„… благоразумният човек трябва да върви по пътищата, по които са вървели великите личности, и да подражава на ония, които са превъзхождали другите, та по този начин да може ако не да се издигне дотолкова, че да се изравни с образците, то поне да напомня за тях.“ – Николо Макиавели (1469–1527) – италиански политически мислител, историк и дипломат.
Преди да се изпише тази хронология на абсурда – нека условно да я назовем „2014–2015“ – чиито участници по-нататък ще бъдат посочвани с истинските им имена, не бях се замислял надълбоко какъв е процесът за достигане до едно откритие. Сега вече съм напълно убеден, че Исак Нютон и Дмитрий Менделеев са били любимци на съдбата. За разлика от мен. На великия англичанин фортуната директно подсказала наличието на земно притегляне, като го чукнала по главата с паднала от дървото над него ябълка, и на Нютон му оставало само да формулира закона. А пък откривателят на прочутата таблица на химичните елементи я изсънувал цялата през една нощ, без да хаби дори свещи за осветление върху писалището си.
Е, като отявлен нелюбимец на съдбата, моята голгота продължи повече от една година, докато прозра, че „Мълчанието е вик“. Максима, напълно в стила на антиутопията „1984“ на Джордж Оруел. Описала едно общество, в което ръководни са принципите: „Войната е мир“, „Свободата е робство“, „Невежеството е сила”. И където държателите на властовия ресурс са прозрели, че „Който контролира миналото, контролира бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото“.
Сагата започна на 18 декември 2013 г. В книжарницата на фирма „Индекс“ на софийската улица „Христо Белчев“ № 2 откривам новополучената монография „Многото лица на корупцията: установяване на уязвимите места на ниво сектори на икономиката и държавното управление“, под редакцията на Едгардо Кампос и Санджая Прадхан. Създадена е от колектив на Световната банка и обобщава емпирическите изследвания в сферата на държавното управление и борбата с корупцията за периода 2000–2010 г. в различни страни.
Следя за появата на този род литература повече от две десетилетия. Нали едно от уставните задължения на Асоциацията за борба против корупцията в България, (А. Б. К. Б.), на чийто УС съм председател, е да бъде информирана за новите постижения в теорията и практиката за противодействия на „сребърните аргументи“, както още древните римляни са наричали подкупите, за да оказва методическо съдействие на държавните институции в България, че дано най-накрая да сглобят противокорупционната помпа и да попресушат корупционното тресавище у нас.
Действие второ. Осъществявам сондажи в някои от най-големите компании дали биха участвали във финансирането и безплатното разпространение на книгата сред представителите на трите власти, последвано от уъркшоп по темата, с участието на отговорни представители и от трите сфери на властта. Пристъпвам към мероприятието със смесени чувства. Убеден съм в полезността на знанието относно практическите мерки за редуциране на корупционните нива в шест от важните сектори на българската икономика, за което би могла да допринесе монографията: фармацевтичния сектор (системата за реинбурсиране на лекарства от страна на държавата чрез закупуването им посредством тръжни процедури); образователната система; дърводобива; електроенергетическия сектор; сферата на петролните продукти; ВиК сектора. Освен това са разгледани и методики за минимизиране на корупционните практики в системата за управление на държавните финанси: публичните търгове, данъчните служби, митниците.
Голямата корупция е неразривно свързана с прането на пари. Ето защо в монографията накрая е отделено място на начините за контрол и противодействие на прането на пари като ефикасно средство, както за установяване и санкциониране на предхождащите корупционни актове, така и за тяхното обезсмисляне изобщо за извършване, поради перспективата „мръсните пари“ да бъдат заловени, а виновниците да понесат заслужено наказание. Като епилог е главата, в която се разглеждат проблемите в перспектива. Казано накратко – изключително полезно пособие, стига да са налице желаещи да го ползват. Търсената сума за неговото издаване е около 40 000 лева.
