Веднъж Абрахам Линкълн попитал един от своите сътрудници: „Ако се условим, че опашката на овцата е неин пети крак, то колко крака има овцата?“. „Пет“ – отговорил сътрудникът. „Не“ – казал Линкълн. „Както и да се условим ние, овцата има четири крака“.

В същата конфузна ситуация попадат и българските политици, когато парадират с /уж/ „демократичното“ държавно управление, като целенасочено премълчават факта, че вече повече от три четвърти век в своя основен закон България е дефинирана като „република“.

Всъщност какво представлява републиканското държавно управление?

Още древноримският оратор, политик и писател Цицерон /106-43г. пр.н.е./ е дефинирал понятието „република“ като управление, когато държавните дела са дела на народа и не ги генерира само едно малцинство.

Е, република ли е България?

Не, защото настоящата конституция не е приета посредством всенародно допитване, още по-малко са били взети предвид при нейното изготвяне предложенията, направени от българските граждани. Пряко и непосредствено посредством референдум, без предварително разглеждане в представителните държавни органи са приети конституцията на Франция /1958г./, конституцията на Руската федерация /1993г./, на Казахстан /1995 г./ Сегашният основен закон на страната ни влиза в сила на 13 юли 1991 г. През същия период – 1989-1993 г., посредством референдум са приети основните закони и в Алжир, Бирма, Бенин, Мадагаскар, Етиопия и др. Важно е да се подчертае, че през последните изминали десетилетия в много развиващи се държави сериозно е приложена процедурата за разработването и обсъждането на проектите за конституции още преди референдумите, с широкото участие на пълнолетното население.

Е, република ли е България?

Не, защото промените в сега действащия основен закон не се извършват единствено след допитване до избирателите, както е във всички американски щати, с изключение на Делауеър. И както е в конфедерация Швейцария.

Е, република ли е България?

Не, защото лицата, заемащи висшите съдебни постове не подлежат на всенародно одобрение дали да останат на своите постове, която процедура се извършва при парламентарни избори, както например повелява чл. 79 от японската конституция.

Е, република ли е България?

Не, защото още в преамбюла на настоящата българска конституция се подчертава, че тя е създадена от „народните представители от Седмото Велико народно събрание“, докато например в конституцията на Съединените американски щати, преамбюлът гласи: „Ние, народът на Съединените щати, като целим образуването на по-съвършен съюз… утвърждаваме и въвеждаме тази Конституция на Съединените щати на Америка.

Е, република ли е България?

Не, защото българските граждани нямат право да извършват предсрочно разпускане на Народното събрание чрез народно допитване. Този институт дава възможност за предварително прекратяване на пълномощията на народните представители по волята на представляваните. В случая, става въпрос за решение с комплексен характер, засягащо не само личните качества на народните представители, но и принципите на конкретните проявления на провежданата от тях политика. При положение, че парламентът бъде разпуснат по плебисцитарен път, т.е. посредством референдум със задължително за изпълнение произнасяне, това е резултат не толкова на неодобрение на лица, колкото на публично управление, а също и на партийна стратегия и тактика. Например конституциите на германските провинции Северен Рейн-Вестфалия, Райланд-Пфалц, Баден-Вюртенберг и Бавария дават това право на своите граждани – да разпускат местните ландтази, които са законодателните органи на провинциите.

Република ли е България?

Не, защото възможността за пряко участие на българските граждани в държавното управление е силно ограничено посредством чл.9 на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и органите за местно самоуправление. Първо: Изискуемият минимален брой гласоподаватели, инициирали референдум, е силно завишен – той е 400 000. Като срокът за тяхното събиране е само 3 месеца. За сравнение: в Швейцария изискуемият минимум инициатори за приемане, изменение или отмяна на закон е 50 000 души, а срокът за тяхното събиране е 18 месеца. Следователно броят на нужните инициатори е 8 пъти по-малък, а на срока продължителността е 6 пъти по-дълга. Т.е. у нас е 48 пъти по-трудно да бъдат удовлетворени изискванията за легитимно провеждане на референдум. Отделно, но много важно е положението, че в Швейцария за промяна или въвеждане на изцяло нова конституция са необходими 100 000 инициатора, докато в България редовите гласоподаватели са изцяло лишени от тази възможност. Тя е в компетенцията на Народното събрание, а по-широк кръг проблеми – изцяло в компетенцията на Велико народно събрание. Но препъникамъните пред народното волеизявление в България съвсем не свършват дотук! За да бъде признат за легитимен един проведен референдум, е необходимо в него да са взели участие избиратели, равни по брой на участвалите гласоподаватели при последните преди това проведени парламентарни избори. Докато в Швейцария е достатъчно просто мнозинство от гласувалите в национален мащаб, както и – поради федеративния характер на държавното устройство, да е налице одобрение и в повече от половината кантони. Дали все пак Швейцария не е едно изключение?

В 26 американски щата действат подобни процедури. В Масачузетс инициативата е непряка. След събирането на 3% подписа със законодателното предложение се занимава парламентът /местното щатско законодателно събрание/. В случай, че законът не е приет до първата сряда през м. май, инициаторите събират още 0.5% подписа, за да квалифицират мярката като задължителна за всеобщо гласуване.

В щата Мейн – подписите са валидни 1 година след полагането им. Времето за събиране е 18 месеца. Представят се до 50-ия ден на I редовна сесия на парламента или до 25-ия ден на втората. В Мейн процентът подписи, който се изисква, се изчислява от броя на гласувалите за губернатор /както в повечето щати/, но намален с броя на невалидните бюлетини.

