„Народите не си изпросват свободата и не си измолват правдините, а ги изтръгват и налагат.“ – Антон Страшимиров (1872–1937) – български писател.

Преди появата тук на списъка, верифициран с официални документи, с видни представители на псевдоелитарното управленско малцинство (спрямо цялото останало пълнолетно правоспособно население в България), което де факто саботира упътването на нашето Отечество по пътя на духовното и материално благоденствие, е целесъобразно да бъдат изложени основните елементи на явлението „корупция“.

Какво би се открило, ако бъде отбулено пропагандното покривало, изтъкано от твърденията на българската партокрация през целия период на т. нар. „преход“ след 10 ноември 1989 г., за „непоколебимото й намерение“ да противодейства на корупцията?

Всъщност какво представлява в неговата философска пълнота понятието „корупция“?

Заболяванията по традиция носят латински наименования. И опитаме ли се да определим съвкупността от характерни признаци, по които бихме могли да диагностицираме загубата на социалното здраве на дадено общество, като потърсим в речник на латинския език произхода на „корумпирам“, то смисълът на глагола „corrumpo“ (rūpi, ruptum, ere), е дълъг низ от думи, които го разясняват: повреждам, пропадам, пилея, изтощавам, разлагам, унищожавам, разрушавам, съсипвам, покварявам, съблазнявам, развращавам, подкупвам, изопачавам, извращавам, фалшифицирам … и корумпирам.

Позволих си да изброя повечето от значенията, тъй като понастоящем нашествието на глагола „корумпирам“ и още по-точно – на термина „корупция“ в българските средства за масова информация, постепенно узурпира целия семантичен спектър на първоизточника. Една схематизирана и силно редуцирана представа за процеса „предложил (поискал) – дал – взел“ рушвет в цялото многообразие на неговите форми, но с немалко туширане на злокачествената и многопосочна ерозия на социалния морал. С преекспониране на технологията и до голяма степен с елиминиране и на далеко отиващите икономически последствия от корупционната практика. Понеже еднократният акт на корупцията е не само и не толкова едноличното (или множественото) незаконно обогатяване; неговата важност негативно се мултиплицира в последиците от некоректно извършеното деяние, което е било заплатено с рушвета. Недобросъвестно сключената приватизационна сделка или  необложената в пълния й размер печалба на дадена компания; необмитеният внос или прикритите и затова несанкционирани нарушения на Кодекса на труда; неоснователно и/или неправилно даденият лиценз, или неспазването на правилата за възлагане на държавни поръчки; нерегламентираното финансиране на политически партии или несанкционираното замърсяване на околната среда …

Социалните резултати могат да си взаимодействат синергично не само с положителен знак. Ярка илюстрация на това явление е социумът в България – по отношение на последиците от корупционните практики.

За действителността у нас е напълно валидно признанието на Джордж Сорос: „Винаги е имало корупция, но в миналото хората се срамуваха от нея и се опитваха да я крият. Сега мотивът за печалба се е превърнал в морален принцип и политиците в някои страни се срамуват, ако не успеят да се възползват от позицията, която заемат“. И още: „Противоречието между личните интереси на политика и публичните интереси, разбира се, винаги е съществувало, но то беше рязко засилено от преобладаващите нагласи, поставящи успеха, измерен чрез пари, пред такива ценности сами по себе си като честността. Така възходът на значението, което се отдава на мотива за печалба и упадъкът на ефективността на колективното вземане на решения, се подсилват взаимно, като между едното и другото има положителна обратна връзка. Даването на предимство на личните интереси пред моралните принципи корумпира политиката …“.

Колкото по-малко са у човека моралните задръжки, толкова повече той е способен на всичко. Като следствие българската партокрация безжалостно трамбова с валяка на действителността живота на милиони българи. На мало и голямо! Като множи броя на сънародниците ни, чийто финансов брояч се върти най-бързо, но в обратна посока.

Затова още от самото й основаване през 2000 г. дейността на Асоциацията за борба против корупцията в България беше активно насочена към създаване на условия за духовното и материалното благоденствие на българския народ. Реакциите на управленското малцинство (спрямо общия брой на населението!) на многобройните инициативи на А. Б. К. Б. всъщност изграждат пиксел по пиксел неговият морален облик, зад активно пропагандираната лицемерна народоугодна фасада.

Изложените тук хронологично факти няма да бъдат коментирани поотделно, понеже, както гласи сентенцията на римския оратор, писател, адвокат и политически деец Марк Тулий Цицерон (106–43 г. пр.н.е.): „Там, където свидетелстват фактите, защо са необходими думи?“.

Колкото се отнася до евентуалното намерение на някоя от споменатите по-долу персони да поръча на свой адвокат да инициира съдебно преследване на автора на настоящата статия заради „клеветническо“ твърдение, добронамерено информирам „възмутените“ г-ци, г-жи и господа, че разполагам с оригиналите на съответните документи.

Нека озаглавим долуописаната фактология „хронология на лицемерието“, като изхождаме от максимата на френския писател-моралист Франсоа дьо Ларошфуко (1613–1680 г.): „Лицемерието е данък, който порокът плаща на добродетелта“. Тъй като от заемащите важни публични постове се очаква да предложат не само функционално, но и етично лидерство. Необходимо е те да притежават вътрешен етичен кодекс, който отива отвъд буквата на закона, за да обхване изцяло и духа на закона.

Спомен у българските граждани за подобно поведение на управляващия политически псевдоелит обаче би бил напълно в категорията на конфабулацията.

И така:

1. В началото на юли 2000 г. излиза от печат на български език монографията на Световната банка „Борбата против корупцията: сравнителен преглед на избрани правни аспекти на държавната практика и важни международни инициативи“. Нейният превод, отпечатване и безвъзмездно разпространение на целия тираж от 1200 екземпляра сред държавните институции у нас са финансирани изцяло от председателя на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България – А. Б. К. Б.

