„Способи за обогатяване има много, но в по-голямата си част всички те са гнусни.“
Франсиз Бейкън (1561–1622) – английски философ-материалист
Претенцията, че там – върху северноамериканския континент, се оформя нов човешки генотип, homo novus, всъщност далеко предхожда създаването на самата държава Съединени американски щати. Идеята за „американска мисия“ е посята много преди това от първите заселници – пилигримите. Когато Джон Адамс** формулира една претенция за уникалност: „Разсъждавам винаги с поучително изумление за заселването на Америка, като начало на велик план и промисъл на Всевишния, имащ за цел просвещението и освобождаването на поробената част от човечеството по целия свят“, върху календара има да окапят листите на още единадесет години до написването на Декларацията на независимостта през 1776 г. Появила се е претенцията за формиране на една уникална цивилизация, претенция, чиято виталност е действена и два века и половина по-късно.
… Колонистите отвъд Атлантическия океан започват своята борба за създаването на държавата, в която нейното управление да реализира една непрактикувана по онова време – с изключение на няколко швейцарски кантона – политическа философия. Да отрази обективно различните от Европа реалности върху огромните географски пространства и да синтезира разбиранията на колонистите за принципите на съществуване на Новия свят. Именно затова първите американски заселници били напуснали Стария континент: да се освободят от оковите на монархическото държавно устройство в Англия и задушаващото доминиране на наследствената аристокрация, което непреодолимо възпрепятствало стремежа им към материално благополучие. Искали да изграждат обществото си извън осезаемото и всепроникващо присъствие на църквата и независимо от напълно делничния и реален светски натиск на църковния клир, без, и далеко от неподлежащите на радикална промяна управленски конструкции в държавата, която емигрантите били оставили зад гърба си, отвъд океана. Веднага след своето коронясване като крал на Англия през 1604 г. Яков І започва да преследва пуританите – противниците на абсолютната монархическа власт, легитимирали своята идеология под формата на искания за промени в английската църква. Преследването на пуританите скоро приело масови размери, поради което навън от Англия се устремил поток от емигранти, спасяващи се от затвора, бичуването и грамадни глоби. Първоначално към Холандия, а после отвъд Атлантическия океан – в Северна Америка. Емиграцията на пуританите всъщност положила началото на основаването на северноамериканските колонии на Англия. В Новия свят пуританите установявали поведенчески правила в съответствие със своите разбирания. Те разглеждали търговско-промишлената дейност, като божествено „призвание“. Алчността и скъперничеството били смятани за основни „добродетели“. Самото обогатяване те разглеждали като доказателство за особено избраничество и знак за божията милост.
По-късно в продължение на столетие и половина (1800–1950 г.), в Съединените щати се преселили 40 милиона емигранти, като 85 % произхождали от Европа, 11 % – от Западното полукълбо, 3 % – от азиатски държави и 2 % – от останалите части на света. Какъв социален произход имали те? Богатите не емигрирали, те населявали своя „различен свят“ там, където живеели. Емигрирали хора със средни доходи и най-много бедните. Подтиквала ги надеждата, че върху северноамериканския континент ще се впишат успешно в социалната пирамида, а ако шансът им се усмихне – могат и да забогатеят.
Самото пребиваване, по време на плаването им към Северна Америка, в каютите на трета класа, където, в гонитбата за лесни печалби, корабните агенти натиквали емигрантите като сардели; студът, мръсотията, пълчищата плъхове, липсата на светлина, оскъдната храна и нечистата вода за пиене, скорбутът, дизентерията и морската болест били първата ваксинация за изграждане на съпротивителните сили срещу трудностите на homo novus – новия човек. Е, голямата награда е свързана и с голяма мобилизация. И с много усилия. И с готовност за приспособяване. И с наличие на енергия за насрещна реакция. И бързина в действията. И в решенията. Които създавали шанс за вертикална социална мобилност на индивида като резултат от проявените му качества. Е, практичен човек е този, който умее всяко свое качество да превърне в количество.
Без тогава да им е било известно понятието „социален инженеринг“, колонистите в Новия свят виждали процъфтяването на една нова държава, която биха създали, в наличието на такива условия на живот, при които реалната лична свобода и развитието на инициативата на всеки отделен индивид подтиквали да се разгърне съзидателният потенциал на човека. Те били убедени, че инициативата на индивидуалното предприемачество и конституционните гаранции на личната свобода, са достатъчни условия за това, че всеки отделен човек, преследвайки своя собствен интерес, да допринася за общото благо.