Мериленд – законите влизат в сила на 1 юни. Подписите следват да се представят преди 1 юни или поне 1/3 от тях. За останалите подписи може да бъде отпуснат срок до 30 юни. Изискуемият брой гласоподаватели за иницииране на референдум е 3% от броя на гласувалите за губернатор при последните проведени такива избори.

Мисури – фиксиран е процентът на подписи – съответно 8% и 5% от броя на гласовете, подадени за губернатор на последните избори, по отношение на 2/3 от всички избирателни райони, което означава, че спрямо цялата територия на щата процентът е по-висок.

Небраска – единствен щат, при който процентът подписи за всички видове пряко участие на гражданите в управлението се изчислява от броя на регистрираните избиратели – 10%.

Невада – За инициатива за конституционна поправка процентът подписи се изчислява от регистрираните гласоподаватели. Той е 10%.

Охайо – гражданската инициатива за закон /ГИЗ/ е непряка. Събират се 3% от подписите, след което законодателният орган трябва да се заеме с предложението. В случай, че не се занимае с него, измени го или не го приеме, следва събиране на още 3% подписи за квалифициране на инициативата като задължителна за всеобщо гласуване.

Северна Дакота – единствен щат, в който процентът подписи се изчислява от общия брой на населението. Изискуемият брой инициатори е 2%. Щатът не регистрира избиратели. Всеки американски гражданин над 18 години, живял в щата повече от 30 дни, може да подпише петиция.

Флорида – процентът подписи се изчислява от броя на гласувалите в президентски избори, а не при проведените губернаторски, както е в повечето щати – 8%. Гласоподавателите могат да инициират също свикване на учредително събрание – конвент, ако успеят да съберат 15% от гласовете, дадени в президентските избори.

Юта – щатът има пряка и непряка инициатива. При непряка се внасят половината от необходимите подписи – 5%, в случай на бездействие или отхвърляне на инициативата от законодателя, инициаторите следва да съберат още 5% подписи, изчислени от броя на гласувалите за губернатор, за да бъде квалифицирана инициативата като задължителна да бъде поставена на всеобщо гласуване.

Важно е да бъде подчертано, че сроковете за набиране на необходимия брой инициатори на всеобщо допитване, са твърде дълги. В Айдахо – 18 месеца, в Аляска – 1 год. В Аризона – 20 месеца. В Арканзас – срокът е неограничен. Във Вашингтон – при пряка инициатива – 6 месеца, при непряка – 10 месеца. Илиноис – 6 месеца преди общи избори. Калифорния – 150 дни. Колорадо – 6 месеца. Майн – 18 месеца. Мисисипи – 1 год. Мисури – 18 месеца. Мичиган – 180 дни. Монтана – 1 год. Небраска – 1 год. Невада – 10 месеца. Орегон – неограничен срок. Охайо – 1 год. Северна Дакота – 1 год. Уайоминг – 18 месеца. Флорида – 4 години. Южна Дакота –1 год. Юта – неограничен срок.

Е, република ли е България?

Не, защото нито в настоящата конституция, нито в какъвто и да е друг закон е определен задължителен срок, в който, при положение, че един референдум е успешен, приетият, измененият или отмененият закон ще влезе в сила!

Е, република ли е България?

Не, защото българските граждани нямат право лично да се отнесат до Конституционния съд, с питане относно конституционносъобразността на даден закон или нормативен акт на изпълнителната власт, когато това засяга техните интереси, каквото право имат гражданите на САЩ /до Върховиня съд, който освен апелативна инстанция и в някои случаи и първа съдебна инстанция, осъществява конституционен надзор над цялата територия на САЩ,  тоест върху щатските закони и норматив и актове/, Федерална реублика Германия и др.

У нас тази процедура е привилегия само на управленското малцинство /спрямо общия брой граждани на България/.

Е, република ли е България?

Не, защото националният омбудсман притежава твърде окастрени права. Къде сме ние? В каменната ера. Дори в древното спартанско царство е съществувала система за контрол върху властта. Всяка година са били избирани за 12 месеца от Народното събрание, което е включвало всички спартански мъже, а не е било представителна институция, по 5 ефори. Те са имали широки контролни пълномощия, включително да предават на съд пред спартанците всеки държавен служител, включително и царя, когато те са действали във вреда на Спарта. Ефорите при постъпването си в длъжност са се заклевали във вярност на Спарта и според обичая всеки месец са се презаклевали – да е жив в паметта им дългът, който те поемат.

В Римската република е имало народни трибуни, които са имали право да преустановяват решенията на магистратите, когато те са във вреда на обикновените граждани.

Е, република ли е България?

Не, защото българските граждани, според сега действащия основен закон са лишени от положението си на първодържател на властта в нейната цялост, тъй като им е отнето суверенното право да превръщат делегираните от тях властови пълномощия във възвръщаеми права преди изтичането на съответния мандат. Или другояче казано, най-важното политическо право за контролиране на властприлагането, независимо в коя негова сфера – отзоваването от изборни длъжности, когато народът е недоволен как неговите избраници изпълняват поетите предизборни задължения и как изобщо се справят със своите ангажименти. Именно затова псевдоелитите оценяват една евентуална система за отзоваване като гилотина за своите политически кариери, съпътствани неотменно от множество благинки от материално и/или психологическо естество – удовлетворяване на егото.

Въпреки че, процедури за отзоваване съществуват в много законодателства, например в 18 американски щата и дори в „авторитарна“ Венецуела.

Истинска гавра с българския народ е фактът, че дори в Чили на 11 септември 1980 г. по време на жестоката диктатура на генерал Аугусто Пиночет като президент, новата конституция е приета посредством всенароден плебисцит, тоест чрез задължително аз изпълнение от властите допитване до гласоподавателите. А предложеният неограничен във времето мандат на Пиночет е отхвърлен.