Резултати? Множество приемателно-предавателни протоколи и лицемерни благодарствени писма от получателите – ръководители на десетки държавни институции. После имплементирани добри чуждестранни практики за контролиране, минимизиране и санкциониране на корупционните практики – никакви!

2. На 23. 04. 2001 г. са изпратени 3 (три) броя от монографията „Борбата против корупцията: сравнителен преглед на избрани правни аспекти на държавната практика и важни международни инициативи“ на Симеон Борисов Сакскобурготски, придружени с предложение за оказване на експертно съдействие от страна на А. Б. К. Б. в областта на противодействието на корупцията, с оглед на неговите намерения за участие в държавното управление на България.

Отговор не беше получен;

3. На 14. 07. 2004 г. с вх. № 1500-81 по описа на деловодството на Столична община, е предложено на тогавашния председател на СОС Владимир Кисьов осъществяването на съвместен проект с А. Б. К. Б. за борба против корупцията.

След становище на Постоянната комисия по местно самоуправление към СОС за принципно одобрение на макрорамката на съвместния проект, е внесено на 7. 09. 2004 г. с вх. № 1500-81 уведомително писмо от А. Б. К. Б. до Владимир Кисьов, че е необходимо да бъде представен конкретен проект за становище и последващо писмо за партньорство от страна на Столична община.

Писмо не беше представено, а проектът не беше осъществен;

4. На 30. 11. 2005 г., с вх. № 12000655 по описа на деловодството на Столична община, беше адресирано предложение от председателя на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България до тогавашния столичен кмет Бойко Борисов, да бъде създадена, в унисон с добрия чуждестранен опит, Общинска агенция за борба с корупцията, като неотменен елемент от нейната дейност би било провеждането на всички общински търгове за възлагане на обществени поръчки, както и контрол върху всички процедури за т. н. „заменки“, като А. Б. К. Б. предложи консултативно, организационно и изпълнителско партньорство.

Отговор не беше получен, въпреки скандалите със „заменки“;

5. На 05. 01. 2015 г., с вх. № 08.01-1, по описа на деловодството на Министерския съвет на Република България, председателят на УС на А. Б. К. Б. внесе предложение до тогавашния министър-председател на РБ за съвместни действия за осъществяване на проект „Контролиране на корупцията в България“, състоящ се от два етапа.

Първи етап. Превод на български език, отпечатване и безплатно разпространение сред държавните институции на изданието на Световната банка „Многоликата корупция: Установяване на уязвимите места на ниво сектори на икономиката“ (The Many Faces of Corruption: Tracking Vulnerabilities of the Sector Level, Washington).

Втори етап. Уъркшоп на тема: „Борба против корупцията в България в светлината на антикорупционните анализи по отделни сектори на икономиката“, с участието на представители от съответните държавни ведомства.

Монографията на Световната банка е особено ценна, понеже, първо, е създадена вследствие на десетгодишната работа на голям колектив от нейни експерти и, второ, разглежда  противодействието на корупцията в основните сектори на общественото стопанство, а именно: фармацевтичния, образованието, горското стопанство, в електроенергетическия сектор, транспорта, нефтения сектор, водоснабдяването и канализацията, системата като цяло за управление на държавните финанси.

Предложението не беше прието.

Парадоксално на пръв поглед, но всъщност кристално ясно, с оглед на незаобиколимата зависимост на поведението на всеки член на българския псевдоелит от генералните интереси на системата – само по себе си – за държавно управление, беше и отказът за съдействие за осъществяването на проекта от страна на Кристалина Георгиева, въпреки нейните контакти в Световната банка, които предполагат и висока оценка от нея на всички интелектуални продукти на колегите й.

Същото е и обяснението за аналогични откази на повечето ръководители на големите банкови институции у нас да съдействат за финансирането на проекта;

6. На 17. 05. 2017 г., с вх. № 22-00-63/2, по описа на администрацията на президента на Република България, беше отправено предложение от председателя на А. Б. К. Б. за оптимизиране на противодействието на корупционните практики, свързани с провеждането и изпълнението на обществени поръчки, като бъдат внедрени методики, използвани системно от правителството на Съединените американски щати и доказали своята ефективност в продължение на повече от четири десетилетия.

Отговорът де факто беше напълно отрицателен, доколкото това се отнасяше до участието на българския президент в публичното излагане на предложението и изразяване на подкрепа за него;

7. На 29. 06. 2017 г., с вх. № 08.01-66 по описа на деловодството на Министерския съвет на РБ, беше внесено предложение от страна на А. Б. К. Б., на основание на чл. 107, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, адресирано до тогавашния министър-председател Бойко Борисов, за иницииране от страна на Министерския съвет, на основание на чл. 87 от конституцията на РБ, на законодателна промяна на Закона за обществени поръчки (ЗОП). Тази предложена промяна се основава на методиката, изложена в монографията „Контролиране на корупцията“, с автор проф. Роберт Клитгард, отпечатана още през 2008 г. (!) от издателство „Ciela“ със съдействието на посолството на Съединените американски щати в България. Касае се за използването от страна на американското правителство на широкоспектърен компютърен анализ на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, с цел откриване на тайни споразумения и/или скрити комисиони. Практиката на правителството на САЩ убедително показва, че този метод е особено ефективен и при извършването на проверки дали не са налице нарушения при провеждането на тръжни процедури за възлагане на строеж на магистрали, за което адресатът беше изрично уведомен, с оглед на доказания негов афинитет именно към този вид дейност.
8. 8. На 04. 07. 2017 г., с вх. № ПГ-706-01-34 по описа на деловодството на Народното събрание, беше адресирано до тогавашния председател на парламентарната група на ПП „ГЕРБ“ Цветан Цветанов предложение за иницииране на законодателна промяна на Закона за обществени поръчки (ЗОП), чрез която промяна да бъде извършвана задължителна проверка на обществените поръчки посредством широкоспектърен компютърен анализ за разкриване на престъпления, извършени при провеждането на тръжни процедури, както с цел тяхната превенция, така и за ефективно санкциониране на нарушителите на законността, като бъде използван имплементираният в продължение на повече от четири десетилетия опит на правителството на САЩ.