Отците-основатели на новата държава, обзети от идеята и вложили усилията си за възраждане на демократичния дух на древните гръцки градове-републики, обаче пропуснали – съвсем неслучайно – да подчертаят, че също както в първообразите, демокрацията няма да облъчи всички резиденти. Например жените и, разбира се, местните жители – индианците. Англичаните-колонисти виждали в Новия свят възможност за свободно съществуване и преуспяване в материален аспект. Като се омеси амалгамата от присъщото на всички пионери-американци хазартно преследване на лесната печалба, хищническият глад за земя на първопреселниците и алчността на спекулантите, стремежът за завладяване на все нови и нови територии в западна посока, то е ясно, че смъртната присъда на индианците като масово население върху континента била подписана окончателно, без каквото и да е право на амнистия.
Независимо дали това били крайморските ловци и риболовци от арктическата зона – ескимосите и алеутите; както и препитаващото се също с лов и риболов местно население върху северно-западното крайбрежие; или ловците върху северната ивица на днешна Канада; също и земеделците-индианци по източната и югоизточната част на Северна Америка; ловците на бизони – племената в прерията; събирачите на диви семена; риболовците и ловците върху територията на днешна Калифорния; накрая народите с развито поливно земеделие от югозапада и юга на Северна Америка – всички те били като трън в петата на европейските колонисти – главната пречка за утоляването на тяхната жажда за завладяване на територии – неотменно условие за обогатяването им.
През целия ХVІІ в., както и по-късно, европейците, главно англичани и французи, изтласкали коренното население от неговите земи. Върху „изчистената“ от индианците територия се разпространява друг, качествено нов вид колонии – колониите на преселници от метрополиите, понеже индианците предпочитали да умрат, отколкото да извършват принудителен труд.
Макар че по-късните емигранти не са мотивирани да предприемат рискованото пътуване през океана от духа на пилигримите – целеустременост и енергия да основат Нов свят върху различна философия за държавността, а са пристигнали в Америка просто поради своята житейска неустановеност върху Стария континент, то „американската мечта“, образът на Новия свят като рог на изобилието, предлагащ свобода и богатство, се таи в душата на всеки преселник – от пионерите до най-новите емигранти.
Търсенето на неизползвани възможности за обогатяване е и двигателят на големите географски открития през ХV и ХVІ век. В 1432 г. португалските мореплаватели достигат Азорските острови. През 1434 г. Жил Еаниш заобикаля нос Бохадор. Десет години по-късно друга португалска експедиция успява да се спусне 400 мили по на юг и донася оттам в Португалия злато и роби, слагайки началото на търговията с роби в Португалия.
Не друго, а единствено надеждата за лесно ограбване на африканския континент ускорява португалското придвижване на юг. Затова и върху португалските карти на Африка се появяват характерни наименования: Бряг на слоновата кост, Златен бряг. На 20 май 1498 г. флотилията от четири кораба на Васко да Гама хвърля котва до индийския град Каликут (Калкута), един от най-големите търговски центрове на Азия. За да бъде завладяна морската търговия с Южна и Източна Азия, пет години по-късно Васко да Гама отново се отправя към Индийския океан в качеството си на „адмирал на Индия“, а всъщност задачата му е да ограбва и потопява безмилостно арабските кораби, за да измести Португалия арабите от доходоносната търговия с Азия. Колкото до плячката от взетите на абордаж арабски кораби – добре е дошла за португалските официални пирати. Затова и кралят на Португалия Мануел оставя част от флотилията на Васко да Гама постоянно в Индийския океан, за да извършва пиратски нападения над чуждестранните кораби.