Всички тези дефицити спрямо пълнотата на републиканската парадигма в структурата на българската държавност, тоест отсъствието на приложния републиканизъм, са незаобиколими доказателства, че сегашната система за държавно управление у нас е нелегитимна. Като следствие тя демонстрира своята неефикасност спрямо задоволяването на материалните и духовните интереси на народа.

Но в дъното на тунела има светлина! Тя иде още от времето преди Освобождението, когато Апостола на свободата ни е оставил заветната си цел: „С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република /народно управление/“.

Ето я стратегическата цел на Електронна партия „Мощ и съвест на народа“.

Да смени сегашната система за държавно управление, когато на народа е отредена ролята не на друго, а на стадо безмълвни овце, които не притежават никакви права да решават как те самите да живеят. Нито пък имат правото да контролират властоприлагането дали е народополезно или е изцяло в изгода на алчниците в държавното управление.

На това трагично положение българските граждани ще сложат край! Те самите, понеже който иска справедливост, трябва сам да си я осигури. Как ли?

Сегашната система за държавно управление ще бъде изпратена на бунището на историята! Ето защо е необходимо да бъде създадено политическо движение „Контрол над властта“, чийто девиз да е мечтата на Васил Левски: „Чиста и свята република“. Електронната партия мощ и съвест на народа е организационното ядро на това общонародно движение.

Именно осмъртяването на републиканския дух в държавното управление е било задачата № 1 от 34 години насам на управляващите малцинства /спрямо общия бро на българските граждани/. В пълно противоречие с известната още преди две хиляди и петстотин години в древната римска република политическа максима, че „държавните дела са дело на народа“.

Електронната партия МСН е категорично убедена, че цялата трагична същност на т. нар. „преход“ от 1989 г. досега налага по неоспорим начин извършването на морална революция в сферата на държавното управление. Точно този е най-важният проблем пред нас, мнозинството от българските граждани извън управляващата прослойка, и този проблем, проблем на живот и смърт за пребъдването на бългаския народ, ние заедо ще го решим.

Като организационно ядро на политическото движение „Властта под контрол“, след като спечели мнозинство от две трети при следващите парламентарни избори, ще насрочи гласуване за Велико народно събрание. После, след като движението „Властта под контрол“ получи мнозинство от две трети в състава на новоизбраното Велико народно събрание, ще предложи на депутатите да вземат само две решения:

Първо. Създаване на нова конституция посредством посредством участието на гражданите с предложения за нейния текст, последвано от всенародно допитване за одобрение на окончателния и вид.

Второ. Прекратяване на съществуването на институцията Велико народно събрание по отношение на всичките и прерогативи, описани в настоящата конституция.

Новата конституция ще бъде непоклатима, основа на система за държавно управление, изцяло в полза на гражданите, а не на корпоративни интереси.

Затова и нейният преамбюл ще гласи:

Ние, потомците на древна България, водени от почитта си към саможертвата на дедите ни за пребъдването на Отечеството, като прогласяваме за основен принцип на държавността ненарушимия народен суверенитет, поели отговорността си като част от цялата цивилизация, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, прогласяваме решимостта си да създадем демократична, правова и социална държава, която да защищава правата на личността, нейното достойнство и сигурност за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ.

В новата конституция ще бъде предложено да залегне като член първи:

България е държава с управление, което се намира под контрола на гражданите във всички области на своето приложение и във всеки момент.

Това би била алинея първа от член първи на новата конституция.

Алинея 2, ако народът одобри, Електронната партия мощ и съвест на народа предлага тя да бъде:

Този контрол се осъществява посредством институции, чиято структура и правила за функциониране се определят от българските граждани посредством всенародно допитване.

Алинея 3 на член първи е предложено засега да бъде:

Нарушителите на народното доверие могат да бъдат отзовавани и преди изтичането на мандата, за който са избрани. Това положение важи за всички сфери на властприлагането и за всички нива на длъжност, включително народните депутати, върховните съдии, ръководството на прокуратурата, членовете на Висшия съдебен съвет, членовете на Конституционния съд, националният омбудсман, президента и вицепрезидента и т. н.

Направим ли нова конституция, конституция в интерес на българския народ, повече няма да бъдем ограбвани и повече няма да сме жертви на некадърни управленци, в полза на кърлежите по снагата на българския род.

Твърде много е писано за корупцията на лицата, опериращи с големи властови ресурси, включително и при разпределението на значителни средства от държавния бюджет. Перцепцията, т.е. най-общо казано вътрешното убеждение у българските граждани, че са били извършени злоупотреби, които в крайна сметка ощетяват именно тях, е широко разпространено.

Също така мнозинството от суверена е наясно, че именно поради синергичното свързване на партократично-административно-икономическите кръгове с агентите на влияние на „паралелната държава“, позиционирани в прокуратурата и съдебната сфера, ефективни присъди за корупционни практики в България по високите нива на властприлагането липсват.

Но страшното, катастрофалното, трагичното, циничното и, естествено, лицемерното в поведенческия стереотип на управляващото малцинство /спрямо общия брой на гражданите/ в България, е умелото узаконяване на приходи във вид на свръхнадути заплати, сравнени с добрите международни практики.

