„Но човекът, човекът горд, облечен в дребна слава, забравил свойта малка същина, пред туй небе безумства разиграва и в ангелите буди плач до смърт.“ – Уилям Шекспир (1564-1616) – английски драматик, в „Мяра за мяра“, Второ действие, втора сцена.

За политиците по паралели и меридиани тайната на успеха е в искреността. Научат ли се да я имитират, вече са успели. Освен това нищо не е толкова малко, че да не може да се раздуе неимоверно. Като тяхна народополезна заслуга. Петото асо в ръкава на политическите илюзионисти е произведеното от тях с кански усилия положение, че истинността на дадено твърдение няма нищо общо с доверието, което то предизвиква, и обратно.

Основният пропаганден прийом, който българските политици прилагат при обработването на масовото съзнание, не са стопроцентовите неистини, затова и наричани „лъжи“. Алфата и омегата за влияние върху гласоподавателите, с оглед на пропагандните резултати, са не т.нар.  „фейкове“, т.е. фалшивите новини, а процесът на филтриране кое е уместно да бъде поднесено като информация на масите, в каква степен и в коя своя част. Много важен елемент от филтрирането е преценяването коя информация изобщо да бъде потулена в информационния карцер.

Ето как става възможно, когато не можеш да представиш желаното за действително, да представяш действителното за желано.

В тази операция съюзник номер едно става телевизията. Най-големият хипнотизатор в света е правоъгълната кутия в стаята, която казва на хората в какво да вярват. Телевизията прониква в ума на всеки човек, създава основата за масовото промиване на мозъци на гражданите. Може би още не го осъзнавате, но умът ви се моделира и направлява всеки път, когато включите „еднооката бавачка“.

Тук не са уместни високомерните погледи, понеже вие се считате за ваксинирани срещу външно психологическо въздействие при оформянето на вашите възгледи както изобщо, така и конкретно. Касае се за въздействие, което не можете да предотвратите, тъй като то се отнася до биохимичните процеси, в които участват невроните на вашия мозък.

Едно от нещата, които се случват когато гледате телевизия е, че дясното полукълбо на мозъка е два пъти по-активно от лявото, което само по себе си е неврологична аномалия. При прехвърлянето на активността от лявото към дясното полукълбо се наблюдава прилив на естествените за организма опиати – ендорфини, към които спадат бета-ендорфини и енкефалини. Ендорфините в структурно отношение са идентични с опиума и неговите деривати (морфин, кодеин, хероин и т.н.). С други думи, телевизорът функционира като високотехнологична система за доставка на наркотици и всички ние усещаме това въздействие. Друг резултат от гледането на телевизия е, че висшите дялове на мозъка като средния мозък и неокортекса прекратяват работата си, а максимално се активизира лимбичната система. Примитивните – или т.нар. „рептилоидни“ структури на мозъка са в състояние на готовност да отговорят на заобикалящия свят, използвайки дълбоко вкоренената ответна реакция „бий или бягай“. При това тези долни дялове на мозъка не могат да  различават действителност от измислени образи (задача, изпълнявана он неокортекса), така че те реагират на телевизионното съдържание сякаш е реално, освобождавайки съответните хормони и пр. Изследвания доказват, че прекалената активност в долните дялове в дългосрочен план води до атрофия на висшите дялове на мозъка. Е, възможно е вие да не сте заели това, но ви уверявам, че хората, които промиват мозъците ви всекидневно, го знаят.

Що се отнася до специалистите по промиване на мозъци, които са натоварени с дирижиране на общественото мнение, те измислят най-голямата хитрост. Съумяват да убедят хората, че не съществува нищо друго, освен онова, което виждат със собствените си очи. По този начин ирационалността е издигната до високо ниво на общественото съзнание. Манипулаторите започват да дърпат тази струна, за да отслабят и пренасочат чувството за реалност на хората, което ги ръководи във всяка ситуация. Колкото по-сложни стават проблемите на съвременното индустриално общество, толкова по-лесно става все повече да се отрича и пренасочва съзнанието на хората, в резултат на което се оказахме в такава ситуация, когато абсолютно немотивираното мнение на маси хора, създаден от вещите манипулатори, започва да се възприема като обективен научен факт.

Както е заключил един от най-влиятелните политически коментатори от началото на ХХ век Уолтър Липман: „Новините и истината не са едно и също нещо“. През 1922 г. Уолтър Липман предлага понятието „стереотипи“. Стереотипи могат да бъдат създавани и манипулирани от гурутата на масовата комуникация и психологическата война. Целта не е обектът да бъде накаран да разсъждава твърде ясно или твърде задълбочено върху възприеманите образи, а вместо това да реагира на предложения стимул като „кучето на Павлов“.