Предложението остана без отговор;

9. На 02. 10. 2017 г. , с вх. № 08.01-66 по описа на деловодството на Министерския съвет на РБ, Асоциацията за борба против корупцията в България, внесе предложение, на основание на чл. 107, ал. 3 на Административнопроцесуалния кодекс, с оглед на чл. 87, ал. 1 от конституцията на РБ, адресирано до тогавашния министър-председател Бойко Борисов, за иницииране от страна на Министерския съвет на промяна на Закона за обществените поръчки, чрез което да бъде въведено задължително прилагане на системата ARACHNE по отношение на всички тръжни процедури със стойност над 100 000 лева, извършвани у нас с държавен финансов ресурс.

Както е известно, ARACHNE е онлайн базирана система, разработена от Европейската комисия за оценка на риска по оперативни програми. Системата представлява оперативен софтуерен инструмент за определяне на най-рисковите проекти и предоставя възможност за продължително и систематично наблюдение на данни от вътрешни и външни източници по отношение на проекти, бенефициенти, договори и изпълнители. Софтуерният продукт за измерване на риска от измами и нередности е със свободен достъп и се администрира от Европейската комисия.

Предложението остана без отговор.

10. 10. С писмо с вх. № ПГ-706-01-92/18. 10. 2017 г. по описа на деловодството на Народното събрание, адресирано до тогавашния председател на 44-то Народно събрание Димитър Главчев, беше му предложено, с цел повишаване на ефективността при транспониране на релевантното европейско законодателство, касаещо борбата против корупцията, паралелно с този процес да бъде разработена база данни с „добри практики“, „успешни инициативи и решения“ в подкрепа на съответните законодателни актове. Също да бъде внедрен съвременен инструментариум за контрол и превенция на корупционните практики, като например софтуерни продукти, свързани с обществените поръчки, използване на „големите данни“ (big data), извличане на знания и данни (data mining) като източник на информация и практики с цел разработване на стратегии и оптимизиране на мерките за борба с корупцията в България. Беше предложено и създаване на формация с широко участие на граждански организации и експерти, която да изпълнява мониторингови функции за съблюдаване на антикорупционното законодателство от всички органи, отговорни за неговото правомерно изпълнение.

Предложението не беше прието и дори не беше обсъдено;

11. На 09. 03. 2018 г., с вх. № 08.01-38 по описа на деловодството на Министерския съвет на Република България, на основание на чл. 107, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и с оглед чл. 87, ал. 1 от конституцията на РБ, беше внесено предложение, адресирано до министър-председателя Бойко Борисов, за въвеждане на методиката „Антикорупционна експертиза на нормативните правни актове“, като тя бъде задължително прилагана както в бъдеще, така също и по отношение на досега съществуващата законова и подзаконова нормативна база.

Основание за гореописаното предложение от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България е приетата още през 2003 г. от Генералната асамблея на ООН от 31 октомври с. г. Конвенция на Организацията на обединените нации, параграф 2, член 5, където е формулирано изискването: „Всяка държава участник се стреми периодично да извършва оценка на съответните правни документи и административни мерки с цел да определя тяхната адекватност от гледна точка на предотвратяването на корупцията и борбата с нея“.

Отговор на предложението не беше получен.

12. На 29. 05. 2018 г., с вх. № 08.01-72 по описа на деловодството на Министерския съвет на Република България, беше внесено предложение, адресирано до министър-председателя на РБ, на основание на чл. 107, ал. 3 на Административнопроцесуалния кодекс, с оглед на чл. 87, ал. 1 от конституцията на РБ, за иницииране на законодателни промени, осигуряващи финансово стимулиране на лицата, които:
13. 1. подадат сигнали за ощетяване на държавата в процеса на възлагането и изпълнението на обществени поръчки, като финансовото стимулиране представлява регламентирана част от възстановената щета и наложените глоби спрямо нарушителите, като финансовите санкции е целесъобразно да бъдат значителни по размер;
14. 2. подадат сигнали за укриване на данъци от страна на юридически и физически лица.

Гореизложените два компонента на предложението са на основа на повече от сто и шестдесетгодишната практика в това русло на Съединените американски щати, както и на някои други държави.

На 16. 07. 2018 г. от Политическия кабинет на министър-председателя беше изпратен отговор на предложението на Асоциацията за борба против корупцията в България, подписан от началника на кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова.

Отговорът е парекселанс изключително несръчен опит за аргументиране на незаемането на категорична позиция „за“ или „против“ предложението. След като вътре в писмото е направено едно напълно излишно резюме на новия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, писмото до председателя на УС на А. Б. К. Б. на Румяна Бъчварова завършва със следния пасаж: „С оглед (на) обстоятелството, че ЗПКОНПИ действа едва от началото на годината и краткият период не позволява да се анализира ефективността на разпоредбите за защита на сигналоподавателите, не се  предвиждат скорошни изменения в новия антикорупционен закон, поне докато не се направят първоначалните анализи за действието на закона или последващите оценки за въздействието на нормативния акт.