В Полша например, съотношението между годишното възнаграждение на държавния глава в размер на 70 026 щат. дол. и най-ниската годишна заплата в държавния сектор 9408 щат. дол. е 7,44:1. В Сърбия, където президентът получава 14 950 щат. дол. индикаторът е 4.11:1. В САЩ, за чиято социална действителност проф. Збигнев Бжежински заключава, че „големите социални различия не са никак здравословни“, съотношението между годишното възнаграждение на президента в размер на 400 000 щат. дол. и най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година /при заплащане 15 щат. дол. за 1 работен час/, е 13.28:1

В други държави съотношението между най-високата и най-ниската заплата в сферата на държавното управление дава следните резултати:

1. Република Корея / 211 320 щат. дол. е най-високото възнаграждение, а 16 265,6 щат. долара е най-ниското/, съотношението е 12.99:1;
2. Литва / 70 718 щат. дол. и 5877,2 щат. долара/, съотношението е 12:3 пъти
3. Естония / 74 595 щат. дол. и 6869,8 щат. долара е най-ниското/, съотношението е 10.86 пъти;
4. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия / 185 500 щат. дол. и 20 918.7 щат. дол./, съотношението е 8.87 пъти;
5. Румъния / 61 296 щат. дол. и 7038 щат. дол./, съотношението е 8.70 пъти;
6. Швеция / 244 615 щат. дол. – заплата на краля!!! и 28 800 щат. долара е най-ниското/, съотношението е 8.49 пъти;
7. Кралство Нидерландия / 193 844 щат. дол. и 23 618 щат. дол./, съотношението е 8.20 пъти;
8. Финландия / 141 367 щат. дол. и 19 128 щат. дол./, съотношението е 10.86 пъти=

 

В България съотношението между президентското възнаграждение в размер на 90 000 щат. дол. годишно /през 2023 година то ще бъде повишено/ и минималното в държавния сектор в размер на 428.20 щат. дол. при валутен курс на 16.03. от 1.82158 за щат. дол. /780 лв./ месечно и годишно 5138 щат. дол. достига скандалната стойност 17,516:1 !!!!

Съществува глобална статистическа методика, която позволява да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове в различните страни върху една и съща база. Методиката може да бъде намерена в Уикипедия, което логично поставя въпроса как – или по-точно защо? – досега са прозяпали тази информация и не са направили съответния обективен коментар т. нар. „социолози“, „социални антрополози“ и останалите им колеги от обществознанието в България? Във всеки случай не поради народоугодна мотивация!

Единият индикатор представлява възнаграждението на държавния глава в някаква валута, например щатски долари, отнесено към съвкупния брутен вътрешен продукт на съответната страна, отново изразен в щат. дол., разделен на един милион, т. е. какво е възнаграждението на държавния глава за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол., от БВП. Вторият индикатор е съотношението между съответната заплата и брутния вътрешен продукт, съответстващ на глава от населението. И така, по този начин се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост: първо, каква сума се получава за приноса към управлението на държавата, което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП, а вторият – какво е съотношението между възнаграждението на държавния глава и БВП, който се пада на един човек от населението.

Какви са тези показатели за България и чужбина?

В Полша първият индикатор е 0,1334 щат. дол., вторият – 5,069 щат. дол. В Сърбия – 0,3605 щат. дол. и 2,5343 щат. дол. В Румъния – 0.2901 и 5.6982. Във Великобритания: 0,0823 и 5,425. Във Федерална република Германия, на база на възнаграждението на канцлера, който е високо заплатения държавен пост, индикаторите са: 0,0654 и 5,4081. Във Франция: 0,0752 и 4,8735. В Съединените американски щати индикаторите са съответно: 0,01739 щат. дол. и 5.77 щат. дол. На Казахстан: 0,1268 и 2,3074. В Канада: 0,1755 и 6, 4334. Туркменистан: 012848 и 1,6258. На държавата Израел индикаторите са: 0,4934 щат. дол. и 4,2973 щат. дол. Във Финландия: 0,6081 и 3,3745. В Япония: 0,0416 и 5,2732 /за министър-председателя/. В Китайската народна република председателят на КНР /президент/ Си Цзинпин/, който освен това заема постовете генерален секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и председател на Военната комисия на ЦК на ККП/, получава годишно 22 000 щат. дол., т.е. 4,09 пъти по-малко от годишното възнаграждение на българския президент, въпреки че КНР е държава с около 200 пъти по-многобройно население от българското и икономика, която е с повече от 300 пъти по-голям финансов обем, отделно са неговите отговорности за ядрения арсенал на КНР, глобалните политики и пр. Там съотношенията са: 0,0018 и 1,137!!! При БВП на Китай за 2023 г. 27 400 млд. щат. дол.

Какви са съответните показатели в България? Според данни на Националния статистически институт брутният вътрешен продукт на страната за 2022 г., изчислен при средногодишен валутен курс от 1.86 лв. За 1 щатски долар, възлиза на 88, 83 млрд. щат. дол. При заплата на българския президент 90 000 щат. дол. за м.г., съотношението за възнаграждението, което Румен Радев е получил за 1 млн. щат. дол. от БВП на България за 2022 г. е 0,987 щат. дол. При БВП, по данни на НСИ, на човек от населението 13,026 щат. дол. за 2022 г., съответният показател за отношението на годишната заплата на българския президент към БВП на глава от населението е 6,90.

Като се има предвид, че през 2023 г., по настоящи прогнози, годишното възнаграждение на Румен Радев ще бъде над 131 000 щат. дол., то първият показател се прогнозира да достигне 1.4832/!!!/. Коментарът е абсолютно излишен.

Сравнението със Съединените американски щати, при изходни данни за 2022 г.: БВП 23 трлн. /23 000 млрд./ щат. дол. и БВП на глава от населението 69 288 щат. дол., дава за резултат, че българският президент получава 56,756 пъти по-високо възнаграждение за участието си в управлението на държавата при създаването на 1 млн. щат. дол. от съвкупния БВП на България, спрямо съответния индикатор на държавния глава на САЩ /0,0173/

Съотношението за заплащането на двамата президенти към БВП на глава от населението е, че стопанинът на Белия дом получава едва /5.77 щат. дол./ – 83% от възнаграждението на българския си колега, въпреки че БВП на един американец е 5.31 пъти по-голям от българския показател, т.е. 69 288 щат. дол. към 13 026 щат. дол.