… Злато и подправки, които понякога стрували по-скъпо, отколкото тежестта им в жълтия метал – ето го пък подтикът за предприетите от Испания експедиции за откриване на нов път – на запад – към Индия. На 12 октомври 1492 г., шестдесет и девет дена след отплаването си от испанското пристанище Палос, трите испански каравели, под командването на Христофор Колумб, достигат до Сан Салвадор (вероятно съвременния Уотлинг), един от островите на Бахамската група. Самият Колумб, по време на своите четири експедиции в Америка, се проявил не като безкористен търсач на нови земи, а като човек, жаден за богатства. „Правя всичко възможно, за да попадна там, където могат да намеря злато и подправки. … Златото – това е съвършенството. Златото създава съкровища, и този, който ги владее, може да върши всичко, което пожелае, и е способен дори да въведе човешките души в рая.“ За да повиши ценността на откритите от него острови, Христофор Колумб предложил оттам да се доставят в Испания роби. „… И нека – пише той на испанския крал – даже да умират робите по време на пътуването, не всички ги грози такава съдба“. Затова и основал на остров Еспаньол (Хаити) постоянна колония, която по-късно се превръща в опорен пункт на испанските завоевания в Америка. В преследване на скъпоценния жълт метал. Но „Златото разпалва жаждата за злато, а не я утолява“ – писал древноримският поет Публий Сир.
Христофор Колумб и до самия край на своя живот не съумял правилно да оцени откритията си и да направи извод, че е стигнал до нов, непознат дотогава континент. Ето защо испанският мореплавател уверявал всички, че е доплавал до бреговете на Югоизточна Азия, за приказните богатства на която писал Марко Поло и мечтаели испанските крале, придворни и търговци. Ето защо той наименовал откритите от него земи „Индии“, а местните им жители – „индианци“. Откритите от Колумб острови дали твърде малко злато на Испания, затова започнали да го наричат „мошеник“, бил лишен от монополното право да извършва открития в западно направление и от тази част на доходите, която първоначално му била определена. Било отнето цялото му имущество, което било разпродадено, за да покрие неговите дългове към кредиторите. Изоставен от всички, Христофор Колумб умира през 1506 г. Такава била жестоката присъда на обществото, жадно за злато, над човека, който не успял да се превърне в географския алхимик. Даже името на открития от него континент било дадено на италианския учен Америго Веспучи, който през 1499–1504 г. взел участие в изследването на бреговете на Южна Америка и чиито писма предизвикали голям интерес в Европа. „Тези страни трябва да бъдат наречени „Mundo Nuovo“ – Нов свят“ – писал той.
Жълтият мираж привлича неудържимо авантюристите и испанските експедиции към новия континент продължават. Нали природата е дала на човека всичко, с изключение на парите. През 1519 г. синът на един обеднял идалго, самият той „с малко пари, но с много дългове“, както пишат за Ернандо Кортес негови съвременници, завладява столицата на държавата на ацтеките Теночитлан (днешно Мексико). Веднага всички заграбени златни вещи били разтопени и излети в квадратни кюлчета, поделени между испанските конквистадори***. Големи части били предназначени за испанския крал, кралския наместник на остров Куба и самия Ернандо Кортес.
Франциско Писаро, неграмотен човек, бивш пастир на свине в младежките си години, предвожда друг отряд конквистадори, който напада държавата на инките в Перу. Плячкосаното злато – преди и след завземането на столицата Куско – превишава много пъти награбеното от Ернандо Кортес. След окончателното завоюване на Мексико на 3 август 1521 г. испанците покорили в Централна Америка Гватемала и Хондурас, а през 1546 г. подчиняват остров Юкатан, населен с маи. Испанските конквистадори завоюват и Чили, а португалците – Бразилия. Във втората половина на ХVІ в. испанците завладяват и Аржентина. Така бил открит Новия свят и създадени върху американския континент колониалните владения на феодално-абсолютистките монархии Испания и Португалия.
Границите на техните завоевания обаче не се простират на север от Мексико. Защо? В областите, разположени на север от Мексико испанските търсачи на лесни печалби не открили богати на злато и сребро градове. Тук липсвали и скъпи подправки. Затова върху испанските географски карти тези области на американския континент обикновено се обозначавали с надпис: „Земя, не носеща доходи“.
Имало в Европа още две държави, които също били привличани от митовете за неограничените възможности в Новия свят: Англия и Холандия. Но тъй като не желаели да влизат във война с Испания и Португалия за преразпределение на колониите, на тях не им оставало нищо друго, освен да се насочат на север от Мексико.
* – Авторът Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
** – (1735–1826 г.) – американски политически деец, лидер на федералистите, президент на САЩ (1797–1801 г.).
*** – Ист. Испански завоевател на колонии в Централна и Южна Америка в края на ХV и ХVІ в.