„Не е възможно да се посочи нито един момент от живота на българската буржоазия … от който да се види, че тя има по-високи аспирации от пълната кесия, от безконтролното бъркане в държавната хазна и безконтролното изсмукване труда на народните маси.“
Георги Кирков (1867–1919) – български общественик
На 24 юли 2017 г. председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев заяви по адрес на българските профсъюзи: „Моя лична позиция е, че синдикатите са вредни за България. Синдикатите пречат на развитието на икономиката, на развитието на държавата и пречейки на развитието на икономиката, те пречат и на развитието в социалната сфера и на всички сфери на обществения живот. Там, където няма синдикати, бизнесът върви. Предприятията се развиват. Не случайно на много места, където компаниите са успешни, синдикатите ги няма“. Като отново защити искането на работодателите да отпадне добавката за стаж към заплатите – т. нар. „клас“, – Кирил Домусчиев допълни: „Имам пет завода в САЩ и там няма такива класове, отчисления. Там си задържаме добрите работници с това, че им даваме добри заплати“.
Понеже това изказване е един еклектичен миш-маш от икономически, социологически и географски понятия, че дори с трансатлантически адрес, е не само уместно, но и наложително да въведем повече конкретика чрез историческа фактология. Както за ролята на профсъюзите, и то именно в Съединените щати, така и да бъде аргументирано изяснено дали „работодателите дават добри заплати“, или профсъюзите, подкрепяни от своите членове, успяват да договорят съответното заплащане, което е само част от добавената стойност, създадена от работниците.
През 1869 г. е основан „Орден на рицарите на труда“ като тайно, строго законспирирано, общество с масонски обреди. По това време в Съединените щати действа трета година създаденият през 1866 г. за завоюване на 8-часов работен ден – искане, в което американските трудещи се са пионери, – Национален работнически съюз (НРС). Той призовал работниците към самостоятелна политическа дейност, борел се за международна солидарност на работническата класа, за правата на жените, помогнал на работниците-негри да организират Национален съюз на цветните работници, макар че не успял да обедини белите и черните работници в една организация. Ръководител на НРС бил работникът-революционер Силвис, посветил целия си живот на делото на работническата класа. Под негово влияние Националният работнически съюз установява връзка с І Интернационал. Но лидерите на НРС погрешно смятали, че една от най-важните цели на работническото движение се явява борбата за промяна на системата за парично обръщение. Както писал приятелят на Карл Маркс, социалистът Фридрих Алберт Зорге (1828–1906 г.), НРС „се отровил“ с дребнобуржоазна идеология, което и довело до неговото разпадане през 1872 г.
Икономическата криза една година по-късно и последвалата продължителна депресия, съпроводена с понижаване на работната заплата, локаути и безработица, довела до ожесточена борба на работниците с предприемачите, до широко стачно движение. За да разгромят стачките, капиталистите използвали всички възможни средства, включително и провокации. Така например, за да бъде прекратена стачката на миньорите през 1874–1875 г., бил проведен провокационен съдебен процес, по време на който миньорите били лъжливо обвинени в създаването на терористична организация „Моли Магуайр“. С помощта на показанията на наемни шпиони били осъдени на смърт и екзекутирани 17 миньори. Те също били „вредни“ според собствениците на мините за техния бизнес. Така че г-н Кирил Домусчиев съвсем няма основания да претендира за авторски права относно изказаната от него теза за „вредата от синдикатите“.
Но борбата продължила. Особено бурен характер имали стачките на железничарите през 1877 г. В много градове – Балтимор, Чикаго, Питсбърг и други големи градове в Съединените щати, стачниците встъпвали в открити схватки с полицията и федералните войски. В Сан Луи работническият изпълнителен комитет в продължение на цяла седмица удържал в свои ръце властта в града. С много жестокост войската успяла да разгроми стачниците, като последвали жестоки репресии.