Възнаграждението на българския президент е с 19 974 щат. дол. по-високо от това на полския държавен глава. И то при брутен вътрешен продукт на Полша повече от 1.4 трлн. щат. дол., т.е. 15.76 пъти надминаващ българския БВП и население 38 093 101 души – над 5 пъти повече от българското и БВП на глава от населението 37 503 щат. дол. – почти три пъти над съответния български показател.

Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. дол. е с 28 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, въпреки значително по-големия БВП /676,9 млд. щат. дол. за 2022 г./ и около три пъти по-многочисленото население на Румъния / 18 519 899 /души/.

Годишното възнаграждение на мексиканския президент е 67 903 щат. дол. /т. е. с 22 097 щат. дол. по-ниско от това на българския държавен глава/. БВП на Мексико /Обединени мексикански щати/ надминава 2.6 трлн. щат. дол., т. е. е 29,27 пъти по-голям от българския, а населението е 129 150 971 души /2022 г./ – около 18 пъти по-многобройно от нашето. Съответните индикатори са: 0,0261 и 3,389.

Българският президент получава годишно възнаграждение с 75 050 щат. дол. по-високо от това на сръбския президент, което е 14 950 щат. дол. годишно, т. е. 6,4 пъти повече.

Президентът на Виетнам получава годишно 8320 щат. дол., т. е. 10,82 пъти по-малко от българския държавен глава, въпреки че Виетнам има БВП за 2022 г. 1,1 трлн. щат. дол. и население 103 808 319 души /2022г./. Съответните индикатори са 0,1247 и 0,76, следователно в пъти по-ниски от тези на българския президент.:

Кой друг, ако не бандити могат да си уреждат заплати, в пъти превишаващи добрите световни практики. Това твърдение напълно важи и за изходната база за изчисление на заплатите на високите нива на държавното управление – основната заплата на българските депутати. Направена е в тъмна доба, без каквото и да е участие на българските граждани, настоящата антинародна конституция съдържа член, който „узаконява“ ограбването на българския народ посредством скандално завишените възнаграждения на държавните служители по високите нива, а именно чл. 71: „Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание“. Или казано с думи прости и мисъл пределно ясна: „Народът и гък не може да каже какви мангизи си требваме от неговата, народната пара“. И понеже истината се познава в сравнението, нека да понадникнем какви са съответните възнаграждения в другите законодателни събрания. Като за да е коректно сравнението, то няма да бъде извършено, като се оперира с абсолютните големини на заплатите на парламентаристите, а с големината на възнаграждението за еднаква свършена по обем дейност. Конкретно става въпрос за управлението на държавния ежегоден бюджет. Сравнението ще бъде извършено спрямо ситуацията в Съединените американски щати.

Проектобюджетът на тази държава за възприетата по традиция бюджетна година, в случая започваща от 1 ноември 2022 г. до 31 октомври 2023 г., е 5800 млрд. щат. долара.7,

Същевременно един от обсъжданите варианти за проектобюджет на Република България за фискалната 2023 г. е:

1. Приходи – 65 576 100 000 лева
2. Разходи – 77 125 400 000 лева

Разходната част, изчислена в щатски долари, е:

77,1254 млрд. лв. : 1,9935 /при курс на БНБ на 21.10. 2022 г. 1 щат. дол. = 1,9935 лв./ = 38,688437 млрд. щат. дол.

Съотношението между двата бюджета е: 5800 : 38,688437 = 149,91559, приблизително равно на 149,92 пъти проектобюджетът на САЩ за фискалната година, започваща на 1 ноември 2022 г. – 31 октомври 2023 г., е по-голям от проектобюджета на Република България за 2023 г.

Заплатите на член на Конгреса на САЩ варират от 174 000 щат. дол. годишно за член на Камарата на представителите до 189 596 щат. дол. годишно за сенатор. Говорителят на долната камара на Конгреса получава възнаграждение за 1 година в размер на 223 500 щат. дол. Когато вицепрезидентът, който според конституцията председателства заседанията са сената при гласувания и има право да даде също своя вот, когато е налице равенство 50 : 50, отсъства от заседанието, има нарочно избран сенатор за длъжността, за да замества отсъстващия вицепрезидент. Неговата годишна заплата е 193 400 щат. дол. Същата големина имат и възнагражденията на ръководителя на мнозинството в Камарата на представителите, както и на ръководителя на малцинството там.

Месечната заплата на депутат от българския парламент към 1 ноември 2022 г. е изчислена на база 3 средни работни заплати. /Това правило е въведено в началото на т. н. „демократичен преход“ след 10 ноември 1989 г. без изобщо да е питан суверенът дали е съгласен да плаща тези надути заплати, сиреч „големите демократи“ в Народното събрание са пратили истинското народополезно управление по дяволите, за да могат да бъркат в кацата с мед с големите черпаци!/. Тоест депутатската заплата понастоящем е 3 Х 2255 лв. = 6765 лв./ Тази цифра подлежи на промяна по посока нагоре!/. Като се имат предвид допълнителните възнаграждения за участие в парламентарни комисии, както и надбавките за прослужен стаж, то средната месечна заплата на български депутат надминава 8000 лв. месечно, или над 100 000 лв. годишно. Изразена в щат. долари, при горепосочения официален курс на БНБ, тя надминава 50 163 щат. долара.

Съотношението между финансовия ресурс от федералния бюджет на САЩ, с който условно оперира един конгресмен, в размер на 5800 млрд. щат. дол.: 535 / броя на членовете на Конгреса/ = 10,841121 млрд. щат. дол., и това на финансовия ресурс, с който условно оперира един български депутат, в размер на 38,688437. : 240 /колкото са депутатите в Народното събрание/ = 0,1612018 млрд. щат. дол., е 0,1612018 = 67,25186 пъти в повече.

