„Бих искал да препотвърдя моята силна лична ангажираност за възстановяването на доверието между английския народ и неговото правителство. Ние всички сме тук, за да служим и ние трябва да служим честно и в интерес на тези, които ни дадоха нашите позиции на доверие.“ – Тони Блеър, министър-председател на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, в своя предговор към Кодекса на Обединеното кралство за поведение и напътствие за процедури за министри.

„Ще обединя страната не с думи, а с действия. Ще работя всеки ден за вас. Това правителство ще бъде почтено, ще прояви професионализъм и отчетност на всяко ниво. Доверието се печели и аз ще спечеля вашето.“ – Риши Сунак в своето встъпително слово като министър-председател на Обединеното кралство.

В политическия речников фонд на индивидите, заемали и заемащи постове по високите нива на властприлагането у нас след 10 ноември 1989 г., липсват термините „служене“ и „доверие“. Защо ли?

Първо. Самите тези индивиди в психологически аспект квалифицират своята дейност именно като „управление“. Има една неотразима прелъстителност в звученето на тази дума. Още повече в нейната същност. Немският поет и философ Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832 г.) пише: „Който е свикнал с властта, за когото е обичайно да държи всеки ден в ръцете си съдбата на хиляди хора, слиза от трона като че ли в гроба“.

Британският политик и политически философ Едмънд Бърк (1729–1797 г.) прецизира: „Тези, които веднъж са били опиянени от властта и са получили някакъв доход от нея, макар и за една година, никога няма с желание да я изоставят“.

За лакомниците във властовите институции е добре, разбира се, доходите, които получават да са високи, високи, високи, колкото се може с повече нули след първите числа. За това са имали грижата още „отците основатели“ на настоящето държавно устройство на България, тоест създателите на сегашната ни конституция, влязла в сила на 13 юли 1991 г., сътворена в потайна доба от шепа мегаломани, реализирали парекселанс своята мегалотимия, без и капка участие на българските граждани в сътворяването на основния ни, понастоящем действащ закон.

Въпиеща илюстрация за безпардоността и алчността на индивидите, изписали сегашната конституция, са не един или два от законите в нея. Алчност за власт и пари. Например чл. 71 постановява: „Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание“. Или казано с думи прости и мисъл пределно ясна: „Вие, гражданите, и гък няма да можете да кажете колко пари ние ще си требваме“. Колкото и да са, малко ще им са, поне според тях.

И понеже истината се познава в сравнението, нека да понадникнем какви са съответните възнаграждения в другите законодателни събрания. Като, за да е коректно сравнението, то няма да бъде извършено, като се оперира с абсолютните големини на заплатите на парламентаристите, а с големината на възнаграждението за еднаква свършена по обем дейност. Конкретно става въпрос за управлението на държавния ежегоден бюджет. Сравнението ще бъде извършено спрямо ситуацията в Съединените американски щати.

Проектобюджетът на тази държава за възприетата по традиция бюджетна година, в случая започваща от 1 октомври 2023 г. до 30 септември 2024 г. е 5800 млрд. щат долара.

Бюджетът на България за 2024 г. е в размер на 78,1 млрд. лв. в щатски долари той е 78,1 млрд. лв. : 1,78 (при средногодишен курс на БНБ за 2024 г. 1 щат. дол. = 1, 78  лв.) = 43,8764 млрд. щат. дол.

Съотношението между двата бюджета е: 5800 : 43,8764 = 132,1895, приблизително равно на 132,19 пъти проектобюджетът на САЩ за фискалната година, започваща на 1 октомври 2023 г. – 30 септември 2024 г., е по-голям от бюджета на Република България за 2024 г.

Заплатите на член на Конгреса на САЩ варират от 174 000 щат дол. годишно за член на Камарата на представителите до 189 596 щат. дол. годишно за сенатор. Говорителят на долната камара на Конгреса получава възнаграждение за 1 година в размер на 223 500 щат. дол. Когато вицепрезидентът, който според конституцията председателства заседанията на сената при гласувания и има право да даде също своя вот, когато е налице равенство 50 : 50, отсъства от заседанието, има нарочно избран сенатор на длъжността president pro tempore, за да замества отсъстващия вицепрезидент. Неговата годишна заплата е 193 400 щат. дол. Същата големина имат и възнагражденията на ръководителя на мнозинството в Камарата на представителите, както и на ръководителя на малцинството там.

Месечната основна заплата на депутат от българския парламент към 1 март 2024 г. е изчислена на база 3 средни работни заплати. (Това правило е въведено в началото на т. нар. „демократичен преход“ след 10 ноември 1989 г., без изобщо да е питан суверенът дали е съгласен да плаща тези надути основни заплати, сиреч „големите демократи“ в Седмото Велико народно събрание са пратили истинската демокрация по дяволите, за да могат да бъркат в кацата с мед с големите черпаци!). Средната депутатска заплата за 2024 г. е 3 х 2040 лв. = 6120 лв. Като се имат предвид допълнителните възнаграждения за участие в парламентарни комисии, както и надбавките за прослужен стаж, то средната месечна заплата на български депутат надминава 10 000 лв. месечно, или над 120 000 лв. годишно. Изразена в щат. долари, при горепосочения официален курс на БНБ, тя надминава 67 416 щат. долара (при горепосочения курс на БНБ).

Съотношението между финансовия ресурс от федералния бюджет на САЩ, с който условно оперира един конгресмен, в размер на 5800 млрд. щат. дол. : 535 (броя на членовете на Конгреса) = 10,841121 млрд. щат. дол., и това на финансовия ресурс, с който условно оперира един български депутат, в размер на 43,8764 млрд. щат. дол. : 240 (колкото са депутатите в Народното събрание) = 0,1828183 млрд. щат дол., е 10,841121 : 0,1828183 = 59,29977 пъти в повече.

Съотношението между годишната заплата на един член на Камарата на представителите към годишното възнаграждение на един депутат е 174 000 щат. дол. : 67 416 щат. дол. = 2,580989 е по-високо възнаграждение за една година на един конгресмен от Капитолия от това на български депутат.

При равно заплащане на управлението на единица финансов ресурс от проектобюджетите на двете държави, то двете съотношения – това между финансовия ресурс, с който условно оперира, т. е. работи един конгресмен от федералния Конгрес и финансовия ресурс, с който условно разполага за управление един депутат от НС на РБ, от една страна, а от друга страна съотношението между годишната заплата на един конгресмен и на един депутат от НС на РБ, би трябвало да са равни, но те не са.

Като разделим първото съотношение – това на съотношенията между финансовите ресурси, с които условно оперират законодателите от двете държави, на второто – това на съотношението между възнагражденията на един конгресмен от Капитолия и на един депутат от българското Народно събрание, а именно 59,29977 : 2,580989 = 22,97559, то следва, че толкова пъти е по-високо възнаграждението на един депутат в нашия парламент за управлението на единица финансов ресурс от проектобюджета на съответната държава, спрямо възнаграждението на американски конгресмен от федералния законодателен орган за управлението на същата единица финансов ресурс.

Другояче казано, българските депутати работят 22,97559 пъти по-малко, за да получат същото възнаграждение като на американски конгресмен от федералното законодателно събрание.

Съвсем отделно е фактът за наличието на въпроси, които изобщо не стоят за разрешаване пред депутатите от Народното събрание на РБ, спрямо техните колеги от Конгреса на САЩ, като например производството и дислокацията на ядрено оръжие и неговите носители – ядрената триада, геополитически проблеми върху петте континента, обсъждане на размерите и адресите на американска финансова помощ за постигането на поставени геополитически цели в интерес на Съединените американски щати; законодателство за проследяване на банковите авоари на американски граждани в чужбина, с оглед на осигуряване на приходи за хазната на САЩ (проблем, по който българските депутати абсолютно нехаят и затова продължава неограниченият нелегален износ на финансов ресурс от български граждани!).

Всички тези скандално надути възнаграждения на българските депутати водят до съвсем осезаеми резултати по принципа на латинската сентенция „Abyssus abyssum invocat“ – „Бездната привлича към бездната“, в смисъл, че „Едно бедствие влече след себе си друго“.

Историческият опит сочи, че колкото една система за държавно управление е по-ексклузивна (изключваща) спрямо участието на гражданите в нея през междуизборните периоди, толкова за псевдоелитите е по-лесно да удовлетворяват своите материални и/или психологически аспирации на егото им, и то във вреда на суверена. Точно такъв е моделът за държавно управление в България.

Той генерира и своите драматични количествени резултати. В Сърбия, където президентът получава 20 564 щат. дол., индикаторът за съотношението спрямо минималното трудово възнаграждение в държавната сфера е 5,65:1. В САЩ, за чиято социална действителност проф. Збигнев Бжежински заключава, че „Големите социални различия не са никак здравословни“, съотношението между годишното възнаграждение на президента в размер на 400 000 щат. дол. и най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година (при заплащане 15 щат. долара за 1 работен час), е 13,28:1. В България съотношението между президентското възнаграждение в размер на 131 000 щат. дол. годишно и минималното в държавния сектор в размер на 515,62 щат. дол. месечно (933 лв., при курс от 22. 02. 24 г. на БНБ: 1 щат. дол. = 1,80945 лв. ) и годишно 6187,52 щат. дол., достига скандалната стойност 21,17:1!!! Подобно, фрапиращо несправедливо, е и съотношението на вицепрезидентската заплата у нас спрямо най-ниското заплащане в държавния сектор. Броят на възнагражденията в държавния сектор у нас, чиято големина драстично надминава най-ниската месечна заплата в размер на 933 лв. (към датата на останалите данни), е хиляди.

Най-фрапиращият случай е свързан с месечните възнаграждения в Държавната банка за развитие, където максималните стойности достигаха 60 000 лв. и, следователно, съотношението към най-ниската заплата беше 84,5:1!!! (При тогавашна минимална заплата 710 лв.)

Изобилието от финикийски знаци в Българската банка за развитие за там работещите в нейното ръководство не е изключение. През 2014 г. управителят (гуверньорът) на Българската народна банка е получил годишно възнаграждение, заедно с бонусите, в размер на 201 900 щат. долара. Същата година председателката на управителния съвет на Федералния резерв в САЩ Джанет Йелън (по-късно и министър на финансите) е получила годишна заплата сумарно 200 700 щат. долара, т. е. с 1200 щат. дол. по-малко от българския си колега. И то при по положение, че управлява трилиони (хиляди милиарди) долари, за разлика от своя български колега, опериращ едва с няколко милиарда от същата валута. Приложим ли и коефициента за паритетна покупателна способност, то ситуацията в БНБ, свързана с възнагражденията на нейното ръководство, започва съвсем да вони. Понастоящем ситуацията не е качествено променена.

Продължим ли и по-нататък да описваме посредством безпристрастния език на цифрите моралната координатна система на управляващата прослойка у нас, ситуацията се оцветява в катранено черно. Съществува глобална статистическа методика, която позволява да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в различните страни върху една и съща база. Методиката може да бъде намерена в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), което логично поставя въпросът – как или по-точно защо? – досега са прозяпали тази информация и не са направили съответния обективен коментар т. нар. „социолози“, „социални антрополози“ и останалите им колеги от обществознанието в България? Във всеки случай не поради народоугодна мотивация!

Единият индикатор представлява възнаграждението на държавния глава в някаква валута, например щатски долари, отнесено към съвкупния брутен вътрешен продукт на съответната страна, отново изразен в щат. дол., разделен на един милион, т. е. какво е възнаграждението на държавния глава за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол. от БВП. Вторият индикатор е съотношението между съответната заплата и брутния вътрешен продукт, съответстващ на глава от населението. И така, по този начин се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост: първо, каква сума се получава за приноса към управлението на държавата, което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП; а вторият – какво е съотношението между възнаграждението на държавния глава и БВП, който се пада на един човек от населението.

Какви са тези показатели за България и чужбина?

В Полша първият индикатор е 0,1511 щат. долара, вторият – 5,6423 щат. дол. В Сърбия – 0,1402 щат. долара и 0,9595 щат. дол. В Румъния – 0,0888 и 1,6982. Във Великобритания за министър-председателя: 0,0560 и 3,7242. Във Федерална република Германия, на база възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост, индикаторите са: 0,0654 и 5,4081. Във Франция: 0,0537 и 4,4531. В Съединените американски щати индикаторите са съответно: 0,0157 щат. дол. и 5,24 щат. дол. (при БВП за 2023 г. в размер на 25 500 млрд. щат. дол.). На Държавата Израел индикаторите са: 0,4226 щат. дол. и 3,9568 щат. дол. На Казахстан: 0,0375 и 0,7132. В Канада: 0,1450 и 5,56. Туркменистан: 0,6385 и 0,6669. Във Финландия: 0,4134 и 2,2907. В Япония: 0,0586 и 7,3712 (за министър-председателя). В Китайската народна република председателят на КНР (президент) Си Цзинпин (който освен това заема постовете генерален секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и председател на Военната комисия на ЦК на ККП), получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 5,95 пъти по-малко от годишното възнаграждение от българския президент, въпреки че КНР е държава с около 200 пъти по-многобройно население от българското и икономика, която е с повече от 312,75 пъти по-голям финансов обем (30 300 млрд. щат. дол. за 2023 г.), отделно са неговите отговорности за ядрения арсенал на КНР, глобални политики и пр. Там съотношенията са: 0,00073 и 1,024!

В България те са 1,269 и 7,437 (!!!) при изходни данни: брутен вътрешен продукт за 2023 г. – 103,22 млрд. щат. долара при курс на БНБ 1 щат. дол. = 1,78 лв. (средногодишен обменен курс за 2023 г.) и БВП на глава от населението 17 614 щат. дол. за с. г., при население 6 519 789 души.

Сравнението със Съединените американски щати, при изходни данни за 2023 г.: БВП 25,5 трлн. щат. дол. и БВП на глава от населението 76 399 щат. дол., дава за резултат, че българският президент получава 72,70 пъти по-високо възнаграждение за участието си в управлението на държавата при създаването на 1 млн. щат. дол. от съвкупния БВП на България, спрямо съответния индикатор на държавния глава на САЩ. Съотношението за заплащането на двамата президенти към БВП на глава от населението е, че стопанинът на Белия дом получава точно 70 % от възнаграждението на българския си колега, въпреки че БВП на един американец е 4,34 пъти по-голям от българския показател, т. е. 76 399 щат. дол. към 17 614 щат. дол.

Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 60 142 щат. долара е с 70 858 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, въпреки значително по-големия БВП (676,9 млрд. щат. дол. за 2022 г.) и почти три пъти по-многочисленото население на Румъния (18 519 899 души).

Годишното възнаграждение на мексиканския президент е 67 903 щат. долара (т. е. с 63 097 щат. дол. по-ниско от това на българския държавен глава), въпреки че БВП на Мексико (Обединени мексикански щати) надминава 2,6 трлн. щат. дол., т. е. е 28,35 пъти по-голям от българския, а населението е 129 150 971 души (2022 г.) – близо 20 (19,809) пъти по-многобройно от нашето. Съответните индикатори са: 0,0261 и 3,3890 (при БВП на глава от населението 20 036 щат. дол. за 2022 г).

Българският президент получава годишно възнаграждение с 110 436 щат. долара по-високо от това на сръбския президент, което е 20 564 щат. дол. годишно, т. е. 6,3704 пъти повече!!!

Президентът на Виетнам получава годишно 8320 щат. дол., т. е. 15,745 пъти по-малко от българския държавен глава, въпреки че Виетнам има БВП за 2022 г. 1,1 трлн. щат. дол. и население 103 808 319 души (2022 г.). Съответните индикатори са 0,00756 и 0,7202, следователно в пъти по-ниски от тези на българския президент.

Данните за БВП, БВП на глава от населението, както и големината на населението на отделните държави са взети данните от: World Almanac and Book of Facts (2023), USA.

Всеки, който е завършил поне първо отделение на килийно училище, може да пресметне от споменатата статистика в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), колко пъти в България са надути възнагражденията по висшите държавни постове за единица икономически резултат. Това е трикът: понеже, както преди повече от три десетилетия една нидерландска депутатка, след посещението си у нас, заключи: „Българските управници нямат капацитет да ръководят държавата!“. И съответно да увеличат драстично съвкупния вътрешен продукт, както и този, падащ се на един човек от населението, за да бъдат високите им заплати определени по честен и справедлив начин. Но вариантът „отците“ и „майките“ на нацията да получават неморалните си възнаграждения е да си самотребват надута надница (чл. 71 от конституцията на Република България, като база за останалите възнаграждения по високите постове). И само небето е границата да бъркат в народните джобове. При депутатите ни тя е повече от 22 пъти по-висока за управлението на един е същи финансов ресурс от държавната хазна, спрямо съответните възнаграждения на конгресмените в Камарата на представителите и в сената на САЩ!

Този трагичен за българския народ списък може да бъде продължен с още десетки примери. Същото е положението с възнагражденията на редица министър-председатели на други държави, които са както значително по-ниски от годишното възнаграждение на българския премиер, понякога в пъти и така показват по-ниски стойности и на двата индикатора. Данните отново са от Wikipedia. Най-важното е, че размерът на възнагражденията им е на база по-ниска оценка за заплащане за приноса им за постигане на БВП от 1 млн. щат. долара, както и за БВП на глава от населението.

Високите държавни постове в България са превърнати в каци с мед за алчни сребролюбци. Е, както е прозрял още древноримският поет Ювенал (60–140 г.): „Любовта към парите се увеличава дотолкова, доколкото се увеличават самите пари; колкото повече са парите, толкова е по-голяма любовта към парите“.

И докато ауруфилите (любители на златото) от мъжки и женски пол в Народното събрание следят в хипнотичен транс повишаването на средната работна заплата у нас (дирижирана от самите тях!), за да могат аламинут да си напомпат още скандалните възнаграждения, то в редица държави общественото мнение успява доста да поозапти финансовите мераци на Отците и Майките на нацията.

Апропо, съотношението на заплащането на българските депутати и американските конгресмени би изглеждало още по-възмутително, ако бъде отчетен фактът, че нетните заплати в Конгреса на САЩ се получават, след като бъдат обложени с данъци, достигащи до 32 %. Така средно един американски сенатор получава годишно 147 236 щат. дол. след като държавната хазна си удържи полагащите й се данъци. Докато тук, в България, подоходният данък за физически лица е плосък и е равен на 10 %.

Освен това сухият език на фактите свидетелства, че откакто е определен размерът на заплатата на американския президент, тя всъщност намалява по реална покупателна способност.

От 1789 г. досега първоначалният размер на президентската заплата, тогава определен на 25 000 щат. долара, е променян 5 пъти. Всъщност тогавашните 25 000 щат. долара се равняват на покупателна способност днес на 800 000 щат. долара, тоест са два пъти повече от днешната годишна заплата на стопанина на Белия дом в размер на 400 000 щат. долара.

През 1873 г. е първото повишение на заплатата на президента на САЩ, тя е увеличена 2 пъти и става 50 000 щат. долара, които са равни понастоящем по покупателна способност на 1,18 млн. сегашни щат. долара.

В 1909 г. следва второто повишение – 75 000 щат. долара, по покупателна способност равни сега на 2,34 млн. щат долара, т. е. близо 6 пъти повече от размера на настоящата президентска заплата.

През 1949 г. е извършено третото повишаване на възнаграждението на стопанина на Белия дом и то става 100 000 щат. дол., равни по покупателна способност на сегашни 1,18 млн. щат. дол.

Двадесет години по-късно е следващото повишаване на заплатата на американския президент и тя става 200 000 щат. долара, които са равни на 1,59 млн. щат. дол. сега по покупателна способност.

Най-новото, петото повишаване, е през 2001 г. и възнаграждението става 400 000 щат. долара, като платени тогава, те са равни на покупателна способност на сегашни 648 123 щат. долара.

Заплатата на вицепрезидента на САЩ е 223 900 щат. дол. Заплатите и на двамата се облагат с данъци в размер на 32 %. Освен заплатата си президентът на Съединените американски щати получава годишно 50 000 щат. долара за издръжка и представителни, и още 100 000 щат. дол. за пътувания. Президентът и вицепрезидентът имат право да получават подаръци, като съществува строг регламент.

Изобщо като сравним как в САЩ повече от 24 години заплатите на президента и вицепрезидента, а от 2009 г.  и на конгресмените, не са увеличавани, с тукашната лакомия, напълно ясно е какъв е психологическият профил на индивидите, образуващи множеството на българския псевдоелит.

Психика на закоравели и безпардонни алчници, които, докато са в управленската сфера, България е обречена на социално падение за множеството свои граждани!!!

Това следва по неоспорим и незаобиколим начин от обстоятелството, че българското управленско малцинство (спрямо общия брой на останалите пълнолетни българи), си е самотребвало скандално високи възнаграждения спрямо добрите европейски (и световни) практики и така се позиционира в един паралелен свят, застраховано от битови несгоди. Затова и остава функционално чуждо и де факто често враждебно на своите съграждани.

Оттук съвсем логично се натрапва очевадният извод за въпиещата необходимост за цялостна смяна на държавността със същностно републиканска по парадигма (система) за ръководене на обществените дела посредством единствено възможното решение: създаване на нова политическа формация, която да изложи нова, демократична (а не аристократична!) републиканска идея за държавно управление, почиваща и защитена от съответната нова конституция, като настоящият основен закон бъде инсталиран като експонат в историческия пандемониум.

ЧАСТИЧНОТО АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ДАННИТЕ (КОЕТО ТУК НЕ Е ДАДЕНО), СОЧИ КАТЕГОРИЧНО ЗАСИЛВАНЕ НА ТЕНДЕНЦИЯТА ЗАПЛАТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ВИСОКИТЕ НИВА НА ТРИТЕ СФЕРИ НА ВЛАСТПРИЛАГАНЕ ДА СЕ РАЗДЕЛЕЧАВАТ ОТ ДОБРИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ПРАКТИКИ, ВЪВ ВРЕДА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. НАПРИМЕР:

1. Данните за 2024 г. за БВП на Съединените американски щати в размер на 27, 4 трлн. щат. дол., БВП на глава от населението 81 695 щат. дол., дават съответен резултат за заплащането на стопанина на Белия дом за приноса му към продуцирането на 1 млн. щат. дол. от БВП 0,0145985 щат. дол. (при 0,0157 щат. дол. за 2023 г.), а съотношението между неговото годишно възнаграждение и БВП на глава от населението е намаляло на 4,89626 (при 5,24 за 2023 г.);
2. Данните за 2024 г. за БВП на Китайската народна република в размер на 34,6 трлн. щат. дол., БВП на глава от населението 24 558 щат. дол., дават съответен резултат за заплащането на председателя (президента) на КНР за приноса му към продуцирането на 1 млн. щат. дол. от БВП 0,0006358382 щат. дол. (по-малко за 2023 г. 0,0007260726 щат. дол.), а съотношението между неговото годишно възнаграждение и БВП на глава от населението спада на 0,895838 (по-ниско за резултата от 2023 г. в размер на 1,0243).

Сравнението със съответните данни за България доказват ясно отрицателна тенденция на времевата динамика по отношение на интересите на суверена.

* – Авторът Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.