Румяна Бъчварова напълно съзнателно извади извън полезрението си фактите, които са изложени в направеното от Асоциацията за борба против корупцията в България предложение. Особено историята как се е появил в Съединените американски щати т. нар. „The False Claims Act“ („Закон за фалшивите претенции“). Той се приема през далечната 1863 г., на 12 март, по време на Гражданската война (1861–1865 г.), поради установените системни и значителни по финансов размер нарушения при изпълнението на военните поръчки за доставки на федералните войски.

Тогава не е имало изобщо време за „правене на анализи“, както и да бъдат изпълнени каквито и да са изисквания за изследване на всички потенциални положителни въздействия и всички потенциални рискове при прилагането на законодателни актове, продиктувани от належащата обстановка! Било е състояние на война. Да го бъде или да се разпадне федералното устройство на САЩ, като се отделят 11-те щата на възстаналата Конфедерация.

Същото състояние на война сега е в България: на управленското неелитарно – по-точно – псевдоелитарно – малцинство (спрямо общия брой на гласоподавателите), срещу българското непсевдоелитарно мнозинство, милостиво, но лицемерно, квалифицирано в сегашната българска конституция съвсем номинално като „властодържател“!

13. 13. На 20. 08. 2018 г., с изх. № 12-00-172, по описа на деловодството на министерството на правосъдието на РБ, подписано от тогавашния министър на правосъдието Цецка Цачева, беше препратено предложението на председателя на А. Б. К. Б., адресирано до тогавашния главен прокурор, на вниманието на тогавашния министър на финансите Владислав Горанов, за законодателна инициатива, чрез която в България да бъде копирана – като доказала от 1863 г. досега своята финансова и правна ефективност, – практика на САЩ за стимулиране на лицата, подаващи сигнали за ощетяване на държавната хазна.

Същевременно на 29. 05. 2018 г., с входящ номер 08.01-72, по описа на деловодството на Министерския съвет на РБ, до тогавашния председател на Министерския съвет беше отправено същото по съдържание предложение. То също бива препратено  до тогавашната министърка на правосъдието Цецка Цачева, която от своя страна го насочва към тогавашния министър на финансите Владислав Горанов.

В един общ отговор на двупосочно адресираното предложение за въвеждане на апробирана методика за ефективно противодействие на корупционните практики в България, чрез писмо с изх. № 03-00-475/25. 07. 2018 г. до председателя на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, тогавашният главен секретар на министерството на финансите Таня Георгиева посредством витиевата фразеология категорично отхвърли предложението – то „не отговаряло на континенталната европейска правна практика“ ;

14. 14. С вх. № 08.01-116/23. 07. 2020 г. по описа на деловодството на Министерския съвет на Република България, беше внесено предложение от председателя на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, адресирано до тогавашния заместник-министър-председател Томислав Дончев, да бъде оказано от страна на сдружението информационно и теоретично сътрудничество в противодействието н корупционните практики у нас.

На предложението не беше отговорено;

15. 15. На 10. 03. 2021 г., с вх. № 02/8114434/35, по описа на деловодството на Централния съвет на ДПС, адресирано до тогавашния председател на ДПС Мустафа Карадайъ, беше оправено предложение за информационно и теоретично съдействие на политическа партия „Движение за права и свободи“, по отношение на нейната политика в сферата на държавното управление, като по-конкретно беше предложено да бъде приложена в нейната комплексна цялост конвенцията от 31 октомври 2003 г. на Общото събрание на ООН, чийто параграф 5, ал. 3 изисква: „Всяка страна-участник се стреми периодически да провежда оценка на съответните правови документи и административни мерки, с цел да определя тяхната адекватност от гледна точка на профилактиката на корупцията и борбата с нея“.

Гореизложеното предложение остана без отговор;

16. 16. На 15. 06. 2021 г., с вх. № БСП-739, по описа на деловодството на Националния съвет на Българската социалистическа партия, от страна на председателя на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, беше адресиран меморандум до председателката на БСП Корнелия Нинова.

В меморандума беше изложен и проблемът със скандално надутите заплащания по високите нива на държавното властприлагане в България, сравнено с добрите (в интерес на съответния суверен) възнаграждения в други държави.

Отговорът не беше получен;

17. 17. На 21. 07. 2021 г., с вх. № PRB2021110911175I, по описа на информационния център на прокуратурата на Република България, беше внесено предложение, адресирано до тогавашния главен прокурор Иван Гешев, за оптимизиране на дейността на прокуратурата, с оглед на ефективното противодействие на корупцията у нас.

Предложението остана без отговор;

18. 18. На 21. 07. 2021 г., с вх. № 22-00-60 по описа на администрацията на президента, беше адресирано предложение до вицепрезидента на РБ Илияна Йотова за логистично съдействие за оптимизиране на държавното управление, включително и спрямо проблемите, свързани с корупционните практики по високите нива на властприлагането.

Отговор не беше получен;

19. 19. На 03. 08. 2021 г., с вх. № ПГ-46-106-01-6, по описа на деловодството на Народното събрание, беше внесено предложение от председателя на УС на А. Б. К. Б., адресирано до тогавашния заместник-председател на политическа партия „Има такъв народ“ Тошко Йорданов относно предложение за експертно съдействие от страна на Асоциацията за борба против корупцията в България за оптимизиране на държавното администриране в областта на контрола, противодействието и минимизирането на корупционните практики в България в сферата на крупните тръжни процедури с национален финансов ресурс или по програми на Европейския съюз, както и в други области на икономиката.