Съотношението между годишната заплата на един член на Камарата на представителите към годишното възнаграждение на един депутат е 174 000 щат. дол. : 50 163 щат. дол. = 3,468692 е по-високо от възнаграждението за една година на един конгресмен от Капитолия от това на български депутат.

При равно заплащане на управлението на единица финансов ресурс от проектобюджетите на двете държави, то двете съотношения – това между финансовия ресурс, с който оперира, т.е. работи един конгресмен от федералния Конгрес и финансовия ресурс, с който разполага за управление един депутат от НС на РБ, от една страна, а от друга страна съотношението между годишната заплата на един конгресмен и на един депутат от НС на РБ, би трябвало да са равни, но те не са!

Като разделим първото съотношение – това на съотношението между финансовите ресурси, с които условно оперират законодателите от двете държави, на второто – това на съотношението между възнаграждението на един конгресмен от Капитолия и на един български депутат от българското Народно събрание, а именно: 67,25186 : 3,468592 = 19,388247, то следва, че толкова пъти е по-високо възнаграждението на един депутат от нашия парламента за управлението на единица финансов ресурс от проектобюджета на съответната държава, спрямо възнаграждението на американски конгресмен от федералния законодателен орган за управлението на същата единица финансов ресурс.

Другояче казано, българските депутати работят 19,388247 пъти по-малко, за да получат същото възнаграждение като на американски конгресмен от федералното законодателно събрание.

Съвсем отделно е фактът за наличието на проблеми, които изобщо не стоят за разрешаване пред депутатите от Народното събрание на РБ, спрямо техните колеги от Конгреса на САЩ, като например производството и дислокацията на ядрено оръжие и на неговите носители – ядрената триада, геополитическите теми върху петте континента, обсъждане на размерите и получателите на американска финансова помощ за постигане на поставени геополитически цели в интерес на Съединените американски щати, законодателство за проследяване на банковите авоари на американски граждани в чужбина, с оглед на осигуряване на приходи за хазната на САЩ / проблем, по който българските депутати абсолютно нехаят и затова продължава неограниченият нелегален износ на финансов ресурс от български граждани!/.

Всички тези скандално надути възнаграждения на българските депутати водят до съвсем осезаеми резултати по принципа на латинската сентенция „Едно бедствие влече след себе си друго“.

Историческият опит, сочи, че колкото една система за държавно управление е по-ексклузивна /изключваща/ спрямо участието на гражданите в нея през междуизборните периоди, толкова за псевдоелитите е по-лесно да удовлетворяват своите материални и/или психологически аспирации, и то във вреда на суверена. Точно такъв е и настоящият модел за държавно управление на България.

Ето защо е въпрос на живот и смърт за моите братя и сестри да наложим извършването на морална революция в сферата на държавното управление, посредством законови промени, в чието създаване и одобрение са участвали всички желаещи българи.

В кабинетите на алчните сребролюбци по високите нива на държавното управление са окачени портретите на Апостола на републиката. Но те мълчат като риби, че именно Васил Левски е искал „да се нареди от народа и работниците“ един закон, приет с „вишегласие“ от всички. Мълчат като риби, за да прокарват закони и конституция, които позволяват безнаказано да задоволяват алчността си.

Именно затова търпението на Електронната партия МСН към ненаситните лицемери, които се занимават с будалкане на нашите сънародници, че служат „на полза Роду“, свърши. Край! Националното двишение „Властта под контрол“ ще затвори тази трагична глава от историята на България!

За нас, българските граждани, са щетите и пораженията от серията управления в годините на „прехода“, с претенции за компетентност и социална ориентация, рекламна опаковка, чието съдържание е възгледът за държавния бюджет и средствата за България по европейски програми като едно безстопанствено виме за доене.

Но не той – псевдоелитът, а именно ние, българските граждани, носим тежестта и пораженията от тяхната непрофесионална некомпетентност и от тяхната алчност и стремеж към неограничена зловредна власт. Мизерията на огромното мнозинство от българските пенсионери. Стотиците хиляди емигранти по всички посоки на света – принудената раздяла с Отечеството.

Не на друг, а на българските граждани се пишат задълженията на държавата. Понеже те, пиявиците върху снагата на българския народ, изобщо нямат представа как да координират усилията на нашите частни предприемачи, как ефективно да съдействат за тяхната дейност. Това, което те умеят, е да се разхождат по международните финансови институции да купуват…пари. Заеми, чието изплащане мародерите по високите нива на държавното управление няма в никакъв случай да усетят заради високите си, псевдоузаконени, грабителски заплати.

Кой друг, ако не алчници и клетвопрестъпници могат да си уреждат заплати, в пъти превишаващи добрите световни практики? Брутално нарушили клетвата „…и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“!.

Ето защо Електронната партия „Мощ и съвест на народа“ призовава българите да участват в националното движение „Властта под контрол“. Както е прозрял френско-алжирският социолог и революционер Франц Фанон /1925-1961 г./: „Да се образоват масите политически означава да се направи нацията реалност за всеки гражданин, да се направи националната история част от личния опит на всеки гражданин“. Точно ние, българските граждани, пред олтара, изграден от костите на дедите ни, саможертвали се за светлото сбъдване на милото ни Отечество!

Моралната революция в управленската сфера е единствената реална възможност за благополучни бъднини на България. Установяването на контрол над властприлагането във всички негови сфери и непрекъснато в пространствено-времевия континуум – ето я новата парадигма на българската държавност.