Едуард Бънис[1], племенник на „бащата“ на психоанализата Зигмунд Фройд (1856-1939 г.) и един от създателите на методи за манипулиране на общественото мнение, пише: „Разбира се, невероятният успех на пропагандата по време на войната (Първата световна война – бел. Сл. К.), отвори очите на интелигентното малцинство от всички области на живота, показвайки му възможностите за направляване на общественото съзнание. […] Ние сме управлявани, умовете ни са моделирани, вкусовете ни са оформени, идеите ни са внушени предимно от хора, за които никога не сме чували. Това е логически резултат от начина, по който нашето демократично общество е организирано. Огромен брой човешки същества трябва да си взаимодействат в този дух, ако искат да живеят в гладко функциониращо общество“.

Що се отнася до телевизията, въпросът за истината никога не е бил неин проблем. Целта на телевизията не е да съобщава „истината“, а да създава реалност.

Германският философ и социолог Теодор Визегрунд-Адорно (1903-1969 г.) в един свой доклад от 1944 г. заключава: „Телевизията има за цел да синтезира радиото и киното и функционирането й се поддържа само защото заинтересованите страни все още не са постигнали споразумение, но последствията от това ще  бъдат огромни и обещават да засилят драстично лишаването от естетично съдържание“.

Двайсет години по-късно Т. Адорно посочва, че „телевизията е проводник на невиждан психологически контрол“. Обобщението на доклада е, че масмедиите, и особено телевизията, може да направи хората „насила бавноразвиващи се“.

Телевизията и понастоящем е инструмент № 1 за манипулиране на масовото съзнание по темата „еврозона“. Като катадневно осветява с информационните прожектори манната небесна, която ще обсипе избрания от съдбата неин галеник за 21-и член на еврозоната. Но, стига вече „истини“! Понеже хората искат накрая да им бъде казано как всъщност стоят нещата.

С фактите е необходимо да се съобразяваме. Още повече с тяхното отсъствие. Е, именно за липсата на фактология, доказваща в исторически план просперитета на еврозоната, иде реч.

Нека разгледаме динамиката на валутните курсове от 15 август 2008 г., т.е. преди кризата, до 31 май 2025 г., като източник на данните е Българската народна банка.

На 15 август 2008 г. 1 щатски долар е бил равностоен на 1,3278769 български лева = 0,6787799063 евра. На същата дата 1 швейцарски франк е бил равен на 1,26698 български лева = 0,64779658763 евра, а 1 евро = 1,54369445552 швейцарски франка.

На 31 май 2025 г. 1 щатски долар е равен на 1,72 български лева = 0,87942203565 евра. На същата дата 1 швейцарски франк е бил равен на 2,10 лева = 1,073712295051 евра, а 1 евро = 0,93134761904 швейцарски франка.

За периода от 15 август до 31 май 2025 г. поевтиняването на българския лев спрямо щатския долар е: 1,72 : 1,3278769 = 1,2953, т.е. 29,53 %, а спрямо швейцарския франк е 2,10 : 1,26698 =1,65748, т.е. 65,748 %.

Изводът е неоспорим и незаобиколим. Еврозоната е нестабилна финансово и икономиката й е изоставаща спрямо САЩ и Конфедерация Швейцария. До същия извод се достига и посредством динамиката на изменение на съответните брутни вътрешни продукти на глава от населението за периода 2008 – 2024 г., сравнени със средния брутен вътрешен продукт на глава от населението на държавите членки на Европейския съюз за горепосочения период спрямо тези на Съединените американски щати  и Конфедерация Швейцария.

Какви са показателите за 2024 г. на БВП на глава от населението? В Германия, най-развитата страна в еврозоната и изобщо в ЕС, този показател е 69 338 щат. долара. В САЩ – 81 695 щат. долара, а в Конфедерация Швейцария – 92 980 щат. долара

Достатъчно изразителни са и сравненията на средните брутни месечни заплати в Европейския съюз спрямо тези в Съединените американски щати и алпийската държава. През 2023 г. средната коригирана спрямо стандартите за покупателна способност (СПС) месечна работна заплата за пълен работен ден в Европейския съюз, според изчисленията на Евростат, преобразувани от Euronews спрямо СПС е 3155 евро. За същата година средната работна заплата в САЩ е около 5096 евра, а в Швейцарската конфедерация тя е 8104 евра!

Обстоятелството, че през 2007 г. беше решено българският лев да бъде обвързан с еврото, е нанесло щети за повече от 20 милиарда лева на валутния резерв на страната. Всички лица, отговорни за нанасянето на тази огромна щета на българския народ трябва да бъдат съдени! Също и тези, които не са и не предотвратяват по-нататъшните загуби на българския народ. Още при въвеждането на валутния борд е трябвало да обвържем българския лев с постоянен курс не спрямо германската марка. Например Литва през 1997 г. обявява валутен борд, като националната валута литас е обвързана с постоянен курс спрямо щатския долар чак до 2002 г., когато той е сменен с евро.

Колкото се отнася до „процъфтяващите“ икономики на прибалтийските републики, присъединили се към еврозоната и непрекъснато давани за пример от тукашната пета колона на брюкселската администрация като „пътеводни икономически звезди“ за България, то според световно известния статически алманах „World Almanac and Book of Facts“, изданието с данни за 2024 г., то през нея Естония отбелязва спад на брутния си вътрешен продукт с 3 процента, Литва – намаление с 0,3 %, също с 0,3 % е спадът на БВП на Латвия през миналата година.

Колкото се отнася до държавите по света, които са постигнали през 2024 г. растеж на брутния вътрешен продукт с 5 и повече от 5 процента, сред тях няма нито една от Европейския съюз. Те са: Република Армения – 8,7 %, Китайска народна република – 5,2 %, Демократична република Конго – 8,6 %, Република Коста Рика – 5,1 %, Република Джибути – 6,7 %, Федерална демократична република Етиопия – 6,5 %, Република Фуджи – 8,0 %, Република Гвинея – 7,1 %, Кооперативна република Гвиана – 33 %, Република Индия – 7,6 %, Република Индонезия – 5,0 %, Ислямска република Иран – 5,0 %, Република Казахстан – 5,1 %, Република Кения – 5,4 %, Киргизка Република – 6,2 %, Република Мали – 5,0 %, Република Маурициус – 7,0 %, Монголия – 7,0 %, Република Мозамбик – 5,0 %, Република Панама – 7,3 %, Република Филипини – 5,6 %, Република Руанда – 8,2 %, Сент Винсент и Гренадини – 6,0 %, Тоголезка република – 6,4 %, Туркменистан – 6,3 %, Република Уганда – 5,2 %, Украйна – 5,3 %, Република Узбекистан – 6,0%, Социалистическа република Виетнам – 5,1%, Република Замбия – 5,8 %, Република Зимбабве – 5,0 %.

Сравнението с ръста на брутния вътрешен продукт  в еврозоната, който, според прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) за 2024 г., е 0,8%, поставя един очеваден въпрос. Защо изобщо не се проучва икономическия опит на гореизброените държави?

По отношение на стопяването на валутния резерв на България, спрямо съответните съпоставими размери в щатски долари и – особено! – в швейцарски франкове, трагедията в това се състои, че досега никой не я забелязваше и не биеше набат. Което предполага наличие на излишък от професионално невежество у партньорите по дисимулация на брюкселската бюрокрация.

Е, всички ние грешим! – би могло да се чуе като оправдание от индивидите, виновни за катастрофата на валутния резерв.

Никой не оспорва положението, че всички ние грешим. Някои повече, други – през цялото време. Затова и трябва да се озоват на подсъдимата скамейка!

Като обобщаваща преценка за присъединяването на България към еврозоната е напълно валидна древната китайска пословица: „И джао бу шън, ман пан дзие шу!“, сиреч „Направиш ли един невнимателен ход, загубил си цялата игра!“

Какви практични изводи могат да бъдат направени от гореизложеното, които да са народополезни?

Първо. Целесъобразно спрямо финансовите интереси на българските граждани е преди евентуалното присъединяване на страната ни в еврозоната да обменят левовите си притежания не в евро, а в швейцарски франкове. Понеже с оглед на планираната милитаризация на ЕС, и евентуалното увеличаване на съответните разходи до 5 % от БВП на държавите членки, икономическите перспективи пред еврото са негативни.

Второ, но не по важност! Въпрос на оцеляване за българския суверен е да създаде нов политически субект с качествено нова парадигма за държавността, а именно властприлагането да е във всички негови сфери и във всеки момент под контрола на суверена, който да притежава и съответния потенциал за санкции спрямо лицата, които не са оправдали неговото доверие.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

[1] Правописът на фамилията е съгласно „Everyman’s English Pronouncing Dictionary“. „Бънис“ е модерното християнско име, докато „Бърнайси“ е библейското име.