Индексът на „човешкото развитие“ на една държава се основава на редица фактори, като средната продължителност на живота, средния доход, нивото на образование и др.
В класацията на всички страни в света по индекса „човешко развитие“ през 1988 г. България заема 27-о място. Двадесет и три години по-късно тя се е смъкнала на 55-о място в световната класация. До 2021 г. спадът е с още 9 места. Миналата година е до незавидното 68-о място, т.е. само за една година с нови четири места.
Резултатите от т.нар. „преход“ след 10 ноември 1989 г. досега са катастрофални. Възниква периферен, силно корумпиран капитализъм, с гигантско социално неравенство, неефективна държава. Голяма част от сравненията на данни за жизненото равнище и икономическото развитие на България показва не само драстично изоставане от съответните показатели в другите държави от Европейския Съюз, но и спрямо миналото, затова те или биват премълчавани, или са избутвани встрани за сметка на друга информация.
Един красноречив пример е пропагандната шумотевица около „нарастването“ на брутния вътрешен продукт, като бива преднамерено премълчаван неоспоримия факт, че голяма част от БВП всъщност е собственост на чужди компании, инвестирали и позиционирани у нас, а не е породен от български национален частен или държавен капитал. Като после печалбите заминават за чужбина. Ето как до голяма степен България е превърната в неоколониална територия.
Над 1,5 млн. българи имат проблем с прехраната си. Стотици хиляди влизат в категорията на т.нар. „работещи бедни“.
По време на целия преход, също и понастоящем, както представените в Народното събрание партии, така и извънпарламентарните, силно афишират идейни характеристики, говорейки за „ляво“ и „дясно“, демонстрират се различия по отношение на собствеността, ролята на държавата, външната политика. Всичко това обаче е идеологическа маска, зад която протичат два различни процеса.
Първият е свързан с факта, че като цяло партиите не удовлетворяват интересите на основните социални групи, а се превръщат в техни гробокопачи, унищожавайки ги или рязко принизявайки тяхната роля и място в обществения живот.
На равнище самосъзнание големи групи от хора, които застават зад партии, имат илюзията, че става дума за сили, които ще реализират техните интереси, но на практика партиите действат в разрез с наличните интереси, защото променят радикално съществуващата социално-икономическа структура. След 1989 г. това се изразява по-силно от всякога, защото партиите се появяват при една система на всеобхватна държавна собственост, без структурирани интереси, тъй като още не са оформили съответните социални и икономически ядра на кръгове и интереси.
Политиката по същество играе ролята на инструмент за радикална икономическа промяна. Избирателите очакват от партиите, на които симпатизират или в които членуват и за които гласуват, да удовлетворяват техните интереси, а резултатът, който получават, е декласация, промяна в социално-груповите и социално-класовите характеристики на милиони хора. Тръгнали са в една посока, а се оказало, че са били водени в противоположната. В началото, например, огромна част от интелигенцията е активен участник в социалната промяна и във формирането на политическите партии и противопоставяния. Промяната обаче с превръща в гробокопач на статуса на тази интелигенция – и художествена, и научна, което тя осъзнава все по-горчиво в края на 90-те години. По подобен начин стотици хиляди наемни работници в големите държавни предприятия, инженери и техници ще бъдат декласирани с рухването или приватизацията на тези предприятия. Например само в отрасъла на електрониката имаше 60 предприятия и 122 000 човека, заети в тях, преди производствените мощности да бъдат ликвидирани след 1989 г.
Вторият процес се отнася до факта, че както и след Освобождението държавата и съответно управляващата партия са основен агент на капитализма. Това води до тясна връзка между създаващите се икономически структури и богатства, от една страна, а от друга страна, политическата сфера; до силна зависимост на българските капиталисти от държавата и политиката. Само че това, което отличава българския преход и новия български капитализъм след 1989 г. от този преди 1944 г., е неизмеримо по-големият размер и скорост на прехвърляне на държавната собственост в частни ръце. Държавата и партиите са основен инструмент за създаване на частни собственици и взривна социална диференциация. Това, което официално е принадлежало на всички чрез партията и държавата, се прехвърля на относително малка група от хора и това при разрушените механизми на контрол в никакъв случай не може да стане съобразно лозунга за „свобода, справедливост, солидарност“ или за „нов морал в политиката“. Така партиите по същество се превръщат в преразпределителни коалиции, в гигантски дистрибутори за скоростно прехвърляне на богатство и много по-малко в изразители на интереси на налични социални групи. Това не е възможно без гигантска несправедливост, корупция, включително и поръчкови убийства и грабежи. Така идеологията и политиката са не само инструмент за радикална трансформация на собствеността и ново социално структуриране на обществото, но и за лично обогатяване на голяма част от включените в активна политическа дейност.
ПО НЕЗАОБИКОЛИМ И НЕОСПОРИМ НАЧИН РЕАЛНОСТТА НАЛАГА ИЗВОДА, ЧЕ ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВА ПАРАДИГМА, КОЯТО ДА Е УСТОЙЧИВА ВЪВ ВРЕМЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЩИТАТА НА НАРОДНИТЕ ИНТЕРЕСИ! Какво означава това понятие?
Парадигма е понятие, което в своето първо значение, използвано в античната и средновековна философия, служи за характеристика на взаимоотношенията на духовния и реален свят. В своето второ значение терминът „парадигма“ означава теория (или модел за постановка на проблема), която е приета в качеството на образец за решаване на изследователска задача.
Тази нова парадигма за държавното управление в България трябва да се основава здраво върху правдата. Какво е правда? В случая това е истината, която трябва да бъде наложена, за да бъде установена справедливостта в обществото.
В приложения меморандум „Ние можем да създаден една Нова България“ е изложена същността на новата парадигма за държавното управление – предизборна платформа на политическата формация „Мощ и съвест на народа“.
Колкото се отнася до секторните народополезни политики, то в тяхната конкретика те ще бъдат изготвени с участието на експерти от академичните среди, като бъдат ползвани и приложимите чуждестранни практики.
Един пример за решаване на секторен политически проблем е изложен в тук приложената статия „Тренираната некадърност“. Това решение не е основано на някоя идеологема, която би довела до поредното разцепление на българските граждани, а точно обратно – то укрепва социалния интегритет на българската нация.
* – Авторът Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.