Личности, чиято мотивация за заемане на постове по високите нива на държавното управление е добруването на българския народ, ще обединят всенародното желание за противодействие на корупцията, за да бъде експедитивно приет кодекс от закони, съобразени с най-добрия чуждестранен опит за контролиране, превенция и минимизиране на употребата на „сребърни аргументи“, както древните римляни наричали подкупите, особено тези при провеждането на тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки с голям финансов ресурс.

Този кодекс от антикорупционно законодателство Електронната партия „Мощ и съвест на народа“ ще даде на националното движение „Властта под контрол“ съвместно с Асоциацията за борба против корупцията в България. Тя разполага с неопровержими документи, които доказват яростната съпротива на псевдоелитариите срещу редуцирането на корупционните практики при оперирането със средства от държавния бюджет и европейските програми, с много нули след първоначалните числа. Че нали най-приятното качество на парите е тяхното количество!

Например узурпаторите на антинародна власт по високите нива на държавното управление крият, че още през 2003 г. Общото събрание на ООН задължи държавите-членки да извършват периодично преглед на своето законодателство дали то само по себе си не създава благоприятни условия за корупциогенност, т. е. Да улеснява генерирането на корупция. Като това е валидно не само по отношение на законопроектите, но и спрямо цялото дотогава прието законодателство. Освен това у нас не се използва системата „АРАХНЕ“, създадена от екип на Европейската комисия, с цел проследяване на рисковите елементи при провеждането на тръжни процедури. Съществува и ефективна компютърна методика за разкриване на тайни договори и комисиони, сиреч подкупи, при тръжните процедури с обществен финансов ресурс, използвана резултатно дълги години от правителството на Съединените щати. Това е само част от кодекса от антикорупционно законодателство, посредством което Електронната партия „Мощ и съвест на народа“ ще извърши радикална промяна в антикорупционните мероприятия у нас, сега по-редки от черните лебеди и белите врани. Понастоящем – и това е валидно за годините на целия „преход“, – темата „корупция“ се използва от управляващата прослойка единствено за замеряне на политически опоненти и в опити за трупане на репутационни облаги, посредством празни обещания, че ще се борят активно със „сребърните аргументи“.

Най-опасен за криминалните доячи на държавното виме и на средствата на европейските програми е т. нар. „Закон на Линкълн“, приет още през 1863 г. в САЩ, по време на Гражданската война /1861-1865 г/, наричан още закон за фалшивите претенции“. Предназначението му е да разобличава злоупотребите с държавен финансов ресурс. Неговата ефективност произтича от това, че предвижда раздаването на значителни парични премии на лицата, наричани „доносници-тръбачи“, които събират доказателства за извършените финансови престъпления. Представяте ли си каква опашка у нас би се появила от желаещи да се сдобият с лесни пари! Напълно разбираемо е защо цялата „паралелна държава“ и нейните агенти по високите нива на държавното управление гледат на „Закона на Линкълн“ като на безмилостна гилотина и затова набутват периодичните предложения на Асоциацията за борба против корупцията в България за неговото въвеждане в информационния карцер.

Справедливостта, прогонена от дълги години от ежедневието на нашето общество, е породила апатия у мнозина. Но нека ги запитам: Нима не желаете справедливостта да озарява вашето ежедневие? Е, тогава осигурете си я, като се разделите с апатията!

Ние хора с достойнство ли сме или са ни превърнали в пластелинови фигурки, нас, потомците на Ботев и Левски! На опълченците от Шипка!

Томас Пейн, един от идеолозите на Американската революция, е писал в своя знаменит памфлет „Здравият разум“: „Ние можем да създадем един нов свят!“. Ние също можем, заедно, да построим една нова България! За нашите родители, за нашите деца и внуци, за самите нас!

Затова трябва да установим републиканско управление, с участието на хората в него, каквото сега няма в България. Понеже враговете му властват!

Не забравяйте, че историята се прави не от абстрактни сили, а се създава от хората. Справедливостта също! Вън от властта алчните лицемери! Завинаги!

Нека се закълнем в паметта на дедите ни и в техните епични саможертви за България да наложим справедливостта в нашето Отечество!

За да ви заблуждават непрекъснато, че държавното управление в България е в полза на народа, като от конвейер в публичното пространство се лее думата „демокрация“, заедно с всичките нейни производни. Безспирно се твърди, че държавното управление е „демократично“, т. е. произлиза от народа и, следователно, функционира в полза единствено на този същия народ, тъй като гражданите имат право да се явяват на избори и да определят свои представители във властта. Но какво от това?

Великият френски философ и просветител Жан-Жак Русо /1712-1778 г./ в своя основен труд „За обществения договор“ е писал: „Английският народ мисли, че е свободен, той дълбоко се лъже, защото е свободен само докато избира членовете на парламента, свършат ли изборите, той е роб, той е нищо“.

Заключение, напълно валидно за ситуацията в периодите между изборните дати през всичките години на т. нар. „преход“.

За да бъде едно държавно управление демократично, т. е. реално да е в интерес на целия народ, а не на малцина, то трябва да бъде осъществено по републиканска парадигма. Казано другояче, моделът за функциониране на държавните институции да позволява участието на мнозинството граждани при упражняването на власт, както и при нейното контролиране. Без да бъде изпълнено това условия във всички области на властприлагане, то не би могло да бъде реализирано в интерес на народа. Защо ли?

Понеже цялата история на човешката цивилизация доказва, че при никакви обстоятелства не е възможно едно мнозинство от населението в дадена държава, като експлоатира и ограбва по всевъзможни начини останалото малцинство, да си осигури материално и/или духовно благоденствие. Докато именно цялата история на човечеството показва, че обратният вариант е бил непрекъснато реализиран: едно малцинство посредством законови и извънзаконови действия да експлоатира и мародерства мнозинството и да си направи свой собствен, частен рай, тук, на Земята.