Уви, сред големите компании, където правя контакти, желаещи да финансират издаването на монографията не се намериха, с изключение на „Лукойл“, откъдето беше поет ангажимент за частично участие, при условие, че има и други спомоществуватели от едрия бизнес. Ето защо решавам да се прехвърля в банковия сектор, там да търся родолюбиви бизнесмени, ако ли няма такива, то поне желаещи да напишат един плюс на публичния облик на финансовата институция, която представляват.
Първият адресат е председателят на УС и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк АД Левон Хампарцумян. Предложението е внесено на 25 април 2014 г. и притежава съответния вх. № 0911-08-006864. Отговорът е от 9 май. Научавам от него, че голямата банка няма „на този етап определен бюджет по програмите на банката за корпоративна социална отговорност, който да може да се отдели за подобна извънредна активност“. Естествено, в отговора не е пропуснато да бъде отбелязано, че „Като оценяваме високо желанието Ви да допринасяте за борбата против корупцията, нещо, което с ежедневната си дейност банката също неуморно насърчава … “. Ех, какъв лош късмет, че точно в моя случай УниКредит Булбанк АД е нещо гроги …
Вторият адресат е Първа инвестиционна банка АД, по-точно председателят на нейния Управителен съвет Димитър Костов. Предложението е внесено на 22 май м. г. с вх. № 45-2763. Експедитивно, още на 2 юни ни беше предоставена информация, че „За голямо наше съжаление не разполагаме със свободен спонсорски бюджет“. Отговорът е подписан от Мария Тюфекчиева, дирекция „Маркетинг и реклама“ на банката.
Отново изпитвам желание да изпратя обратно един доста хаплив коментар на упоменатото „спонсорство“, какъвто изпроводих на прима виста, с входящ номер от деловодството на УниКредит Булбанк АД. Уместно е да цитирам посланието до Левон Хампарцумян.
„Колкото се отнася до информацията, постъпила от страна на Вашата асистентка г-жа Виктория Блажева, че „предложение за партньорство към банката се приемат на sponsor@unicreditgroup.bg, то е целесъобразно да Ви известя, че приемане на подобно действие от наша страна е напълно неприемливо за А. Б. К. Б., поради изложените по-долу обстоятелства.
В първо значение, съгласно „Англо-българския речник“, изд. на БАН, 1973 г., т. 2, с. 554, думата „sponsor“ означава „поръчител, настойник, опекун“. Във второ значение гореспоменатата дума означава „кръстник“. В трето значение – „организатор“. Като четвърто значение е посочено нейното американско значение „лице, което плаща за рекламна кампания“. Но борбата срещу ендемичната корупция в България не би могла да представлява изява от което и да е от гореизброените естества“. И най-вече като реклама.
Точно такава беше моята мотивация, когато финансирах изцяло с лични средства издаването и безплатното разпространение сред държавните институции у нас още през 2000 г. на монографията на Световната банка „Борбата против корупцията: сравнителен преглед на избрани правни аспекти на държавната практика и важни международни инициативи“. Входящият номер на контрапосланието до Левон Хампарцумян е 0911-08-009385/12. 06. 2014 г. по описа на деловодството на УниКредит Булбанк АД.
Е, преживях факта, че никой от тази банка не ме покани на дуел заради накърнено достойнство. Но не заради притеснение, че някой от Първа инвестиционна банка АД би могъл да го направи, не изпратих там разяснение какво означава думата „спонсор“, че да стане ясна космическата разлика в значението й до „патриот“. Нямаше смисъл.
На същата дата 22 май 2014 г. аналогично предложение за участие във финансирането на монографията на Световната банка, с вх. № 5766 на деловодството на Корпоративна търговска банка, отправих до вече световноизвестния български банкер (вече бивш!) Цветан Василев. Отговорът му беше категорично ясен, понеже изобщо не беше изпратен.