Отговор не беше получен;

20. 20. На 09. 08. 2021 г., с вх. № ПГ-46-106-01-09, по описа на деловодството на Народното събрание, беше внесено предложение от страна на председателя на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, адресирано до тогавашния председател на 46-то Народно събрание Ива Митева, за иницииране, с оглед на чл. 87, ал. 1 от конституцията на РБ, от председателя на НС, в качеството му на народен представител, на обсъждане на проектонаредба за промяна на размера на депутатските парични възнаграждения.

Отговор не беше получен;

21. 21. На 17. 08. 2021 г., с вх. № ПГ-46-106-01-12, по описа на деловодството на Народното събрание, от страна на председателя на УС на А. Б. К. Б. беше отправено предложение до председателката на парламентарната група на коалиция „Изправи се БГ! Ние идваме!“ Мая Манолова, за установяване на сътрудничество между парламентарната група и А. Б. К. Б., с цел иницииране на пакет от проектозакони, имащи за задача да извършат прелом по отношение на контрола, превенцията и редуцирането на корупционните практики у нас при разпореждането с крупен финансов ресурс от държавния бюджет и по линия на финансирани от Европейския съюз програми, така също и спрямо разхищението изобщо на обществен финансов ресурс.

Отговор не беше получен;

22. 22. Също на 17. 08. 2021 г., с вх. № ПГ-46-106-01-11, по описа на деловодството на Народното събрание, от председателя на УС на А. Б. К. Б. беше внесено предложение, напълно съвпадащо с гореизложеното, до заместник-председателя на парламентарната група на коалиция „Изправи се БГ! Ние идваме!“ Николай Хаджигенов.

Отговор не беше получен;

23. 23. На 24. 08. 2021 г., с вх. № ПГ-46-106-01-17, по описа на деловодството на Народното събрание, от страна на председателя на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, беше внесено, адресирано до тогавашния заместник-председател на Народното събрание Атанас Атанасов, предложение, на основание на чл. 117, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс на РБ, с оглед на чл. 87, ал. 1 от българската конституция, за иницииране от страна на заместник-председателя на НС, в качеството му на народен представител, на обсъждане на пакет от проектозакони, имащи за задача да извършат прелом по отношение на правната уредба за контрол, превенция и редуциране на корупционните практики у нас при разпореждането с крупен финансов ресурс от държавния бюджет и по линия на финансирани от Европейския съюз програми, така също и спрямо разхищението изобщо на обществен финансов ресурс.

Отговор не беше получен;

24. 24. На 11. 11. 2021 г., с вх. № 22-00-60(1), по описа на администрацията на президента на РБ, от страна на председателя на управителния съвет на А. Б. К. Б. беше изложен проблемът със скандално завишените възнаграждения по високите нива на държавното управление у нас, адресиран лично до президента Румен Радев.

В отговора на горепосоченото писмо, подписан от тогавашния главен секретар на президента на Република България Димитър Стоянов, е забележително второто (и последно) изречение:

„Вярвам, че и в бъдеще Вашата добросъвестност ще е в основата на поетата от Вас инициатива да търсите справедливост за целия български народ“.

Горният текст поражда два въпроса:

а) Защо президентът се дистанцира от мисията за търсене на справедливост за целия български народ?

б) С оглед на изложения пред него проблем за скандално завишените заплащания по високите нива на държавното управление, защо президентът нетълкувателно престъпва клетвата, която е положил при своето встъпване в длъжност: „… и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа?“.

25. 25. На 09. 12. 2021 г., с вх. № ПГ-47-1194-С-4, по описа на деловодството на Народното събрание, на основание на чл. 117, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, председателят на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България отправи предложение до тогавашния председател на 47-то НС Никола Минчев за иницииране от негова страна на законодателна промяна, която да доведе до драстично намаление на основната депутатска заплата.

Препратено до председателя на Комисията за превенция и противодействие на корупцията, предложението де факто остана без действен отговор;

26. 26. На 14. 12. 2021 г., с вх. № 08.01-126, по описа на деловодството на Министерския съвет на Република България, до тогавашния министър-председател Кирил Петков, беше отправено конкретно предложение, с оглед на чл. 87, ал. 1 от конституцията на Република България, за иницииране от негова страна на обсъждане в Народното събрание на проектозакон, чиято задача е да бъдат минимизирани корупционните практики у нас, свързани с изразходване на крупен обществен финансов ресурс.

Предложението остана без отговор;

27. 27. С вх. № ПГ-47-1194-С-4/13. 07. 2022 г. по описа на деловодството на Народното събрание, беше направено предложение до тогавашния председател на Комисията по превенция и противодействие на корупцията Михал Камбарев за съдействие от страна на А. Б. К. Б., с цел въвеждане на нова парадигма на държавното управление, с оглед на материалните и духовни потребности на българския народ, която да се основава на променена законодателна уредба, с цел контрол, минимизиране и санкциониране на корупционните практики, особено в областта на публичните тръжни процедури с крупен финансов ресурс. На вниманието на адресанта беше поставен и проблемът със скандално завишените възнаграждения по високите нива на държавното управление.

Отговор не последва;

28. 28. С писмо с вх. № ПГ-48-3194-С-2/03. 01. 2023 г. по описа на деловодството на Народното събрание, адресирано до Тома Биков – депутат от парламентарната група на политическа партия „ГЕРБ“, беше направено предложение за въвеждане на ефективна система за контрол върху сферата на държавното управление с оглед то да бъде оптимизирано като система за народополезно администриране.

Отговор не беше получен;

29. 29. На 19. 01. 2023 г., с вх. № ПГ-48-3194-С-6, по описа на деловодството на Народното събрание, беше отправено от страна на председателя на УС на А. Б. К. Б. предложение, на основание на чл.117, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс и с оглед на чл. 87, ал. 1 от конституцията на РБ, до тогавашния председател на 48-то НС Вежди Рашидов, за иницииране на промяна на нормативната уредба, която определя размера на основната заплата на българските депутати, като тази методика бъде съотнесена и съобразена с добрите международни практики от гледна точка на съответния суверен.

Беше получен един формален отговор от директора на дирекция „Парламентарна канцелария“ Хризантема Николова, че предложението е предоставено на Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси в 48-то Народно събрание;

30. 30. На 04. 07. 2023 г., с вх. № ПГ-49-3194-С-29, по описа на деловодството на Народното събрание, от страна на председателя на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България, беше адресирано предложение до председателя на парламентарната група на политическа партия „Възраждане“ Костадин Костадинов за редица промени в системата за държавно управление, включително беше изложен и проблемът за скандално високите заплати на лицата на важни държавни постове.

Отговор не беше получен;

31. 31. На 04. 09. 2023 г., с вх. № ПГ-49-306-01-44 по описа на деловодството на Народното събрание, беше внесено предложение до председателя на 49-то НС Росен Желязков, на основание на чл. 117, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, с оглед на чл. 87, ал 1 от конституцията на Република България, да постави за разглеждане пред Народното събрание проблема със забавянето от 19. 01. 2023 г. до горепосочената дата на внасянето на законопроект от Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси относно драстично намаление на основната депутатска заплата.

С писмо с изх. № ПГ-49-306-01-44/13. 09. 2023 г. председателят на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България беше уведомен от директора на дирекция „Парламентарна канцелария“ Хризантема Николова, че предложението (отново – по правилата на бюрокрацията!) е препратено до Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси в 49-то Народно събрание.

На гореизложеното предложение последващият отговор от страна на адресата беше от председателя на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев (тук приложен документ № 4), който отговор по същество представляваше отхвърляне на предложението;

32. 32. На 25. 07. 2023 г., с вх. № 08.00-322, по описа на деловодството на Министерския съвет на Република България, беше внесено от председателя на УС на А. Б. К. Б предложение, адресирано до тогавашния министър-председател Николай Денков, на основание на чл. 117, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс на РБ, да бъде променена съответната нормативна уредба, с цел да бъде минимизирана горната граница на възнагражденията на изпълнителните директори и на членовете на управителните съвети на държавните компании, в унисон с добрите чуждестранни практики, както и изготвянето на проект от проектозакони, с цел контролиране и минимизиране на корупционните практики, свързани със злоупотреби с държавен финансов ресурс, отнасящи се до публични тръжни процедури.

Предложението беше препратено, с изх. № 08.00-322/01. 08. 2023 г. по описа на Главния инспекторат на МС, до тогавашния министър на правосъдието Атанас Славов и до тогавашния министър на икономиката и индустрията Богдан Богданов.

С копие до Мария Томова – ръководител на Главния инспекторат на МС, с изх. № 03-00-138/15. 08. 2023 г., по описа на деловодството на министерството на икономиката и индустрията, председателят на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България получи отговор, че (дословно): „… в случай на наличие на такива предложения, те следва да се адресират не само до Министерството на икономиката и индустрията, и е необходимо обсъждане и консолидиране на единно становище и предложения на всички заинтересовани страни – правоприлагащи нормативната уредба, регламентираща тези обществени отношения“.

Защо ли отговорът ми напомня българската пословица „Казали на лисицата, а пък тя казала на опашката си?“. Именно тук е уместно да си припомним прозрението на френския просветител, философ, педагог, писател, композитор Жан-Жак Русо (1712–1778 г.), в „Разходки на самотния мечтател“: „Онзи, когото могъществото издигне над хората, трябва да бъде над човешките слабости, иначе този излишък от сила ще го постави в действителност по-ниско от другите и по-долу от онзи, какъвто той би бил в случай, че би им останал равен“.

Характеровата легитимация през всичките години на т. нар. „преход“ на българския управленски псевдоелит, както и на темпорално позиционирания контрапсевдоелит – перманентен участник във фарса „Стани, за да седна!“, е неоспоримо доказателство за историческата прозорливост на Жан-Жак Русо.

33. На 09. 07. 2024 г., с вх. № ПГ-50-406-01-3 по описа на деловодството на Народното събрание, бяха внесени предложения, на основание на чл. 117, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс на Република България и с оглед на чл. 87 от конституцията на РБ, адресирани до тогавашния съпредседател на ДПС и председател на парламентарната група на ПП „Движение за права и свободи“ (към горепосочената дата) Делян Пеевски, относно:
34. 1. Намаляване на основната месечна заплата на българските депутати, изчислена посредством коефициент 3 спрямо средната работна заплата в държавния сектор до коефициент 1,125, какъвто е той в Кралство Испания при изчисляването на възнаграждението на членовете на Кортесите;
35. 2. Насрочване на избори за Осмо Велико народно събрание с цел приемане на конституция с изцяло нова парадигма за държавно управление – демократичен (а не аристократичен!) републиканизъм.

Отговор на предложението не беше получен.

34. На 16. 07. 2024 г., вх. № ПГ-50-4194-С-8 по описа на деловодството на Народното събрание, бяха внесени предложения, на основание на чл. 117, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс на Република България и с оглед на чл. 87 от конституцията на РБ, адресирани до тогавашния заместник-председател на НС Йордан Цонев, относно:
35. 34. 1. Намаляване на основната месечна заплата на българските депутати, изчислявана понастоящем посредством коефициент 3 спрямо средната работна заплата в държавния сектор до коефициент 1,125, какъвто е той в Кралство Испания при изчисляването на възнаграждението на членовете на Кортесите;
36. 34. 2. Насрочване на избори за Осмо Велико народно събрание с цел приемане на конституция с изцяло нова парадигма за държавно управление – демократичен (а не аристократичен!) републиканизъм.