Неоспорим факт е, че именно поради отсъствието на републиканско управление, България е страната с най-голямо социално неравенство в Европейския съюз и с най-ниска минимална заплата.

Електронната партия МСН сочи единствения път за излизане на българското общество от кризата. Например, средствата, които биха били икономисани на основата на една нова, републиканска по дух и приложение конституция, при намаляването на скандално надутите възнаграждения по високите нива на държавното управление, биха надминали 500 млн. лева годишно. Това означава, че родителите на всяко българче биха получили допълнителни надбавки по около 1000 лв. Годишно.

Спестените средства вследствие на прилагането на нови, ефективни инструменти за минимизиране на корупционните практики и избощо за злоупотребите с държавен финансов ресурс, биха били милиарди левове. Всички ние заедно ще решим как те да бъдат управлявани.

Нито една от другите понастоящем действащи парламентарни и извънпарламентарни политически формации няма никакво намерение да допусне българските граждани до реално упражняване и контролиране на властприлагането. Електронната партия „Мощ и съвест на народа“, като организационно ядро на националното движение „Контрол над властта“, поема отговорността да поведе българския народ в извършването на морална революция в сферата на държавното управление.

Утре се създава днес! От нас!

Нека да създадем една Нова България!

Девизът на Националното движение „Властта под контрол“ ни е завещан от Васил Левски, чието истинско прозвище е Апостолът на Републиката:

ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА!

ПОЯСНЕНИЕ:

Новата парадигма за държавно управление отговаря на редица изисквания, които осигуряват нейното ефективно приложение.

Първо. Използван е нашироко историческият и настоящ чуждестранен опит за установяване на непрекъснат във времето и пространството контрол върху сферата на държавното управление, съоръжен със съответен инструментариум за експедитивни санкции спрямо индивидите, неопрадвали народното доверие.

Второ. Новата парадигма съответства на дефиницията на видния физик Алберт Айнщайн /1879-1955 г./ за фундаментална теория:

Фундаменталната теория има за цел в едно твърдение да улови същността на реалността, която може да се различава от ежедневния опит.

Това едно твърдение, което улавя същността на реалността по отношение на държавното управление, в новата парадигма е:

Единствено функционално действеният, непрекъснат в пространствено-времевия континуум контрол върху цялата сфера на държавното управление, съоръжен със съответен потенциал за експедитивни санкции спрямо индивидите, неоправдали народното доверие, е гарант за функциониране на държавното управление в интерес на суверена – съвкупното гражданско тяло.

Освен това новата парадигма съответства и на друга дефиниция на Алберт Айнщайн:

Една теория е толкова по-привлекателна, колкото по-малко предпоставки са необходими да са налице, за да е валидна, и колкото по-широка е областта на нейното приложение.

Неоспорим факт е, че новата парадигма за държавно управление се нуждае от по-малко на брой предпоставки, за да е валидна, отколкото която и да е от останалите идеологии за обществено устройство. За нейното приложение /имплементиране/, е необходимо единствено наличието на държавност.

За сравнение:

1. Комунистическата идеология за своето приложение освен наличието на държавност и обобществяването на капитала в производствената, финансовата и търговската сфера /външна и вътрешна/, сферата на услугите и пр.
2. Либералната идеология предполага за своето приложение освен наличието на държавност и намаляване на ролята на самата държава, свободен /нерегулиран/ пазар, индивидуални човешки права и пр.

Колкото се отнася до обхвата на приложимост на парадигмата за контрол върху държавното управлени, то тя е всеобхватна.

Контролът върху цялата сфера на държавното управление би могъл да бъде прилаган както в държавности, чиито режими са изградени въз основа на комунистическата или либералната идеология, така също и при монархически режими /по-рано приведения пример с контролиращата институция „ефори“ в древна Спарта/, също и в автократично управление /система на управление, при което неограничената върховна власт принадлежи на едно лице, самодържавие, абсолютизъм/, така също и теократическо общество /политическо господство на духовенството, например в Ислямска република Иран/, както и спрямо произволни вариации от горепосочените режими. Всъщност новата парадигма за контрол върху цялата сфера на държавното управление обхваща цялата типология на политически режими, както и теоретично покрива и целия набор на обстоятелства, при които те съществуват.

Трето. В своята цялост и пълнота новата парадигма съответства на философската сентенция на ливано-американския философ, математик, експерт по прогнозиране и трейдър, създателя на понятието „черен лебед“ – събитие с голямо влияние върху реалността, което предварително не може да бъде предсказано, а едва след неговото настъпване може да бъде направен съответният анализ, за да бъдат установени факторите и механизмите, довели до неговата поява, – Насим Никълъс Талеб:

Съществувате пълноценно тогава и само тогава, когато разговорите, които водите /или това, което пишете/, не могат да бъдат лесно възпроизведени чрез откъси от други разговори.

НОВАТА ПАРАДИГМА ЗА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ, ОСНОВАНА ВЪРХУ КОНТРОЛА ВЪРХУ НЕГО В ЦЕЛИЯ ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВИ КОНТИНУУМ НА НЕГОВОТО ПРИЛОЖЕНИЕ, СНАБДЕН СЪС СЪОТВЕТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕФИКАСНИ И ЕКСПЕДИТИВНИ САНКЦИИ СПРЯМО ЛИЦАТА, КОИТО НЕ СА ОПРАВДАЛИ НАРОДНОТО ДОВЕРИЕ, В СВОЯТА ЦЯЛОСТ И ПЪЛНОТА, НИКОГА ДОСЕГА НЕ Е ИЗЛАГАНА В НАУЧНАТА ЛИТЕРАТУРА ОТНОСНО ТЕОРИЯТА НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ.