи проблеми с правосъдието – обвинени или осъдени за злоупотреба със служебно положение, подкуп, трафик на влияние, също и 8 % от избраните през 2012 г. 588 депутати. По-късно премиерът Адриан Настасе беше осъден на 4 и 3 години затвор за корупция и изнудване.

През 2019 г. Върховният съд утежни присъдата на бившия хърватски премиер 65-годишния Иво Санадер, от 4,5 на 6 години за корупция.

В Перу двама президенти – Алберто Фухимори и Оланта Умала, президент на страната от 2011 до 2016 г., както и неговата съпруга Надин Хередея, имаха съдебни проблеми с Темида заради корупция.

Санкционирането на корупционерите извън България се различава не само по високите нива на държавното управление. Въпреки, например, многото сигнали в публичното пространство за корупция в сферата на образованието, отношението към тези деяния е лежерно. Докато през 2015 г. десетина учители от Атланта бяха осъдени на по 7 години затвор и 13 години пробация. Те бяха признати за виновни, защото давали верните отговори на стандартизираните щатски тестове на своите ученици и дори поправяли грешките им, като получавали бонуси за това.