Отговор на предложението не беше получен.

35. На 05. 08. 2024 г., с вх. № ПГ-50-4194-С-19, бяха внесени предложения, на основание на чл. 117, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс на Република България и с оглед на чл. 87 от конституцията на РБ, адресирани до председателката на 50-тия състав на Народното събрание Рая Назарян, относно:
36. 35. 1. Намаляване на основната месечна заплата на българските депутати, изчислявана посредством коефициент 3 спрямо средната работна заплата в държавния сектор до коефициент 1,125, какъвто е той в Кралство Испания при изчисляването на възнаграждението на членовете на Кортесите;
37. 35. 2. Насрочване на избори за Осмо Велико народно събрание с цел приемане на конституция с изцяло нова парадигма за държавно управление – демократичен (а не аристократичен!) републиканизъм.

Отговор на предложението не беше получен.

 

ОБОБЩЕНИЕ

1. I. Гореизложеното в никакъв случай не бива да се схваща само като излагане на неоспорими документални разобличителни материали за антинародната същност на около три дузини видни български политици. Но не държавници!

Количественото натрупване на големия брой користолюбиви индивиди по високите нива на държавното управление у нас, по законите на диалектиката, търпи трансформация на количеството в качество.

Изложените разобличаващи материали всъщност са де факто, по своето философско  съдържание, компромат за цялата настояща парадигма за елитарен (но именно поради това непостигнат) в неговия меритократичен смисъл, модел на държавното управление.

Голямото театро, че елитарният плурализъм представлява във функционално отношение демократичен републиканизъм, претърпя пълно фиаско. Както е прозрял английският държавник Уинстън Чърчил (1874–1965 г.), премиер-министър (1940–1945 г., 1951–1955 г.); „За всичко на света има два довода – един добър и един реален“.

Например относно противодействието на корупцията, реалният довод за постигане на успехи е, че в държавите, където в – а не „за“! – антикорупционната практика е валидна латинската сентенция „Sublata causa, tolitur morbus“, тоест, че с отстраняването на причината се отстранява и следствието, е налице подобрение на индикаторите за наличие на корупционни практики. Ситуация, която е невалидна за България през целия т. нар. „преход“.

Нейното подобрение, и то не само количествено, но и качествено, вече е извън потенциала на имплементираната в България парадигма за държавно управление. Понеже, както пропагандираше през 1979 г. тогавашният кандидат за президент на Съединените американски щати Роналд Рейгън (1911–2004 г.): „Правителството не е решение на нашите проблеми. То самото е нашия проблем“. Валидността на това разсъждение по отношение на цялостната система за властприлагане в България, напълно доказано в исторически аспект, че е компрометирана, и то не само частично и спорадично, а изцяло и незаобиколимо, като обслужва користните материални и/или психологически интереси на управленската камарила, напълно покрива правната юридическа норма „Ultra posse nemo obligātur“, т. е. „Никой не може да бъде задължен свръх неговите възможности“. Тук вече не става въпрос за индивидуалните политически потенциали на отделните индивиди в темпорално променящите се малцинствени множества (спрямо съвкупното гражданско тяло), на псевдо- и на контрапсевдоелитариите. Тъй като същият механизъм за тяхното излъчване като членове на партокрацията е вече системен, като по този начин самата система си самогарантира своето възпроизвеждане по шаблона на утвърдената народовредна матрица, бетонирана върху настоящия основен закон на Република България.

Незаобиколимо и неоспоримо доказателство за това твърдение е фактът, че никой от представените в Народното събрание индивиди от управленската прослойка не отдаде себе си в борбата срещу корупцията в България, както и че не беше прието каквото и да е компенсиращо предложенията на А. Б. К. Б. законодателство за извършване на промени в нормативната уредба, с цел оптимизиране на противодействието на корупционните практики у нас, на основа на добрия чуждестранен опит.

Елиминирането на неуправленското мнозинство от пълнолетните българи и българки от контакт с пултовете на властприлагането по време на междуизборните периоди е error in re (грешка по същество) по отношение на националната сигурност, тъй като подобен модел на държавно управление разрушава социалния капитал, който притежава не само измерение по икономическата ос, но е и ядрото на потенциала на която и да е нация да се справя с катаклизми от различно естество!

Важността на поведенческата реакция на възприятието сред населението за наличие на социален капитал като следствие от прилагането на справедливост в обществото е било познато още в края на IV в. пр.н.е. в древна Индия, където в един голям трактат за изкуството на управлението, написан от прочутия министър Каутиля на владетеля Чандрагупта – основателят на династията Мауря, се посочва, че властта на суверена се гради върху три сили (шакти): политически умения (мантра шакти), мощ и пари (прабху шакти) и ентусиазъм (утсаха шакти). Социален ентусиазъм, производна на социален капитал …

Единственият начин за народополезна промяна на системата за държавно управление в България се основава на новаторската теория, изчерпателно изложена в монографията „Тридесет и седмото буре с барут“, и подкрепена с обширни доказателства, която теория е и следствие на задълбочен анализ.

Досега пропагандираната концепция за съществуването на две противоположни обществено-политически системи: частно капиталистическата и тази, основана върху различни интерпретации на научния комунизъм, е несъстоятелна. Понеже тези две обществено-политически формации всъщност са разклонения на държавно управление, което не се намира под пълния контрол на гражданите, като те се различават помежду си по второстепенни характеристики и всъщност са два подвида на този вид.

Именно наличието или отсъствието на цялостна система за контрол и съответно с потенциал за санкциониращи акции от страна на суверена спрямо управляващото малцинство (спрямо общия брой на гражданите), на което управленско малцинство са (само!!!) делегирани властови пълномощия, които би трябвало да са обратими и по време на самите мандати, е индикаторът, въз основа на който е научно обосновано да бъдат дефинирани двата възможни обществено-политически строя, с коренно различни принципи на функциониране.