По същия нетълкувателен начин отговори на предложение с вх. № 1500-0007/12. 06. 2014 г. председателят на Управителния съвет на Алианц банк България АД Светослав Гаврийски. Компания му прави – като липса на отговор – Таня Керемидчиева, председателка на Управителния съвет на Българо-американска кредитна банка АД, където предложението е с вх. № 22031-В. Като истинска специалистка по финанси, прозряла, че „мълчанието е злато“, постъпи и председателката на УС на Банка ДСК АД Виолина Маринова, спрямо стандартния текст на предложението, внесено в тамошното деловодство под вх. № 01-10-04234/12. 06. 2014 г.
На адресираното до председателя на Надзорния съвет на Прокредит банк АД Петър Славов, с вх. № 9492/12. 06. 2014 г. предложение, А. Б. К. Б. получи обратна информация за „въздържане от участие“, но, много важно! – съпроводено от пожелание за успех, и то лично от Емилия Царева – изпълнителен директор и член на Управителния съвет.
Колко мило е някой да ти пожелае успех, особено когато това нищо не му струва!
Следващият адресат е американската фондация „Америка за България“. Отказът, изпратен по e-mail, е учтив, но твърд и окончателен. Предположението ми за естеството на отговора се оправда, нали А. Б. К. Б. не е измежду тинк-танковете – придворни поети на неолибералната доктрина.
Ето че идва огромната изненада. Не, не, не си мислете, че се е пръкнало финансиране на учебното пособие за борба против корупцията. Изненадата всъщност е антиизненада, понеже на внесеното с вх. № БНБ-103568/28. 08. 2014 г. предложение до Иван Искров банката, на която той се явява гуверньор, да спомоществувателства издаването на монографията на една нейна колежка, и то от доста по-едър калибър – Световната банка, отговор изобщо не се получи. Като антиизненадата произтича от неоспоримия факт, че БНБ е държавна институция, спрямо която са валидни законите у нас, а съгласно Административно-процесуалния кодекс АПК, чл. 118: срокът за решение по предложението се взема най-късно 2 месеца след неговото постъпване, …, когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решение може да бъде продължен от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя.
Някой би могъл да ми възрази: Какъв отговор, какви пет лева, пардон 40 000? То на Иван Искров му гори шапката за 3 млрд. и 600 млн. лева, как така ще мисли за някаква си монография срещу корупция? Не съм съгласен, шапката не е негова, а на суверена. И тя изгоря. Изгоря не заплатата на управителя на БНБ от около 45 000 лева на месец, далеч повече, отколкото би струвало отпечатването на монографията. Е, да, но Иван Искров няма амбицията да подражава на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Той е скромен човек и не се нуждае от паметник в цял ръст.
Последният български адресат с вх. № 08. 01-1/05. 01. 2015 на деловодството на Министерски съвет е премиерът на Република България. Въпреки че посоченият чл. 118 от АПК важи и за него, тоест най-дългият срок за забавяне на отговора е 6 месеца и то само ако подателят бъде уведомен (което не е направено), и до днешна дата А. Б. К. Б. не е получила писмен отговор. Единствената информация е устна, от кабинета на Меглена Кунева: „пари няма“.
Наистина борбата с корупцията е лъжица за ничия уста в България. Уви, поне засега! Понеже минимизирането на корупционните практики у нас може да разглоби властовата конфигурация. И който контролира настоящето, да загуби потенциала си да го прави. Тогава, като в антиутопията на Джордж Оруел – твърде валидна и за България – изчезва и властта над миналото, а, следователно, и над бъдещето. Пък то – бъдещето, си е най-важното. Затова и чрез корупционните механизми се трупат „бели пари за черни дни“. Понякога насъбраното е с толкова много нули след първоначалната цифра, че собствениците му с нетърпение очакват „черните дни“.
А мълчанието е вик. Не-е-е!!!
* – Авторът Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.