Нов подем на работническото движение започнал след края на промишлената криза. Оживила се дейността на „Ордена на рицарите на труда“. Към края на 70-те години организацията излязла от нелегалност и започнала открита дейност, а броят на членовете й започнал бързо да расте. Като своя цел Орденът провъзгласил борбата за „финансово и промишлено освобождение на работниците от целия свят от тиранията на крупните корпорации и от робството на наемния труд“. Да постигне това организацията възнамерявала посредством кооперациите, които били призвани да заменят капиталистическото производство. Политическата борба и всички други форми на класова борба, в това число и стачките, ръководителите на „Ордена на рицарите на труда“ отхвърляли.
Въпреки своята очевидна теоретична безпомощност, както и на демонстрирания опортюнизъм на неговите лидери, Орденът имал огромно значение като първата масова организация на американските работници. Орденът обхванал огромна маса черноработници и работници с ниска квалификация, които активно участвали в него, въпреки забраната на своите ръководители за участие в стачки. Разцветът на дейността на Ордена се отнася към 1886 г., когато в целите Съединени американски щати се разгърнало масово движение за 8-часов работен ден. Активно го подкрепят около 340 хиляди американски трудещи се, между тях и мнозина „рицари на труда“. Центърът на движението се намирал в Чикаго, където на 1 май 1886 г. била успешно проведена обща стачка. Но предприемачите и правителството търсели предлог, за да се разправят с водачите на работниците. По време на работническите митинги в Хеймаркет скуеър в Чикаго провокатор хвърлил бомба към полицаите. Водачите на движението били арестувани, а четирима от тях (Парсънс, Шпис, Енгел и Фишер), осъдени на основание на лъжливи показания на подкупни свидетели, били екзекутирани.
Първомайският митинг в Чикаго положил началото на празнуването на 1 май като Международен ден на труда, тъй като инициативата за всеобща първомайска стачка намерила поддръжка и в Европа.
Макар че редовите членове на организацията взели участие в борбата за 8-часов работен ден, водачите на „Ордена на рицарите на труда“ отказали да подкрепят исканията на работниците. Това обстоятелство в значителна степен намалило авторитета на Ордена сред трудовите маси.
За упадъка на организацията допринесло и възникването през 1881 г. в Питсбърг на трейдюнионистка организация – Американска федерация на труда, начело с бившия работник в тютюневата промишленост С. Хомпърс, окончателно организационно оформена на нейния конгрес в Колъмбъс (щат Охайо).
В самото начало на своята дейност американските професионални съюзи били класови организации, но много бързо, под ръководството на Хомпърс те започнали да се превръщат в средство за защита на вътрецеховите интереси на висококвалифицираните добре заплатени работници. На Американската федерация на труда понякога се удавало с помощта на стачки да осигури известно подобрение на положението на членовете на професионалните съюз. Ето защо магнатите на монополистичния капитал започнали да провеждат по-гъвкава тактика. Макар и както преди безпощадно да разгромявали стачките, те използвали ловко цеховите тенденции и, усилвайки експлоатацията на работниците, в същото време широко практикували подкупването на върхушката на работническата класа. Постепенно Американската федерация на труда преминала към най-тясно сътрудничество с предприемачите.
Капиталистическият строй С. Хомпърс считал за неизменен, към социализма той се отнасял враждебно. Водачите на Американската федерация на труда се отказали от организирането в своите редици на масата от милиони неквалифицирани работници, особено имигрантите и негрите.
В 1889 г., в резултат на тази опортюнистична тактика, била провалена подготовката на всеобща стачка за 8-часов работен ден. Като отричали необходимостта от самостоятелна политическа борба, Хомпърс и другите тредюнионистки бюрократи встъпвали в сделки ту с едната, ту с другата от двете водещи партии в Съединените щати.
Вътре във Федерацията обаче от самото й основаване възникнало и ляво крило, което било ръководено от американските социалисти. То се борело за реорганизация на американските профсъюзи на производствен принцип, за провеждане на тактика на класова борба, стремило се да съчетае борбата с удовлетворяване на ежедневните интереси на работническата класа с борбата за крайната цел – завоюване на властта на пролетариата.
(По материали на чуждестранния печат.)
* – Авторът Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.