След присъствието дълги години на научния комунизъм, либералната доктрина и различните еклектични вариации на „Третия път“ (включително фашизма и националсоциализма), като тематични тези за пропаганда, контрапропаганда, дискусии и манипулации в публичното пространство, в монографията „Тридесет и седмото буре с барут“ е обоснована Четвъртата идеология – „Демокрацията на контрола“, фокусирана върху сферата на държавното управление.

Началото на Историята на Homo dignitosus – Достойния човек. В Новата цивилизация, създадена изцяло от него!

1. Има ли смисъл изобщо разработването на теорията за Четвъртата идеология (не по Александър Дугин)? Категорично „да“! Тя е насочена към личности, които не са повлияни и в най-малка степен от месмеричния процес за превръщане на неуправленското мнозинство граждани в зомбирани кукли на конци, апатични спрямо пълното изсмукване на властовия потенциал на суверена в целия пространствено-времеви континуум от паразитиращата партокрация.

Все пак не кой да е, а един от доайените на Чикагската икономическа школа, Нобеловият лауреат по икономика Милтън Фридмън (31 юли 1912 – 16 ноември 2006 г.) е твърдял: „Само кризата – реална или привидна, може да предизвика същинска промяна. Настъпи ли криза, мерките, които биват предприети, се обуславят от наличните идеи. Това според мен е нашата главна задача: да развием алтернативи на съществуващата политика и да ги запазим живи, и достъпни, докато политически невъзможното стане политически неизбежно“.

Перманентната управленска криза близо 36 години – по отношение на народополезна резултативност, – и тези над 60-ина процента от гражданите, презиращи настоящата политическа прослойка и демонстриращи своето отношение чрез неучастие в изборите, са обективните фактори, които обуславят валидността на гореизложеното дефинитивно положение. То е отражение на жестоката действителност: захвърлянето на неуправленското мнозинство в Cloaca maxima (главния канал за битови отпадъци в древния Рим), но без скафандър!

III. Гореизложеният проект за социално начинание, придружен с актуална информация за реакцията на псевдоелитарното управленско малцинство спрямо него, ще бъде изложен в публичното пространство, с оглед на психологическата подготовка на мнозинството от българските граждани – както измежду тези над 60 %, отхвърлящи настоящото партократично статукво, във и извън Народното събрание, а също и сред един значителен брой от флуктуационната част на упражнилите право на глас, – да „хванат бика за рогата“ и да поемат решаването на съдбините на България в собствените си ръце, елиминирали дисфункционалната, сега действаща, парадигма за функциониране на държавността, като веднъж завинаги престанат да действат лица, които ги управляват, а само лица, които им служат, както дефинира Тони Блеър дейността на членовете на неговия кабинет още през 90-те години на миналия век, в предговора си на Кодекса на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия за поведение и напътствия за процедури за министри.

В ХХI век терминът „управление“ вече е оскърбителен и агресивен анахронизъм по отношение на съвкупности от хомо сапиенси – същества разумни, понеже те не обитават животновъдни ферми, които несъмнено подлежат на управление.

За осигуряването в непосредствена и средносрочна перспектива на незаобиколими и неотхвърляеми условия за функционирането на перманентна морална революция по високите нива на държавността в нашето Отечество, необходимо условие е създаването, посредством участието на гражданите, на една нова конституция, изцяло подчинена на идеята за приоритет на демократичния републиканизъм като нейна парадигма, чието родилно петно е именно нейното колективно общонационално сътворяване. Тази конституция не само ще съдържа, но и – което е най-важното, ще гарантира , – приложението на необходимите и достатъчни законодателни условия за масова изява на видовата характеристика на човека – да действа като същество, позиционирано на върха на биологичната пирамида, което посредством своя разум да избира насоките и да проектира промените в развитието на обществото, обитавано от него. Като вече в никакъв случай не е поставено в унизителната позиция на „пластелиново човече“, претърпяло болезнената – в никакъв случай не само в психологически аспект, – трансформация от субект първодържател на властовия ресурс в обект на оскърбително командарене, покриващо всички нива и всички посоки на обществената реалност.

Вместо да бъде субект на държавното управление, суверенът, макар и първодържател изцяло на властовия потенциал, посредством механизма на представителната, в нейния минималистичен вариант, демокрация, бива лишен от доминиращата си позиция в структурата на държавността.

Да се очаква, че утвърдената понастоящем в България партокрация би преживяла морален катарзис и ентусиазирано би пренаредила своя досегашен поведенчески приоритет, като би възприела – тепърва! – повика на Апостола на Републиката Васил Левски: „Трябва да се себеотдаваме на Отечеството!“, е инфантилно като очакване и затова не съответства на здравия разум. Както е прозрял английският социолог и философ, един от основателите на позитивизма Хърбърт Спенсър (1820–1903 г.): „Няма такава политическа алхимия, посредством която да се получи златно поведение от оловни инстинкти“.

Ето защо единственото реално политическо начинание, което би поставило държавността в руслото на народополезните резултати, е създаването на изцяло нова политическа формация със съответната революционна програма за действие. „Държавата е материализация на нравствената идея“ – Вилхелм Фридрих Хегел, немски философ.

Оттук нататък усилията на едно национално отговорно ядро на българските граждани вече имат своя ярък семафор, като е ликвидирана политическата безпътица и социална безцелност пред всички родолюбиви българи, преднамерено и целенасочено създавана чрез манипулация на масовото съзнание.

Hic Rhodos, hic salta! Тук е Родос, тук скачай!

* – Авторът Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.